Решение № 7303 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7404/2017 г.

Решение № 7303 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7404/2017 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С Решение № 160 от 19.05.2017 г., постановено по административно дело № 230/2017 г. по описа на Административен съд - В., е отхвърлена жалбата на Г. Д. В. от гр. В., против Решение № 1040-06-17 от 5.04.2017 г. на директора на ТП на НОИ- В., с което е потвърдено Разпореждане № 061-00269-1/27.02.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което му е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 13.02.2017 г. до 12.04.2017 г. в размер на 7, 20 лева дневно. Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от Г. В.. По съображения за неправилност, макар и индиректно посочени, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, се иска отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - В., не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, поради което предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по случая, която е следната: По подадено заявление на 13.02.2017 г. от Г. Д. В. е издадено Разпореждане № 061-00-269-1 от 27.02.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отпуснато, на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО, парично обезщетение за безработица, считано от 13.02.2017 г. до 12.04.2017 г. в размер на 7, 20 лева дневно. С жалбата срещу разпореждането, жалбоподателят посочва, че е забавена трудовата му книжка, което го е препятствало да я представи в Бюрото по труда и НОИ- В., като същата представлява документ с невярно съдържание. Депозирал е и писмо на директор на Дирекция "Инспекция по труда- Софийска област" по повод получен сигнал по компетентност, касаещ трудовите правоотношения на Г. Вълов със "ЗУМК" АД. Директорът на ТП на НОИ- В., с атакуваното пред Административен съд- В. Р. № 1040-06-17 от 5.04.2017 г., го е потвърдил, като в мотивите си е аргументирал тезата, че ръководителят на осигуряването за безработица правилно е определил периода и размера на полагащото се парично обезщетение за безработица на жалбоподателя, като към 13.02.2017 г., г. Вълов отговаря на условията на чл. 54а от КСО. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебното производство пред Административен съд - В. (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, и за правилното решаване на спора. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, като е направил верен прочит на същите, с оглед правнорелевантните факти за спорните правоотношения. В тази връзка не са налице твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В мотивите си съдът е анализирал обстойно основния спорен въпрос по делото, по който е формулирал решаващ извод, че осигурителният орган материално законосъобразно е отпуснал полагащото се на Вълов парично обезщетение в минимален размер и срок. По първоначалното дело не е било спорно, че Вълов е отговарял на изискванията на чл. 54а, ал. 1 КСО за отпускане на парично обезщетение за безработица. Спорен е бил неговият размер и начална дата на отпускане, и по-точно въпросът: следва ли по отношение на жалбоподателя да се приложи ограничителната разпоредба на чл. 54б, ал. 3 КСО. Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е възприел аргументацията на административния орган, който правилно е определил срока и размера на полагащото се на Вълов парично обезщетение за безработица, при наличие на предпоставките по чл. 54б, ал. 3 от КСО. По силата на цитираната разпоредба, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание, на основание чл. 325, ал. 1 от Кодекса на труда, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок от четири месеца. Трудовото правоотношение на Г. В. с работодателя "ЗУМК" АД е прекратено със Заповед № 331/1.12.2016 г., по негова инициатива, което обуславя приложното поле на чл. 54б, ал. 3 от КСО касателно срока и размера на дължимото на жалбоподателя парично обезщетение за безработица. Правилно съдът е обсъдил приложението на нормата на чл. 54, ал. 6 от КСО, тъй като е безспорен факт, че осигуряването на лицето е прекратено на 2.12.2016 г., заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено на 13.02.2017 г., като регистрацията в Агенцията по заетостта също е от 13.02.2017 г., при което следва извода, че Вълов е подал заявление за отпускане на ПОБ в срока, визиран в чл. 54а, ал. 4, т. 1 от КСО, но без да е изпълнил изискванията на чл. 54а, ал. 4, т. 1 от КСО: да се е регистрирал като безработен в Агенцията в 7-дневен срок/изчислен в работни дни/ от датата на прекратяване на осигуряването. Не са налице категорични данни забавянето на регистрацията в Агенцията по заетостта да е станало по вина на работодателя, доколкото и в писмото от 27.02.2017 г. на ИА "ГИТ" не се уточнява това обстоятелство. Освен това при непредставяне на необходимия набор от документи в Агенцията по заетостта (съгласно чл. 14, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта), т. е. в случай, че към момента на регистрация в Дирекция "Бюро по труда" търсещото работа лице не разполага с всички документи/ в конкр. случай трудова книжка/, това не е основание за отказ на регистрация. Документите могат да бъдат представени допълнително при следващата среща с трудовия посредник в дирекция "Бюро по труда". От гореизложеното може да се направи извод, че тезата, която според касатора сочи на неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на процесните административни актове, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,