Решение № 7658 от 11.7.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Д. Яньов, чрез пълномощника му адв. М. Попов, за отмяна на влязло в сила решение 6651/05.07.2022 г., постановено по адм. дело 1305/2022 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, Шесто отделение. С този съдебен акт е отменено решение 266 от 20.12.2021 г. на Административен съд- Кюстендил, постановено по адм. дело 265/2021 г. и е отхвърлена жалбата Д. Яньов срещу решение 2153-09-15/15.07.2021 г. на директора на Териториално поделение (ТП) на Национален осигурителен институт (НОИ)- Кюстендил. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 239, т. 1 от АПК. Искателят твърди, че са открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни. Посочва, че писмените документи, които са му предоставени от община Дупница едва на 15.08.2022 г. са от съществено значение за делото, доколкото в тях е удостоверено, че същият е работил като механик на канал и това е доказателство за положения от него труд втора категория за периода 13.05.1983 г. до 31.12.1999 г. Твърди, че тези доказателства са предпоставка за придобиване право на пенсия на основание чл. 69б, ал. 2 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО). С тези доводи моли за отмяна на посоченото решение на основание чл. 244, ал. 2 от АПК, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. Претендира сторените по делото разноски. Ответната страна директора на ТП на НОИ, чрез процесуален представител И. Манчева оспорва искането като неоснователно по съображения, изложени в писмено становище. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд петчленен състав на Втора колегия намира искането за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, в производство по чл. 208 и сл. от АПК касационната инстанция е отменила решение 266 от 20.12.2021 г. на Административен съд- Кюстендил, постановено по адм. дело 265/2021 г. и вместо него е постановила ново по съществото на спора като е отхвърлила жалбата на Д. Яньов срещу решение 2153-09-15 от 15.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ, с което е потвърдено разпореждане [номер] от 21.05.2021 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване за отказ да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. Яньов на основание чл. 69б, ал. 2 КСО. В решението на тричленния състав на ВАС е прието за установено, че на Д. Яньов е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявлението му от 15.03.2021 г., тъй като не отговаря на едно от условията по чл. 69б, ал. 2 КСО за пенсиониране по реда на тази разпоредба няма 15 години осигурителен стаж от втора категория, а само 5 години, 1 месец и 18 дни. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от КСО категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания, като въпреки законовата забрана за това първоинстанционният съд незаконосъобразно е събрал и обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели относно характера и условията на положения от Д. Яньов труд. Приел е още, че обективната невъзможност да се намерят документи от значение за установяването на правнозначимите факти и обстоятелства касателно условията, при които е положен спорния осигурителен стаж, не може да са окачестви като липса на дължима процесуална активност на компетентната администрация. Органите на ТП на НОИ Кюстендил са извършили задълбочено изясняване на фактическата обстановка при спазване на принципа на служебното начало, регламентиран в чл. 9 АПК, направили са всеобхватна проверка по случая, преценили са всички намерени и представени от Яньов документи, и при обсъждането им са стигнали до законосъобразния извод за липса на възможност да се категоризира трудът му през обсъждания период като такъв от категория, различна от трета. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска В случая, представените с искането за отмяна писмени доказателства отговарят на критериите по чл. 239, т. 1 АПК. Писмените доказателства, на които се позовава молителя, а именно: 1.Удостоверение за разряд 114/17.03.1988 г.; 2. Заповед 00082/01.07.1988 г.; 3.Допълнително трудово споразумение към трудов договор 00024/07.03.1989 г.; 4.Допълнително трудово споразумение към трудов договор 328/14.05.1990 г.; 5.Допълнително споразумение 403/01.09.1991 г.; 6. Допълнително споразумение 404/01.09.1991 г.; 7.Споразумение 00329/01.11.1992 г.; 8.Споразумение 10/16.02.1994 г.; 9.Допълнителен трудов договор 01/02.01.1995 г.; 10. Допълнителен трудов договор 211/12.08.1996 г.; 11.Допълнително споразумение 339/30.11.1996 г.; 12.Допълнително споразумение 107/04.03.1997 г.; 13. Допълнително споразумение 297/01.04.1997 г.; 14. Допълнително споразумение 224/02.04.1997 г.; 15. Допълнително споразумение 464/01.05.1997 г.; 16. Допълнително споразумение 508/01.07.1997 г.; 17. Допълнително споразумение 664/01.11.1997 г.; 18. Допълнително споразумение 36/01.07.1998 г.; 19. Допълнително споразумение 1/10.04.2001 г.; 20. Заявление вх. 94-Д-514/29.07.2022 г. до община Дупница; 21. Писмо изх. 94-Д-514/1/12.08.2022 г., получено на 15.08.2022 г., представляват нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото. Те са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като същите са получени от Д. Яньов месец след постановяване на процесния съдебен акт, като по независещи от него причини не е имал възможността да се сдобие с тях преди 05.07.2022 г. В тях се съдържат нови обстоятелства, които са релевантни към спорния предмет по влязлото в сила съдебно решение. Те съдържат данни за правнозначими факти и обстоятелства относно условията при които искателят е положил спорния осигурителен стаж, както категорията на неговия труд и заеманата от него през процесния период длъжност. Анализът на цитираните документи биха довели до различни правни изводи относно законосъобразността на решение 2153-09-15 от 15.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ, с което е потвърдено разпореждане [номер]/21.05.2021 г. на длъжностно лице по Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ- Кюстендил. Те биха били основание да се извърши отново преценка за наличие на предпоставки за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО). Наведеният в отговора на ответната страна довод, че в представените доказателства е извършена поправка на длъжност Механик чрез дописване на длъжност Механик на канал не може да обоснове неоснователност на искането, тъй като съдът в това извънредно производство няма процесуалната възможност да извършва преценка относно достоверността на представените доказателства. Що се отнася до представените от ответната страна доказателства, те не следва да се обсъждат с оглед извънинстанционния характер на производството за отмяна. Горното мотивира съда да отмени атакуваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд. Съдът по отмяната е ограничен от пределите на сезирането, поради което и в новото касационно производство следва да се извърши преценка за значението на новите писмени доказателства за правилността на първоинстанционното решение. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия