Решение № 9185 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1964/2012 г.

Решение № 9185 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1964/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 289/19.12.2011 г., постановено по адм. д. № 460/2011 г. Административен съд гр. Стара Загора е отхвърлил жалбата на Елена Георгиева Влаева от гр. Раднево против заповед № ЗД-02-0227/31.08.2011 г. на директора на ДСП гр. Стара Загора, потвърдена с решение № 9105-0059/20.09.2011 г. на директора на РДСП гр. Стара Загора като неоснователна. Срещу това решение, чрез адв. Петров, в качеството на особен представител, е подадена касационна жалба от Емил Златев Георгиев с оплакване, че е неправилно и необосновано. Счита, че най-доброто място за живеене на детето, което е инвалид, е в къщата на баба му, която се е грижила за него 16 години, в ДДЛРГ "Българка" гр. Стара Загора то не се чувства добре. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. Петров, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответниците - Елена Георгиева Влаева и директорът на Д"СП" гр. Стара Загора, редовно призовани, не се представляват, от втория е постъпила писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. По делото е установено, че детето Емил Златев Георгиев, родено на 13.11.1995 г., е с майка Златка Георгиев, която е починала и с баща неизвестен, а настойник е баба му по майчина линия Елена Влаева от гр. Раднево. На 12.07.2010 г., след като Емил е заявил суицидни намерения, е бил настанен със заповед на директора на ДСП гр. Раднево от същата дата, в ДДЛРГ "Т. Попова" гр. Стара Загора. Със заповед № ЗД-РД-18/0038/10.08.2010 г. на директора на ДСП-Раднево е прекратено настаняването му в специализирана институция и детето е настанено в семейството на баба си Елена Влаева. Мярката за закрила е потвърдена с решение № 135/13.09.2010 г. по гр. д. № 608/2010 г. на РС гр. Раднево. На 31.08.2011 г. е имало инцидент в отношенията между бабата и детето, тя го завело пред апартамент на служител от ОЗД/ДСП-Раднево и заявила, че го оставя. Емил признал, че е пил от лекарствата на баба си и е отведен в Спешен център - Раднево за стомашна промивка. След това е откаран в Спешен център-Стара Загора, от където е изписан в добро здраве. Пред служител от дирекцията Емил заявил, че ако се върне при баба си може да направи нов суициден опит. Видно от ЕР на РЕЛКК № 0200/22.05.2002 г. Емил Георгиев е с диагноза "ДЦП смесена форма" и определени 95% ТНВСА и ЧП. Направена е консултация с д-р Зл. Димитрова-психиатър и тя изразила становище, че детето е общително, говори с подробности и се оплаква, а като цяло заключава, че действията му са протестна реакция с цел привличане на внимание и подкрепа. Не са налице медицински основания за привеждане на детето в Детска психиатрична клиника. При тези обстоятелства и на основание чл. 30а вр. 4, ал. 1, т. 6 и чл. 27, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДетето) във връзка с § 1, т. 5,."а", "б" и "г" от ДР на закона и чл. 33 от ППЗЗД, директорът на ДСП гр. Стара Загора е издал процесната заповед № ЗД-02/0227/31.08.2011 г., с която е прекратено настаняването на Емил Георгиев в семейството на Елена Влаева и е настанен временно в ДДЛРГ "Българка" гр. Стара Загора до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДетето. Елена Влаева е оспорила тази заповед пред директора на РД"СП" гр. Стара Загора, който е обсъдил допълнително изготвените от социални работници и психолози документи, и постановил решение № 9105/0059/20.09.2011 г., с което е отхвърлил жалбата като неоснователна. В мотивите на решението са обсъдени релевантните за случая факти и е преценено, че в интерес на детето е да бъде настанено в специализирана институция - ДДЛРГ "Българка" гр. Стара Загора, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДетето. Социалните работници, занимаващи се със случая, са провели срещи - разговори с бабата и детето, изготвен е доклад за оценка на рисковете за детето по отношение неговото здравословно състояние, както и риска за неговото физическо, психическо, когнитивно, емоционално и социално развитие. От подробните изследвания за детето и семейството, отношенията му с баба му през годините, режимът на отглеждане, психичното състояние на детето и евентуалните рискове, експертите са изложили становище, че г-жа Влаева е осигурила на Емил отлични жилищни условия в апартамент, нейна собственост. Детето било привързано към баба си, която го отглеждала през последните години. С израстването на детето и навлизането му в проблемна възраст (пубертет), бабата започнала да изпитва сериозни затруднения при обгрижването му, появили се конфликти на парична основа, детето настоявало да получава цялата сума, която му се полагала. Пред социални работници Елена Влаева заявила: "Емил е много лош! Аз го обичам, но ме кълне и ме обижда". По отношение на собственото си здравословно състояние Влаева признава, че страда от множество хронични заболявания и се придвижва с помощта на бастун. С оглед преценка законосъобразността на оспорения административен акт, правилно първоинстанционният съд е изложил мотиви за постановяването му от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. В случая са налице предпоставките за настаняване на дете извън семейството, визирани в чл. 25, т. 1 и т. 3 от ЗЗДетето - т. 1 - чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени; т. 3 - чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. При създалите се отношения между Емил и баба му и последвалия суициден опит, в интерес на детето е временното му настаняване в специализирана институция - ДДЛРГ "Българка" гр. Стара Загора, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДетето. Спазен е процесуалния ред за издаване на заповедта. При постановяване на акта административният орган е спазил принципите, заложени в ЗЗДетето по чл. 3, т. 1 - зачитане и уважение на личността на детето и т. 3 осигуряване най-добрия интерес на детето. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че Административен съд гр. Стара Загора не е взел под внимание най-важното доказателство по делото, а именно, че самото дете Емил Георгиев в съдебно заседание е изразило желание да го върнат при баба му. Съдът е анализирал изложената от детето молба, но обосновано е приел, че оспорената заповед не следва да бъде отменена само поради това изявление. Доводите за това са, че от една страна чувствата и желанията на Емил Георгиев са колебливи, а от друга страна, че намеренията на баба му да се грижи за него също не са категорични, дори може да се предполага, че са обусловени от финансова изгода, свързана с получавана от Емил сериозна сума като дете с увреждания. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,