Решение № 252 от 13.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 712/2012 г.

Решение № 252 от 13.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 712/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. К., чрез упълномощения му защитник адвокат К. Е. от Пловдивския АК, срещу нова присъда на Пловдивския окръжен съд постановена на 17.01.2012 г. по внохд № 1150/2011 г.

В жалбата са въведени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. По основанието за допуснато нарушение на материалния закон се оспорва съставомерността на деянията квалифицирани като престъпления по чл. 144, ал. 3 и чл. 325, ал. 1 от НК. По второто основание за допуснато съществено процесуално нарушение, твърденията в жалбата сочат на необоснованост - въззивният съд въз основа на същите факти направил други, противоположни правни изводи на тези от първостепенния съд. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, като алтернативно на това е направено искане за намаляване размера на наложените наказания, като явно несправедливи.

Пред касационната инстанция подсъдимият К., редовно призован, не се явява.

Представлява го упълномощеният му защитник адвокат К. Е. от Пловдивския АК, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Частният обвинител В. Д. се явява лично и с повереника си адвокат Е. М., която възразява срещу жалбата и прави искане както за оставяне в сила на въззивния акт, така и за разноските направени пред касационната инстанция.

Частният обвинител Н. Ч. се явява лично и с повереника си адвокат С. Х. от Пловдивския АК, който поддържа казаното от адвокат М. и също претендира разноски.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Жалбата е основателна.

При проверката по делото се установи, че с присъда № 215/17.04.2009 г. състав на Пловдивския районен съд е признал подсъдимия Д. К. за виновен в това, че през периода 23.01.2007 г. - 27.03.2007 г. в гр. Пловдив, в условията на продължавано престъпление, на посочените дати е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - престъпление по чл. 325, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. На основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК му е наложено наказание пробация със следните мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 7 месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител, за същия период, както и обществено порицание.

Със същата присъда същият подсъдим е признат за невиновен по обвиненията в престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК извършени спрямо В. Д. и Н. Ч. и оправдан по тези обвинения, на основание чл. 304 от НПК.

По протест на прокурора и жалби на частните обвинители, състав на Пловдивския окръжен съд, отменил цитираната първоинстанционна присъда в частта, с която подсъдимият К. е признат за невиновен по обвинението в престъпленията по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК и вместо това постановил признаването му за виновен по двете обвинения по чл. 144, ал. 3 от НК за отправени закани за убийство спрямо В. Д. и Н. Ч. Наложил му наказание по шест месеца лишаване от свобода за всяко от тях и на основание чл. 23, ал. 1 от НК едно общо наказание в същия размер. На основание чл. 23, ал. 2 от НК присъединил наказанието обществено порицание, а на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години.

В останалата част потвърдил присъдата.

1. По основанието за допуснато нарушение на материалния закон, относно обвиненията по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК:

Преди всичко, следва да се посочи, че касационният съд не разполага с правомощието да приема нови фактически положения и така да подменя вътрешното убеждение на предходните съдебни състави, които по закон трябва да установят обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Приетите за установени фактически положения, които се споделят и от настоящата инстанция, са основани на комплексния анализ на събраните по делото доказателства за обстоятелствата, които са включени в предмета на доказване.

При проверката по делото се установи, че с касационната жалба по основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК се претендира допуснато нарушение на закона от въззивният съд с признаването за виновен на жалбоподателя за две отделни престъпления по чл. 144, ал. 3 от НК, закана за убийство спрямо двамата пострадали - В. Д. и Н. Ч. От съдържанието на жалбата става ясно, че се иска произнасяне от касационната инстанция относно това, дали при установените факти от въззивния съд е приложен правилно законът. При внимателен прочит на мотивите към въззивния акт от тази гледна точка, се установи, че по отношение на Д. са посочени редица обидни изрази казани от подсъдимия, това, че последният искал да извади пострадалия от колата, за да се разправят, както и че отправял закани за убийство, без конкретно посочване в какво се изразява заканата. Приел от фактическа страна и това, че "изплашен свидетелят Д. го молел да го остави на мира, да работи, за да не се стигне до бой." По отношение на втория пострадал е прието, че подсъдимият К. го обиждал, цитирани са изразите, а заканата за убийство е формулирана с това, че подсъдимият ще му прати хора да го изкарат извън града и роднините му ще го целуват студен. Спрямо този пострадала в изпълнително деяние е включено и това, че подсъдимият отправял покани към пострадалия да отидат зад стадиона "Спартак" за да се бият. По отношение втория елемент от престъпния състав - "заканата би могла да възбуди основателен страх", от фактическа страна второинстанционния съд приел, че пострадалият Д. отишъл в I РПУ - Пловдив, за да се оплаче, тъй като сериозно се уплашил от заканата за убийство, а вторият, като свидетел дал сведение, че в продължение на няколко месеца не качвал други клиенти, освен семейства.

При тези факти настоящият състав намира, че от правна страна законът не изисква заканата да е възбудила основателен страх у адресата, а е достатъчно да би могла да възбуди такъв страх. Освен това, заканата винаги следва да се оценява независимо от субективното отношение на дееца към нея, а от възприемането й от адресата, в случая пострадалите Д. и Ч. Именно с оглед на това, първоинстанционният съд е включил в анализа по този пункт поведението на двамата пострадали непосредствено след инкриминираните инциденти на 23.01.2007 и 27.032007 г. Това са писмените сигнали на двамата до съответното РПУ. Именно тези сигнали са законният повод за образуване на наказателното производство спрямо подсъдимия. В тях обаче, авторите не са посочели оплакване от закани за убийство отправени спрямо тях от подсъдимия. Това обективно поведение на пострадалите ясно демонстрира тяхното възприятие за характера и степента на заканите за убийство.

Поради това, при установената фактическа обстановка, настоящият състав намира, че отправените заплахи от подсъдимия към пострадалите не са от такова естество, че да могат да възбудят основателен страх от осъществяването им. Поради това деянията с правна квалификация по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК са несъставомерни и по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК не са престъпление.

Върховният касационен съд, при това положение има правомощие да отмени присъдата на Пловдивския окръжен съд и да оправдае подсъдимия К. по обвинението за двете престъпления по чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК извършени спрямо пострадалите Д. на 23.01.2007 г. и Ч. на 27.03.2007 г., в гр. Пловдив.

Поради уважаването на жалбата по това обвинение и по аргумент от чл. 189, ал. 3 от НПК, не следва да се уважава искането на поверениците на гр. ищци за присъждане на разноски направени за адвокатско възнаграждение в касационното производство.

1. Оплакването па защитата на подсъдимия, за несъставомерност и на деянието по чл. 325, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК е неоснователно. Обобщено, в рамките на приетите фактически констатации от втората инстанция, които са били изведени от допустими доказателствени източници и са анализирани, съобразно процесуалните правила, няма основание да се счита, че е било допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон.

Особеното в случая е това, че след отмяната на въззивната присъда в частта, с която подсъдимият е признат за виновен и наказан за престъпленията по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, отпада забраната /визирана в чл. 78а ал. 7 НК, в хипотезата "при множество престъпления"/ за приложение на диференцираната процедура по чл. 78а ал. 1 НК. За касационната инстанция се поражда задължение да измени въззивния акт в потвърдителната му част, с предмет престъплението по чл. 325, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и да приложи правните последици от диференцираната процедура по раздел IV от Наказателния кодекс - "Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание". При проверката се установи, че са налице материалноправните предпоставки за това - по делото е приложено свидетелство за съдимост от което е видно, че подсъдимият К. не е осъждан и не е освобождаван от отговорност по реда на чл. 78а от НК. За престъплението е предвидено наказание до две години лишаване от свобода, а от него не са последвали имуществени вреди. Преценявайки тези условия в контекста на данните по делото и задължителната съдебна практика - ТР № 1/2011 г., ОСНК при ВКС, настоящият състав намира, че са налице предпоставките за освобождаване на подсъдимия К. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Отчитайки от една страна предвидения размер на глобата, визиран в чл. 78а от НК /в редакцията му към момента на деянието - ДВ бр. 75/2006 г./ от 500 до 5 000 лева, който е по-благоприятен за подсъдимия, а от друга страна правилно отчетените от въззивния съд обстоятелства, в превес на смекчаващите, които са относими и във връзка с индивидуализацията на административното наказание, касационната инстанция намира, че размерът на наказанието следва да бъде определен близо до минимума, а именно глоба в размер на 1 000 лева.

По изложените по този пункт съображения, ВКС счита, че следва да се измени присъдата на Пловдивския окръжен съд, като за престъплението по чл. 325, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, спрямо подсъдимия К. се приложи института на чл. 78а от НК.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК и чл. 78а ал. 1 от НК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение