Решение № 6262 от 11.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4636/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

С Решение 2037 от 20.02.2025 г., постановено по адм. дело 1262/2024 г. Административен съд Варна, ІХ - ти състав, е отменил Ревизионен акт (РА) Р 03000322007539 091 - 001/28.12.2023г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) гр. Варна, потвърден с Решение 39/17.04.2024г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика (ОДОП) Варна при Централно управление (ЦУ) на НАП, в частта , с която на М. Д. И. са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по л.17 ЗДДФЛ чл.48,ал.1 ЗДДФЛ, както следва : 1. За данъчен период 2015г. за разликата над 24,71лв. до 1 429,38лв. главница и над 19,77лв. до 1 143,66лв. за лихвите; 2. за данъчен период 2018 г. - за разликата над 1 383,19 лева до 1 526,76 лева главница, и за разликата над 685,19 лева до 757,12 лева лихви; 3.за данъчен период 2019г. - за разликата над 232,66 лева до 1 833,79 лева главница, и за разликата над 91,72 лева до 722,93 лева лихви; и 4.за данъчен период 2020г. - за разликата над 4 980,11 лева до 6 928,96 лева главница, и за разликата над 1 458,31 лева до 2 028,99 лева лихви. С друга част от решението административният съд е отхвърлил жалбата на М. Д. И. от гр.Варна, [улица], [адрес], срещу Ревизионен акт Р-03000322007539-091-001/28.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в останалата обжалвана част, потвърдена с Решение 39/17.04.2024 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна при ЦУ на НАП, с която са й установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, за д.п.2015 г. в размер на 24,71 лева главница, и 19,77 лева лихви, за д.п.2018 г. в размер на 1 383,19 лева главница, и 685,19 лева лихви, за д.п.2019 г. в размер на 232,66 лева главница, и 91,72 лева лихви, и за д.п.2020 г. в размер на 4 980,11 лева главница, и 1 458,31 лева лихви. С решението съдът е осъдил Национална агенция за приходите да заплати на М. Д. И. сумата в размер на 75,63 лева /седемдесет и пет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща разноски по делото.

Срещу така постановеното решение, в отменителната му част, е подадена касационна жалба от Д. И. Ж., в качеството му на директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигуритебна практика гр. Варна при ЦУ на НАП, като жалбата е приподписана от главен юрисконсулт Е. Великова. В същата се прави оплакване, че постановеното решение на Административен съд - Варна в отменителната му част е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Варна в отменителната му част, включително и в частта му на присъдените в полза на жалбоподателката разноски, и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения РА и в останалата му част. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции съгласно представен по делото списък с разноските.

Ответницата по касационната жалба М. Д. И. от гр.Варна, [улица], [адрес], не е взела становище.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си Административен съд - Варна е отменил Ревизионен акт (РА) Р 03000322007539 091 - 001/28.12.2023г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) гр. Варна, потвърден с Решение 39/17.04.2024г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика (ОДОП) Варна при Централно управление (ЦУ) на НАП, в частта , с която на М. Д. И. са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по л.17 ЗДДФЛ чл.48,ал.1 ЗДДФЛ, както следва : 1. За данъчен период 2015г. за разликата над 24,71лв. до 1 429,38лв. главница и над 19,77лв. до 1 143,66лв. за лихвите; 2. за данъчен период 2018 г. - за разликата над 1 383,19 лева до 1 526,76 лева главница, и за разликата над 685,19 лева до 757,12 лева лихви; 3.за данъчен период 2019г. - за разликата над 232,66 лева до 1 833,79 лева главница, и за разликата над 91,72 лева до 722,93 лева лихви; и 4.за данъчен период 2020г. - за разликата над 4 980,11 лева до 6 928,96 лева главница, и за разликата над 1 458,31 лева до 2 028,99 лева лихви. Съдът е осъдил Национална агенция за приходите да заплати на М. Д. И. сумата в размер на 75,63 лева, представляваща разноски по делото.

С друга част от решението административният съд е отхвърлил жалбата на М. Д. И. от гр.Варна, [улица], [адрес], срещу Ревизионен акт Р-03000322007539-091-001/28.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в останалата обжалвана част, потвърдена с Решение 39/17.04.2024 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна при ЦУ на НАП, с която са й установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, за д.п.2015 г. в размер на 24,71 лева главница, и 19,77 лева лихви, за д.п.2018 г. в размер на 1 383,19 лева главница, и 685,19 лева лихви, за д.п.2019 г. в размер на 232,66 лева главница, и 91,72 лева лихви, и за д.п.2020 г. в размер на 4 980,11 лева главница, и 1 458,31 лева лихви. С решението съдът е осъдил Национална агенция за приходите да заплати на М. Д. И. сумата в размер на 75,63 лева /седемдесет и пет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща разноски по делото. В тази му част като необжалвано, решението на административния съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане.

Решаващият съд е посочил, че ревизията е повторна, след отмяна на първоначално съставения ревизионен акт с решение 228/05.12.2022г. на директора на Д ОДОП Варна и връщане на преписката за извършване на ново ревизията. Възпроизведени са подробно всички издадени заповеди във връзка с провеждане на ревизията, съставените ревизионен доклад и акт, проведеното административно оспорване. След това съдът е възпроизвел на страниците на решението /което няма собствена номерация, към която да бъде правено препращане/, констатациите на органите по приходите на база на установените факти по време на ревизията, в това число извършените процесуални действия по установяване на началното салдо на ревизирания период, изложените твърденията от задълженото лице и ангажираните от нея доказателства относно налични средства от продажба на злато и извършени дарения от родителите й, събраните служебно такива от органите по приходите, извършените разпоредителни действия с недвижими имоти от страна на задълженото лице и получените доходи от тази дейност, извършените съпоставки от органите по приходите и констатациите за установено превишение на направените разходи над паричните постъпления на ревизираното лице. Отбелязани са констатациите за наличие на хипотези по чл.122,ал.1, т.1 и 2 ДОПК, обуславящи провеждане на ревизията по особения ред, връченото уведомление по чл.124 ДОПК на ревизираното лице, обстоятелството, че в 14-дневен срок от връчване на искането и до приключване на ревизията от задълженото лице не са представени декларации, документи и становища. Съдът е възпроизвел в съдебния акт и определената данъчна основа по чл.122,ал.2 ДОПК за отделните данъчни периоди. В мотивите на решението са възпроизведени и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и показанията на разпитаните свидетели К. Б. С. и С. К. М.. След това първоинстанционния съд е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорения акт. Изложени са мотиви, че ревизията е възложена от компетентен орган, ревизионният акт е издаден от компетентни органи, поради което същият не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Като неоснователни са определи възраженията на задълженото лице относно валидността на издадените в хода на ревизията документи, за които при извършена проверка е установено, че са подписани с валиден квалифициран електронен подпис. Слеo това съдът е пристъпил към проверка на материалната законосъобразност на акта. На първо място е извършена такава по отношение на констатациите за наличие на хипотези по чл.122,ал.1, т.1 и 2 ДОПК, като мотивите в тази насока са изложени на л.170 от делото. След възпроизвеждане и тълкуване на относимите правни разпоредби е изграден извод, че констатациите за наличие на посочените хипотези и за провеждане на ревизията по особения ред, съответно за доказателствената сила на ревизионния акт, са обосновани на събраните в хода на делото доказателства. На второ място съдът е извършил проверка относно извършеното облагане на доходи от продажба на недвижими имоти по НА 50/20.08.2020 г. и НА 73/10.09.2020 г.Като краен резултат е изграден извод, че ревизионният акт в тази си част е законосъобразен.

На трето място решаващият съд е извършил проверка за правилното прилагане на материалния закон относно установено превишение на разходите над приходите на жалбоподателката и относно определеното начално салдо към 01.01.2015 година. Мотивите в тази насока са изложени на л. 171 /гръб/ и систематизирани се свеждат до следното: 1. Посочено е, че след извършен анализ на доходите и разходите на М. И. за периода 01.01.2010 г. 31.12.2014 г. от органите по приходите е определено крайно салдо към 31.12.2014 г. в размер на 29 476,72 лева, която сума е приета за начално салдо към 01.01.2015 година, както и че възражението на жалбоподателката е, че в началното салдо към 01.01.2015 г. трябва да се включи сумата в размер на 81 306,90 лева, представляваща безспорно установен доход от продажба на семейно злато на Тавекс ЕООД, съответно през 2012 г. - на стойност 66 709,25 лева, и през 2013 г. - на стойност 14 597,65 лева. 2. Решаващият съд е намерил направеното възражение за основателно. Изложени са мотиви, че цената, на която е продадено златото от задълженото лице в периода 2012-2013 г., и общо получената сума, са безспорно установени от представените в хода на ревизионното производство документи за продажба, издадени от Тавекс ЕООД, като спорът между страните е относно произхода на златото и извършването на разходи за неговото придобиване. Отбелязано е, че според органите по приходите златото е закупено от лицето през периода на неговата продажба /2012-2013 г./ на по-висока стойност от тази, на която е продадено, поради което не е налице приход за жалбоподателката, а твърдението на оспорващата е, че златото е собствено на семейството й, придобито чрез дарение, т.е. не са извършвани разходи за закупуването му, поради което доходът от неговата продажба следва да участва при формиране на началното салдо към 01.01.2015 година. 3. Като несъответен на събраните по делото доказателства, на житейската и на пазарната логика, е определен от съда изводът на приходните органи, че златото е придобито през 2012-2013 г. на борсови цени, респективно продадено през същия период на загуба. Посочено е, че данни и твърдения, от които да се направи подобно заключение, не се съдържат по делото и че неправилно служебно определената средна цена на тройунция злато за периода 2012-2013 г. е счетена за разход за придобиване на златото. Прието е, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че златото е придобито по безвъзмезден начин притежавано от родителите на ревизираното лице, и придобито от него чрез дарение. Относно кредитирането на свидетелските показания са изложени мотиви, че те са подробни, последователни, логични и кореспондиращи помежду си, като същите изясняват както произхода, така и вида и мястото на съхранение на златото. Направен е коментар на свидетелските показания в тази насока, Прието е, че установеният от гласните доказателства начин на придобиване на златните изделия /чрез дарение/ ирелевира въпроса за техния произход, поради което отсъствието на доказателства за него неправилно е счетено от органите по приходите като основание да приемат, че същите са предмет на покупка, още повече противоречаща на търговската логика. Като опровергана от посочените гласни доказателства е определена и констатацията на данъчните органи за неустановено място на съхранение на златните изделия. 3. Изграден е извод, че доказано се явява твърдението в жалбата, че продаденото през 2012-2013 г. злато на Тавекс ЕООД е придобито по безвъзмезден начин чрез дарение от близки роднини, в предходни спрямо този на продажбата им периоди. 4. На отделен ред са изложени мотиви относно момента на продажбата на златото / налице са неоспорени от приходните органи писмени доказателства, представени от трето, неучастващо по делото, лице /Тавекс ЕООД/, като същият се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства, а стойността, на която е продадено златото, също не се оспорва от ответния данъчен орган и се установява по категоричен начин от представените от Тавекс ЕООД документи за продажба на различно количество злато.

На основание изложеното е направен краен извод, че доходите от продажба на злато в общ размер на 81 306,90 лева, /66 709,25 лева + 14 597,65 лева/, придобити в периода 2012-2013 г. следва да участват при формирането на началното салдо на паричните средства в брой на задълженото лице към 01.01.2015 година; твърдението на приходните органи за извършване на разходи за придобиване на златото на цени, които са по-високи от тези, на които е продадено, е несъстоятелно, определено от неоспореното заключение по приетата ССчЕ като противоречащо на житейската и търговска логика.

В продължение на л.172 173 са изложени мотиви относно наведени доводи от задълженото лице за наличие на парични средства придобити по дарения от родителите й в размер на 19 400лв. за 2015г. и 19890лв. за 2019г. При изграждане на изводите си по тази част от спора съдът е възпроизвел на първо място нормата на чл.225 ЗЗД относно договора за дарение, от което са изведени изводи кой носи доказателствената тежест и кои са допустимите доказателства за установяване на извършването на дарение. Изградените изводи относно събраните доказателства могат да бъдат сведени до следното: 1. Посочено е, че релевантно за определянето на данъчните задължения на М. И. е да се установи с допустимите от закона доказателства и доказателствени средства, че фактът по предоставянето на дарението действително е настъпил, което е в тежест на жалбоподателката; за доказване на това обстоятелство в хода на ревизията са представени четири договора за дарение два от 03.01.2015 г., съгласно които Т. Д. майка на жалбоподателката, и Д. Д. баща на жалбоподателката, й даряват съответно сумите от 9900 лева и 9500 лева, и два от 24.12.2019 г., с които родителите дарява на жалбоподателката суми в размер на 9990 лв. и 9900 лева. 2. Прието е, че договорите за дарение представляват по своята правна същност частни документи, които не обвързват съда с материална доказателствена сила, но същите не са оспорени от органите по приходите и доколкото са подписани, следва да се преценяват с оглед тяхната формална доказателствена сила че изявлението, което се съдържа в тях, е направено от лицата, посочени като техни издатели. Маркирано е, че в хода на ревизионното производство е констатирано, че бащата на жалбоподателката е починал на 11.04.2020 г., т.е. преди започване на ревизията, и в този смисъл представените договори не биха могли да се възприемат като съставени с оглед ревизионното производство, а при извършена проверка на майка й, от последната са представени договорите за дарение, както и писмени обяснения, в които лицето потвърждава предоставянето на паричните средства на дъщиря си на съответните дати, посочени в договорите. 3. Прието е, че с оглед представените договори за дарение, макар и незаверени нотариално, е налице ясно изразена воля за дарение, като с факта на предоставянето на движимите вещи /каквито несъмнено са парите/, потвърдена от единия дарител, договорът за дарение е произвел своето правно действие безвъзвратно и неотменимо М. И. се е обогатила с посочените в договорите за дарение суми, а дарителите Т. и Д. Д. са обеднели със същите по размер суми. 4. Решаващият съд е посочил, че няма пречка сключването на един реален договор /в случая за дарение/ да бъде обективирано в писмена форма за доказване /ad probationem/, липсата на нотариална заверка на подписите в случая е допълнителен аргумент за това, че процесното дарение е сключено като реален договор съгласно чл. 225, изречение второ, предложение второ от ЗЗД чрез предаване на вещта, предмет на дарението, като съставеният писмен договор е с цел улесняване доказването на възникналите между страните, които са близки родственици, дарствени взаимоотношения. 5. Изложени са мотиви, че фактът на предоставяне на паричните суми, посочени в договорите за дарение, е потвърден и от ангажираните от жалбоподателката гласни доказателства, двамата разпитани свидетели са категорични в показанията си, че родителите на И. са били заможни хора и са й дарили упоменатите в договорите парични средства, като същите са били очевидци на подписването на договорите и предаването на сумите, в общ размер около 20000 лева, през 2015 г. и са запознати с предаването на сходни суми и през 2019 година. Направен е коментар, че показанията им в тази насока са детайлни и последователни , като същите подчертават, че даряването на парични средства и скъпи вещи бижута, е обичайна практика в семейството на жалбоподателката, както и потвърждават наличието на такива, т.е. притежаването на сумите и възможността на дарителите да извършат дарението. Посочено е, че установяването на този факт, заедно с останалите, налични по делото, доказателства води до извод, че дарението в процесния случай е осъществено. 6. Съдът е приел, че горният извод не се разколебава и от представената от процесуалния представител на ответника за сведение на съда декларация по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности с вх. В596 от 04.12.2015 г., подадена от съпруга на жалбоподателката при встъпването му в длъжност като кмет на Община Белослав, в която същият е декларирал, че не разполага с парични средства над 5000 лева. Акцентирано, че декларацията изхожда от трето за процеса лице и предвид съдържащото се в нея волеизявление не представлява пряко доказателство за установяване на релевантни по делото факти, а освен това, по аргумент от чл. 22, ал. 1, изречение първо от Семейния кодекс даренията не представляват СИО, а са лично имущество на жалбоподателката, поради което нейният съпруг няма задължение да ги декларира, а и в декларацията липсва графа за съпруг или лице във фактическо съжителство.

На отделен ред е посочено, че останалите суми, участващи в приходната, съответно - в разходната част на изготвените имуществени съпоставки за процесните данъчни периоди, не се оспорват от жалбоподателката, като липсват каквито и да било конкретни доводи и релевирани факти в тази насока, а наред с това, настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка в качеството му на съд по същество /аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК/, намира, че същите правилно са установени и приети от ревизиращите в посочените периоди и размери. Прието е, че всички придобити през съответната данъчна година доходи и направените от лицето разходи, както и наличностите по банковите сметки в началото и в края на данъчния период, са отразени в изготвените в РД и РА таблици за съпоставка, като същите се подкрепят от събраните в хода на ревизията доказателства.

В продължение и на основание на гореизложеното съдът е приел, че следва да бъде кредитирано приетото без оспорване заключение на ССчЕ в неговата т.2, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, кореспондиращо с останалите доказателства по делото. Посочено е, че вещото лице е изчислила данъчната основа и размера на дължимите данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и съответните лихви за всеки процесен данъчен период в съответствие с поставената й задача с включване в началното салдо към 01.01.2015 г. на приходите от продажба на злато през 2012-2013 г., и в приходната част на съпоставките за 2015 г. и за 2019 г. на сумите, получени като дарения от нейните родители, а поради посочените в т. 2 от настоящото изложение мотиви относно недоказване на извършени от жалбоподателката разходи във връзка с промяна на предназначението на недвижими имоти земеделска земя в посочения от вещото лице размер 2 833,95 лева, от разходната част на изготвената от експерта таблица за съпоставка на имуществото и доходите на оспорващата спрямо извършените от нея разходи за 2019 г. Приложение 5 към заключението /л. 110 от делото/, следва да бъде изключена посочената сума, отразена на ред 16 Разходи за придобиване и подобрение на недвижимо имущество.

На основание на гореизложеното са направени окончателни изводи относно начина на определяне на данъчната основа за отделните периоди и размера на задълженията за данък по чл.48,ал.1 ЗДДФЛ и в кои части актът следва да бъде отменен, съответно потвърден / л.173,гръб, от първоинстанционното дело/.

Решението на Административен съд Варна в обжалваната му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

В касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество касаторът оспорва приетото от първоинстанционния съд, че задълженото лице е имало начално салдо към 01.01.2015г. в размер на 115 891,99лв. , вместо приетите с ревизионния акт 29 000лв. В тази насока се поддържат оплаквания, че неправилно са кредитирани показанията на разпитаните свидетели, без да бъдат съобразени констатациите на ревизионния акт в тази му част. На отделен ред се оспорват и изводите на административния съд относно извършени дарения от родителите на задълженото лице в размер на 19 400лв. и през 2019г. в размер на 19 890лв. , като и в тази част не са обсъдени и съобразени констатациите на ревизиращите органи. Поддържат се оплаквания, че в резултат на изложеното решаващият съд е определил друг размер на данъчната основа по чл.122,ал.2 АПК и съответно друг размер на данъчните задължения и лихвите за забава.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По делото няма спор за факти. В хода на ревизията е установено наличие на хипотези по чл.122,ал.1, т. 1 и 2 ДОПК, поради което ревизията е проведена по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК. В отхвърлителната част решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила като необжалвано, от което следва, че наличието на предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред не е спорно между страните. По същество спора между тях се свежда относно начина на определяне на данъчната основа, а от там и на размера на установените данъчни задължения. С оглед на становищата страните първоинстанционният съд е определил като спорни между тях два момента относно размера на началното салдо към 01.01.2015г. и относно факта на извършени дарения от двамата родители на задълженото лице съответно през 2015г. и 2019г.

По отношение на началното салдо след извършен анализ на събраните доказателства в хода на ревизията органите по приходите са приели, че към 01.01.2015г. задълженото лице е притежавала сумата от 29 476,72лв. В хода на първоначалната ревизия задълженото лице е направило възражения, че към тази сума следва да бъдат прибавени суми, придобити от извършени продажби на злато на Тавекс ЕООД през 2012г. в размер на 66 709,25лв. и през 2013г. в размер на 14 597,65лв. Органът по приходите е приел, че задълженото лице не е представило доказателства относно произхода на златото, за това, къде е било съхранявано, като е приел, че същото е било закупено от лицето. Извършвайки справка за цената на тройунция злато за съответните периоди, органите по приходите са приели, че извършеният разход за придобиване на посоченото количество злато е в размер на 114 008,68лв. през 2012г. и 20 891,92лв. за 2013г., т.е. златото е продадено на загуба и посочените суми не са били включени в началното салдо. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че констатациите на органите по приходите в тази им част са незаконосъобразни и необосновани на събраните по делото доказателства, като посочените по-горе суми неправилно не са били включени в началното салдо към 01.01.2015г. Изводите в тази насока са обосновани основно с показанията на разпитаните в съдебното производство двама свидетели К. Б. С. и С. К. М., които са установили, че златото е било подарявано на М. И. от нейните родители, било е съхранявано в сейф на баща й, който е бил военен, и от обстоятелството, че са налице безспорни доказателства, относно сумите, за които е било продадено на Тавекс ЕООД през 2012г. и 2013г. Поради това, решаващият съд е приел, че към началното салдо към 01.01.2015г. в размер на 29 476,72лв. следва да бъдат прибавени и сумите от 66 709,25лв. /от продадено злато през 2012г./ и от 14 597,65лв./от продадено злато през 2013г./. Съдът е позовал и на заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, според която е лишено от търговска и житейска логика твърдението на ревизиращите органи, че златото е било придобито на загуба. Посочените суми са послужили за определяне на друг размер на данъчната основа, а от там и на размера на данъчните задължения по отделните периоди.

Настоящата съдебна инстанция не споделя крайните изводите на първоинстанционния съд в тази насока, като ги намира за необосновани и недоказани от събраните по делото доказателства.

С оглед на фактите и доказателствата по делото следва да бъде прието, че правилно административният съд е изградил извод, че златото, предмет на продажба, е било собственост на задълженото лице, придобито чрез дарение в предходни периоди. Изложеното от органите по приходите, че златото е придобито на загуба чрез покупка през същите периоди, през които е продадено, действително е лишено от търговска и житейска, а и от правна логика, доколкото по делото не са събрани доказателства задълженото лице да е притежавало такива суми парични средства, с които да закупи такова количество злато. Подобна теза е явен плод на желанието да бъдат игнорирани представените доказателства за налични суми от продажба на злато и влиза в противоречие с принципа за обективност по чл.3 ДОПК. С оглед на това настоящата съдебна инстанция намира за правилен извода на административния съд, че ревизираното лице М. Д. И. е имала доходи от продажба на злато през 2012г. и 2013г. в посочените по-горе размери. Не могат обаче да бъдат споделени последващите изводи на решаващия съд, че въпросните суми следва да бъдат включени в началното салдо към 01.01.2015г. В тази насока не са обсъдени констатациите на ревизиращите органи, че липсват доказателства къде са били държани въпросните суми, както и че същите са били налични към 01.01.2015г. Съдът не анализирал обстойно и показанията на разпитаните свидетели, като например тези на свидетеля К. Б. С., който в желанието си да бъда обстоен, е посочил, че златото е било продадено по негов съвет, тъй като задълженото лице и съпругът й са имали желание да развиват някакъв бизнес, в това число и търговия с автомобили втора ръка/л.157 от първоинстанционното дело/. След извършена справка предвид изложеното в касационната жалба се установява, че спрямо М. Д. И. има издаден и ревизионен акт Р 0300321004215 091 001/09.08.2022г. на ТД на НАП Варна, с който на същата са установени задължения по чл.48 ЗДДФЛ за данъчни периоди от 2016г. до 2020г. за осъществявана търговия с автомобили втора ръка /внос от САЩ и Канада/, оспорването на който акт не приключило с влязло в законна сила решение.

При така изложените обстоятелства няма как да бъде прието, че получените суми от продажба на злато през 2012г. и 2103г. са налични и следва да участват в началното салдо към 01.01.2015г. ,съответно да участват в данъчната основа, каквито изводи е направил първоинстанционния съд.

Като второ спорно обстоятелство между страните е посочено извършването на дарения от двамата родители на задълженото лице съответно през 2015г. и 2019г. В хода на ревизията задълженото лице е представило 4бр. договора за дарение, сключени между нея и родителите й Д. Д. и Т. Д., с които същите са й дарили суми на 03.01.2015г. и 24.12.2019г. съответно от по 9 900лв. и 9990лв. за майката и от по 9500лв. и 9990лв. за бащата. На база на събрани доказателства в хода на ревизията, в това число обяснения на дарителката Т. Д./другият дарител е починал преди ревизията/, както и справка за придобит имот от двамата родители през 2017г., органите по приходите са приели, че двамата дарители не са разполагали с въпросните суми, които да могат да дарят на своята дъщеря на посочените дати. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че тези констатации са необосновани, че въпросните суми действително са дарени от родителите и следва да бъдат включени в данъчната основа. Изводите му в тази насока са обосновани с правната природа на договора за дарение, както и показанията на разпитаните двама свидетели, които са били очевидци на даренията.

Настоящата съдебна инстанция не споделя тези негови изводи и ги намира за необосновани на събраните по делото доказателства. В тази насока решаващият съд не е съобразил следното:

1. Според дадените обяснения от дарителката Т. Д., дарените суми са имали за произход спестени суми от заплати от 1970г. до 2002г.; от продажби на земеделски земи, суми по арендни договори, обезщетения при пенсиониране и пенсии. Ревизиращите органи са извършили проверка на изложените обстоятелства, въз основа на която са изградили извод, че двамата дарители не са имали възможност да извършан въпросните дарения. Тази констатация не е самоцелна и произволна, а изградена на база събрана информация в хода на ревизията. Доказателства опровергаващи същата не са представени от жалбоподателката.

1. Не е съобразено и обстоятелството, че не е обичайно даренията между родители и деца да се съставят в писмена форма, което води до извод, че същите са съставени с цел да обслужат защитната теза на страната.

1. Свидетелят С. М. излага показания, че дарените суми на 03.01.2015г. са му били веднага предоставени в заем от М. И. и че този заем е бил възстановен от него в последствие.

1. Че по делото е представена декларация от съпруга на задълженото лице, подадена от него на 04.12.2015г. по силата на ЗПИЛЗВДД, в качеството му на кмет на Белослав, в която той не е декларирал притежавана сума от съпругата му М. И. към 2015г.

При така изложените обстоятелства няма как да бъде прието, че задълженото лице М. Д. И. е притежавала през ревизираните периоди сума общо в размер на 39 290лв. с произход дарение от родителите й Д. и Т. Д..

В този смисъл следва да бъде прието, че констатациите на органите по приходите относно начина на определяне на данъчната основа и размера на данъчните задължения на М. Д. И. за посочените периоди не са оборени от събраните по делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Като е приел друго и изменил/отменил/ ревизионния акт в посочените част, Административен съд Варна е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл.222,ал.1 АПК същото следва да бъде отменено в обжалваната му отменителна част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на М. Д. И. против Ревизионен акт (РА) Р 03000322007539 091 - 001/28.12.2023г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) гр. Варна, потвърден с Решение 39/17.04.2024г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика (ОДОП) Варна при Централно управление (ЦУ) на НАП, следва да бъде отхвърлена изцяло.

При този изход на процеса първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в осъдителната му част в която, НАП е осъдена да заплати на жалбоподателката разноски по делото за първата инстанция в размер на 75,63лв.лв.

На основание чл.161,ал.1 ДОПК ответницата по касация М. Д. И., следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Д ОДОП- Варна, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 109,55лв., от които 59,96лв. заплатена държавна такса, а останалите 1 049,59лв. юрисконсултско възнаграждение при условията на чл.161,ал.1 ДОПК във вр. с чл8,ал.1, и чл.7,ал.2, т.2 от Наредба 1 за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното и на основание чл.222,ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,