Решение № 5991 от 15.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2315/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Димитровград срещу решение 1053 от 21.12.2023г. постановено по адм. дело 8/2023г. на Административен съд Хасково, с което е отменена заповед РД-06-1959 от 20.12.2022г. на кмета на община Димитровград, с която на основание чл. 135 ал. 3 от ЗУТ е отказано да се разреши изработването на проект за изменение на подробен устройствен план - план за регулация /ПУП - ПР/ на УПИ І /за усм/, кв. 205 по плана на Димитровград и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Дружеството жалбоподател, към момента на подаване на жалбата не било получило препис от заповедта, поради което за него все още не било право да оспори административния акт, а така също липсвал правен интерес от оспорването. Административният съд се бил позовал на становище на главния архитект на община Димитровград, което страдало от техническа грешка. С разработката чието разрешение се иска, УПИ V оставал без достатъчно лице към улица. Предвижданата със скицата предложение улица, не отговаряла на нормативните изисквания. Иска обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът Строителна механизация ЕАД оспорва касационната жалба. Излага доводи в подкрепа на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като развива съображения, дходни с изложените в жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. С атакуваното решение Административен съд Хасково е приел, че са налице условията за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП-ПР, поради което е отменил постановения отказ. Така постановеното решение е правилно. Дружеството-заявител твърди, че е собственик на УПИ І /за усм/, в кв. 205 по плана на Димитровград. За да поиска разрешаване на изработването на проект за ИПУП се мотивира с това, че улицата която е предвидена само с графичната част на заповед 09/12.01.1996г. на кмета на община Димитровград, с цел осигуряване на достъп до създадения със същата заповед УПИ ІІІ, не е реализирана до настоящия момент, не е провеждана отчуждителна процедура, изтекли са сроковете по чл. 208 от ЗУТ, което давало право на дружеството да търси изменение на плана. Към заявлението е приложена скица предложение. Процедурата, регламентирана в чл. 135 от ЗУТ предхожда тази по одобряването на проекти за изменение на ПУП. Тази процедура започва по заявление на лицата по чл. 131 от ЗУТ, като в случаите на изменение на ПУП се представя скица с предложеното изменение /чл. 135, ал. 2 от ЗУТ/, без да е необходимо посочване на конкретно основание по чл. 134 от ЗУТ. В това производство проверката която органът извършва, се ограничава до преценка за съответствие на предложението с правилата и нормативите за устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако има такъв. От събраните по делото доказателства, включително и от заключението на вещото лице се установява, че тези изисквания са налице. По ОУП на Димитровград между Пмс/1 /в която зона се намира имотът на дружеството/, от една страна и Смф/5 и Жм/8 от друга, е предвидена улица. Така предвидената улица изцяло съвпада с ПИ с идентификатор 21052.338.41 с НТП селскостопански, горски, ведомствен път. Предлаганият от заявителя тупик от съществуващата по план О.Т. 1849 до О.Т. без номер /отразена в приложение 4 към заключението на СТЕ, като точка 5/ е разположен изцяло върху ПИ с идентификатор 21052.338.41 и съвпада с предвидената по ОУП улица, поради което правилен е изводът на Административен съд Хасково, че предложението не само не противоречи на действащия ОУП на града, а и е в пълно съответствие с него. Предложението е съобразено и с правилата и нормативите за устройство на територията и в частност с изисквания на чл. 81, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно тази норма задънените улици за осигуряване на достъп до ограничен брой урегулирани поземлени имоти трябва да имат широчина най-малко 3,5 м, а в градовете, когато задънената улица обслужва повече от 4 урегулирани поземлени имота - най-малко 6 м. Задънени улици, по-дълги от 100 м, завършват накрая с уширение, осигуряващо обръщането на автомобилите в обратна посока. В случая предлаганата от заявителя улица е задънена, ще осигурява достъп до три имота и е с дължина 98,37 метра, поради което ширината й в най-тясната част /4м./ е по-голяма от минимално изискуемата и не е необходимо предвиждането на уширение за обръщане на автомобили. Следва да се отбележи, че ако в бъдеще общинската администрация предприеме действия по реализация на предвидената в ОУП улична артерия между Пмс/1 от една страна и Смф/5 и Жм/8 от друга, съществуват законови възможности предлаганият тупик да бъде отпушен и ширината на бъдещата улица да бъде приведена в съответствие с изискванията на чл. 80 от ЗУТ. С оглед предлаганото създаване на описания тупик, заличаването на ПИ с идентификатор 21052.1016.409 с НПК за второстепенна улица по КККР на Димитровград не е в противоречие с правилата и нормативите за устройство на територията и с ОУП на града. Неоснователни са доводите на касатора изложени в жалбата, с която е сезирана настоящата инстанция по следните съображения. Това, че жалбата срещу административния акт е депозирана преди официалното уведомяване на адресата за изготвянето му, не опорочава процедурата по съдебното оспорване на заповедта. Дружеството има интерес да оспорва отказа на кмета на община Димитровград, който отказ рефлектира върху правната сфера на заявителя, по чиято инициатива е образувано административното производство, приключило с оспорената заповед. Вярно е, че в становището на главния архитект на общината е допусната техническа грешка, както и че от съдържанието на мотивната част на становището несъмнено се извлича ясната отрицателна позиция на този спомагателен орган, по отношение на заявеното искане. Но следва да се има предвид, че становището на главния архитект не обвързва кмета на общината при произнасянето по реда на чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Решаващият административен орган е свободен да се произнесе, както в съзвучие, така и в противовес на изразеното от главния архитект. Предвиденото с предложението лице на УПИ V към улицата е 5 метра и е в еднакъв размер с настоящото лице на посочения УПИ. В случая лицето е по-голямо от предвидения в чл. 81, ал. 4 от ЗУТ минимум от 3,5 метра. Именно този минимален норматив е приложим по отношение на УПИ V, тъй като този имот се е появил в правния мир, посредством разделянето през 2013г. на УПИ ІІІ на два имота УПИ V и УПИ VІ, всички в квартал 205 по регулационния план на Димитровград. Като е отменил обжалвания пред него отказ Административен съд Хасково е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този резултат своевременно направената претенция за присъждане на разноски в полза на ответното дружество следва да бъде уважена в искания размер 1,500.- лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,