Решение № 226 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4119/2008 г.

Решение № 226 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4119/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 290 ГПК. Касационна жалба е постъпила от Г. С. Г. от София срещу решение от 4.06.2008 г. по гр. д. № 3408/2007 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 27.04.2007 г. по гр. д. № 4281/2005 г. на Софийския районен съд, 73 състав и вместо него е постановено друго, като са отхвърлени исковете на касатора срещу "К" А., кв. Ботунец, София, за имуществени и неимуществени вреди от ексцес на увреждане на здравето, настъпило в резултат на трудова злополука - иск с правно основание чл. 200 КТ. Развити са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът "К" А., кв. Ботунец, София, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. С определение № 89 от 4.02.2009 г. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване по въпросите, свързани с начина на доказване влошаването на здравето на работник или служител, пострадал при трудова злополука, за която вече е обезщетен от работодателя. Посочено е, че след влизане в сила на Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността /ДВ, бр. 47/05 г./ съществува различие в практиката на съдилищата относно доказателствените средства, с които може да се установява наличието на влошаване на здравето на работник или служител и причинно-следствената връзка между това влошаване и първоначалното увреждане, когато то е настъпило в резултат на трудова злополука или професионална болест. Допускането на касационното обжалване е поддържано и обосновано и с недостатъчната практика в тази насока, както и с оглед развитието на правото. За да отхвърли иска на Г. С. Г. от София срещу "К" А., кв. Ботунец, София, съставът на въззивния съд е приел, че наличието на влошаване на здравето на ищеца и причинната връзка с увреждането трябва да са установени с решение на ТЕЛК. Съгласно чл. 56, ал. 1, т. 5 и чл. 67, 68 и 69 от Наредбата за медицинската експертиза на трудоспособността /НМЕТ- ДВ, бр. 47/7.06.2005 г./ ТЕЛК е медицинският орган, който е компетентен да се произнесе по административен ред относно причинната връзка между влошаването на състоянието на ищеца и увреждането от трудова злополука. Този орган трябва да извърши личен преглед на лицето и проверка на съществуващата медицинска документация и след спазване на установения процедурен ред да даде заключение налице ли е причинна връзка между осигурения социален риск /трудова злополука/ и влошаването на здравето на пострадалото лице. Експертното заключение на ТЕЛК има двойнствено значение - от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и неговия процент, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника-работодател и от който зависи съществуването на правото. Липсата на такова решение /или непредставянето му по делото/ компрометира твърдението на ищеца за наличието на влошаване на здравето, което да е във връзка с началното увреждане и обуславя отхвърлянето на иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ. Решението на въззивния съд е правилно и е съобразено с изискванията на материалния и процесуален закон. Травматичното увреждане на ищеца е настъпило през 1991 г., когато по време на пътуване с личен автомобил към работното място той е претърпял ПТП, довело до увреждане на здравето му, установено с акт за трудова злополука № 182/11.09.1991 г. и с решения на ТЕЛК от 16.09.1992 г., 7.11.2002 г. и 29.09.2003 г. Искът е заведен на 3.06.2005 г. и е уточнен като такъв за ексцес, като претенцията касае имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 9.09.1991 г. Спрямо последните две експертни решения на ТЕЛК исковете за влошаване на здравето се явяват предявени своевременно в срока по чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ /с оглед възражението на работодателя за изтекла погасителна давност/, но те не съдържат установяване на твърдяния факт - влошаване на здравето на ищеца, довело до промяна на работоспособността му, която да е настъпила през трите години, предхождащи завеждането на иска. През този период ищецът е бил обект на освидетелстване от компетентния медицински орган, но той не е намерил основание да промени групата инвалидност /III гр./, съответно процента трайно загубена работоспособност /60%/, поради което не е бил поставен на обсъждане и въпросът за причинната връзка. Липсата на годни доказателства, които да подкрепят твърденията на ищеца за осъществяване на два елемента от състава по чл. 200, ал. 1 КТ, а именно, влошаване на здравето, довело до промяна на трудоспособността и причинна връзка между това влошаване и първоначалното увреждане, е обусловило крайния извод на съда за неоснователност на иска. Този извод се споделя и от касационния състав, който отчита, че наличието на влязъл в сила индивидуален админстративен акт, в който се съдържа произнасяне по спорните факти, е пречка за преразглеждането им в съдебния процес и тяхното опровергаване по пътя на т. н. косвен съдебен контрол, щом не са направени доводи и възражения, свързани с валидността му и при служебната проверка не се установяват пороци, които имат за последица нищожност на акта - виж мотивите на ТР № 2/91 г. на ОСГК ВС. Доводът за липса на представителна власт на пълномощника на ответника - "К" А., кв. Ботунец, София, поддържано от касатора, не се споделя от касационния състав. Освен това само представляваният има интерес и може да оспорва надлежното участие на процесуалния си представител, ако не желае да се ползва от извършените процесуални действия, които не го удовлетворяват. По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о.