Решение № 463 от 5.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6305/2013 г.

Решение № 463 от 5.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6305/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 307 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 19.08.2013 г. на Д. С. А. на влязлото в сила решение от 13.03.2013 г., по гр. д. № 5903/2012 г. на РС Варна на основание чл. 304 ГПК. Ответникът - В. К. П., в писмено становище поддържа, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: С решението, чиято отмяна се иска, съдът е осъдил С. Д. и М. Г. да заплатят на В. К. сумата от 5000 лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие причинено му на 15.08.2009 г. в [населено място] от Д. С., като непълнолетен, увреждане изразяващо се в причиняване на средна телесна повреда - счупване на дясната ключица, която обуславя затруднение в движението на десен горен крайник за период от около 1,5 месеца ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на задължението, като е отхвърлил иска за разликата над 5000 лева до пълно предявения размер от 6000 лева. Със същото решение е присъдил и сумата от 1429,60 лева мораторна лихва върху уважения размер от 5000 лева, за периода от 15.08.2009 г. до 7.05.2012 г. и е отхвърлил същия иск за разликата 1429,60 лева до пълно предявения размер от 1715,56 лева, както и сумата от 84,56 лева, обезщетение за имуществени вреди претърпени от ищеца вследствие на инцидента от 15.08.2009 г. ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на задължението и сумата от 24,20 лева мораторна лихва върху главницата от 84,56 лева, за периода от 15.08.2009 г. до 7.05.2012 г., на осн. чл. 48 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Прието е за установено, от представения по делото препис от протокол от проведено с. з. по НОХД № 788/2012 г. на РС Варна, че е одобрено споразумение по посоченото дело, като подсъдимия Д. С. е признат за виновен, за това, че на 15.08.2009 г. в [населено място], като непълнолетен, но след като е разбирал свойство и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, причинил по хулигански подбуди на В. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната ключица, която обуславя затруднение в движението на десен горен крайник за период от около 1,5 месеца. Посочено е, че деянието е извършено виновно при форма на вината умисъл. Съдът е изложил съображения за това, че съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗЗД родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях и тази отговорност не е отговорност за действията на детето, а е отговорност на родителите за това, че не са изпълнили задълженията си за неговото възпитание и за осъществяване на надзор върху поведението му. Съдът е счел, че доколкото по своята същност причинените увреждания съставляват средна телесна повреда и че същата е причинена на лице на възраст 69 години (към датата на инцидента), както и че оздравителният процес е в по-продължителен период от време, то обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено по справедливост на сумата от 5000 лева, която е присъдил ведно със законната лихва. В молбата за отмяна на така постановеното решение Д. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че е следвало да бъде конституиран като страна в производството по иска с правно основание чл. 48 ЗЗД, тъй като той е задължителен другар, а и е бил пълнолетен към момента на завеждане на иска. Сочи, че е налице основанието по чл. 304 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че молбата за отмяна, разгледана по същество, е неоснователна поради следното: Производството за отмяна е средство за извънинстанционен контрол на неправилни съдебни решения на изрично посочените в чл. 303 и 304 ГПК основания. В случая, не е налице твърдяното от молителя основание за отмяна по чл. 304 ГПК - молителят да е лице, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото /чл. 216, ал. 2 ГПК/. Молителят няма качество на трето лице, тъй като нито имуществената сфера, нито конкретно имуществено негово право се засягат от силата на пресъдено нещо на решението по чл. 48 ЗЗД и силата на присъдено нещо му е непротивопоставима. Както правилно е прието и в атакуваното решение отговорността по чл. 48, ал. 1 ЗЗД на родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, е за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях и тази отговорност не е отговорност за действията на детето, а е отговорност на родителите за това, че не са изпълнили задълженията си за неговото възпитание и за осъществяване на надзор върху поведението му. Влязлото в сила решение е постановено по облигаторен иск за непозволено увреждане по чл. 48 ЗЗД и по него децата, причинили вредата, не са необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, доколкото спорното право има посочените по-горе характеристики. Неучастието по делото на Д. С. като страна, не го е лишило от правото на защита, гарантирано от процесуалния закон, който порок е основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане, при участие на молителката като страна по делото. С оглед разпоредбите на чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 80 ГПК молителят следва да заплати на ответника сумата 500 лева разноски пред ВКС. Предвид изложените съображения, съдът