Решение № 5012 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 75/2009 г.

Решение № 5012 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 75/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на Началника на Митница Бургас и РМД Бургас срещу решение № 1021/17.11.2008 г. на Бургаския административен съд, постановено по адм. дело № 1354 по описа за 2008 г., с което е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 40/2008 г. на началника на Митница - Бургас, потвърдено мълчаливо от директора на РМД - гр. Бургас за определени за внасяне от "Пристанище - Бургас" ЕАД данъчни задължения - ДДС в размер на 5 272 лв., ведно с дължимата лихва от датата на възникване на задължението до окончателното му погасяване. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и непълна преценка на доказателствата по делото. Посочените основания за отмяна са тези, визирани в чл. 209, т. 3 АПК като съображенията, обосноваващи посочените оплаквания подробно са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата на "Пристанище - Бургас" ЕАД против акта на митническия орган, потвърден от регионалния митнически директор и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по касационната жалба "Пристанище - Бургас" ЕАД - гр. Бургас, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище по нея. Заинтересованата страна дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока, предвиден в чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да отмени постановлението на началника на Митница - Бургас за определените данъчни задължения на "Пристанище - Бургас" ЕАД, Бургаският административен съд е приел, че разликата между разтовареното, прието на временен склад количество внесен оловен и меден концентрат - насипно, манифестирано с митнически манифест № 241/30.08.2007 г. и действително експедираното с ж. п. вагони и коли, в по-малко от 9 390 кг. не представлява липса, както са приели митническите органи. Съдът се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза, според която несъответствието е в резултатите на двата вида измерване по газеното и на кантар и те са обичайни и се дължат на несъвършенствата на методите и измервателните уреди. Вещото лице е установило и съдът е възприел изводите му, че съгласно международната практика по корабоплаването се приемат за нормални разликите в резултатите от + (- 0, 5 % от товароносимостта на корабите, както и за наличието на системна грешка при теглене на вагоните, която е около 0, 14 % в минус и такава грешка във везната, която е от + 30 кг. до - 40 кг. както и в конкретния случай следва да се отчете и систематична грешка при тегленето на коли, която варира от + 4 кг. до - 13 кг на претегляне. Извън това, съдът е обосновал правните си изводи и отново позовавайки се на заключението на вещото лице, че са налице и загуби на тегло и вследствие намаляване на влагата по време на товароразтоварния процес и на съхранението на товара, както и за наличие на механично разпиляване по време на товарене, която обаче не може да бъде цифрово определена. Съдът е приел, че разликата в количеството не е в резултат на лошо съхранение на товара от страна на управляващия временен склад, нито е в резултат на посегателство и затова не е налице липса по смисъла на чл. 114 ППЗМ, а разликата в теглото е в резултат от естеството на стоката, като за целта се е позовал на съдебната практика по идентични дела на Върховния административен съд, първо отделение. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е постановено при спазване изискванията на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Съдът при постановяване на решението си правилно се е позовал на заключението на експерта, според което при такива товари винаги се отчита разлика в теглото, което е в резултат от тяхното естество. Тази разлика се приема от международната практика по корабоплаването не като липси от недобро съхраняване на стоката или посегателство върху нея, а като разлики в размерите на товароносимостта на кораба в момента на товарене или разтоварване, механичното разпиляване при разтоваро-товарната дейност, естественото разпиляване на стоката по време на сухопътния транспорт от кея до ж. п. кантара, атмосферните влияния при тези процеси и по време на съхранението на стоката, които винаги водят до изменение на теглото в посока минус. В заключението вещото лице, базирайки се на международната приета практика в корабоплаването е посочило, че несъответствието в резултатите на двата вида мерения - по газенето и на кантар са възможни, даже винаги ги има, а тази при премерването на ж. п. кантари се образува от системната грешка при тегленето на вагоните и системната грешка на везната, определяна при всяка годишна проверка. По отношение влиянието на атмосферните процеси по време на съхраняване на стоките във временен склад - дъжд, вятър и влага вещото лице не е могло да даде определено цифрово изражение като разлика в теглото, като е приел, че механичното разпиляване е величина, която зависи от множество случайни фактори и не може да се определи конкретно в определен процент. При това положение следва да се приеме, че разликата в количеството на част от разтоварения цинков концентрат - насипно на пристанището в гр. Бургас не е в резултат на лошо съхранение от страна на управляващия временния склад, нито в резултат на посегателство, поради което не е установена липса по смисъла на чл. 114 от ППЗМ от митническите органи. По-малкото количество, което е установено от пристанището към момента на експедиране на товара е в резултат от грешки при меренето на кораба, а впоследствие и на ж. п. вагоните и колите. По отношение влиянието на атмосферните процеси не са ангажирани от жалбоподателя доказателства в периода на съхранение на товара във временния склада какво количество дъждове е паднало, имало ли е силен вятър и др., поради което както е отразило в заключението си вещото лице не може да се даде цифров израз на разпиляването на товара, вследствие на влиянието на атмосферните процеси. Затова разликата в теглото, която се приема от международната практика в корабоплаването следва да се отчете като обичайна загуба, която не следва да се вмени във вина на пристанището и за нея то не следва да носи отговорност за липси, както е прието в постановлението на Началника на Митница - Бургас. Следва да се има предвид в този случай и разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 14 ЗДДС (в сила от 1.01.2007 г.), съгласно която стоки под митнически контрол, които са унищожени или безвъзвратно загубени, поради причина, свързана с естеството на стоките или поради непреодолима сила се освобождават от данък при внос. Посочената разпоредба във вр. чл. 823, ал. 1, т. 1 от ППЗМ правилно е приложена от първоинстанционния съд, макар той да се е позовал на чл. 12 от отменения ЗДДС, неприложим за случая. Неоснователно е оплакването на касатора, че решението не е мотивирано и че съдът се е позовал само на заключението на съдебно-техническата експертиза. Това заключение не е оспорено от представителя на митническата администрация в хода на съдебното производство и не са ангажирани доказателства, които да го опровергаят. Освен това първоинстанционният съд правилно се е позовал на непротиворечивата съдебна практика на Върховния административен съд, първо отделение по идентични казуси. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението на Бургаския административен съд не страда от пороците, визирани в касационната жалба, тъй като е съобразено с материалния закон и съдопроизводствените правила и затова не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение