Решение № 149 от 3.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 1368/2014 г.

Решение № 149 от 3.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 1368/2014 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Никола Хитров Производството е по реда на чл. 47, т. 2 ЗМТА. Образувано е по молба на [община]-П., с която е предявен иск по чл. 47, т. 2 ЗМТА за отмяна на решение от 19.11.2013 г. по арб. д. № 4/2013 г. на арбитраж ад хок с арбитър О. Стамболиев-С., поправено с решение от 9.01.2014 г. С решението в атакуваната част, молителят е осъден да заплати на И. АД-С. общо сумата 435 664.05 лв. обезщетения по чл. 86 ЗЗД, както и обезщетения за забавено плащане в размер на законната лихва за забава върху неизплатените остатъци от присъдените главници с арб. решение от 5.04.2011 г. по арб. д. № 1/2011 г. на същия арбитраж и между същите страни. Ответното по молбата АД е представило отговор, че оспорва иска и претендира за разноски, но няма доказателства за платени такива по това производство. ВКС-I т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Исковата молба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 48, ал. 1, изр. 2 ЗМТА. Тезата на ищеца е за липса на валидно арб. споразумение, поради нарушение на забраната на чл. 43, ал. 1 ЗОП, тъй като отношенията между страните са породени от договори от 2008 и 2009 г. по Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки - отм. във вр. със ЗОП, а договореност за отнасяне на споровете по изпълнение на възложените общ. поръчки пред арбитраж ад хок е постигната в спогодби от 23.03.2010 г. и анекс от 19.10.2009 г. Този довод е неоснователен. Константната практика на ВКС приема, че арб. споразумение има самостоятелен характер и съществуване дори когато се съдържа, като арб. клауза, в материалноправен договор - Р 109/5.07.12 по т. д. 186/12, Р 104/3.07.12 по т. д. 1095/11, Р 159/19.10.11 по т. д. 150/11 на II т. о и др. Тук след да се имат предвид разпоредбите на чл. 19 ЗМТА. Дори развалянето и прекратяването /без оглед на предизвикалия ги юридически факт/ на договора, съдържащ арб. клауза, са по начало без значение за действието на арб. клауза, тъй като те засягат само материалното правоотношение. Това е така, дори когато развалянето има обратно действие-отпада материалното правоотношение, а не договорът изобщо. Самостоятелността на арб. клауза осигурява възможността всички спорове между страните, произтекли от договора от момента на сключването му нататък, да бъдат решени съобразно избрания от тях начин-чрез арбитраж. Арбитражното споразумение е самостоятелно и независимо от материалноправния договор. Арбитражното споразумение е отделен процесуален договор и не представлява изменение на договора за обществена поръчка по смисъла на чл. 43, ал. 1 ЗОП. В случая чл. 43, ал. 1 ЗОП е неприложим, тъй като не се изменя предмета на договора за обществена поръчка. Процесуалният договор за арбитраж не попада в обхвата на чл. 3 ЗОП, а чл. 4, т. 5 ЗОП изрично изключва арбитражните и помирителните услуги от обектите на обществени поръчки. Освен горното, по сега направеното от молителя възражение по чл. 43, ал. 1 ЗОП е налице и процесуална преклузия, тъй като по арб. д. № 1/2011 г. на същия арбитраж между същите страни за главниците, няма оспорване компетентността на арбитражният съд съобразно чл. 20 ЗМТА. По изложените съображения не е налице релевираното основание за отмяна по чл. 47, т. 2 ЗМТА на арб. решение в атакуваната част, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Водим от горното, ВКС-I т. о.