Решение № 13592 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6574/2009 г.

Решение № 13592 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6574/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "Голф клуб "Ибър" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представляван от изпълнителния директор Кирил Радев Недев, срещу решение № 133/16.03.2009 г., постановено по адм. д. № 615/2008 г. на Административен съд - София-област, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № РД-14-459/10.06.2008 г. на зам. н-ка на ДНСК. Ответникът по касационната жалба ДНСК, чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-област, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на "Голф клуб "Ибър" АД срещу Заповед № РД-14-459/10.06.2008 г. на зам. н-ка на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "основи на масивна сграда", находяща се в поземлен имот № 119076, м. "Яйкъна", землище гр. Долна баня. За да постанови решението си съдът приел, че е налице установен незаконен строеж, който подлежи на премахване и поради това заповедта е законосъобразна. Решението е правилно. Неоснователно е касационното оплакване за липсата на упълномощаване по чл. 225, ал. 1 ЗУТ на заместник-началника на ДНСК към момента на издаване на заповедта. Представеното заверено копие от заповедта е официален документ по смисъла на чл. 189, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, който е бил оспорен само относно своята автентичност, не и относно верността на посочената дата на издаването му, поради което законосъобразно съдът е приел, че заповедта е издадена от упълномощено лице. (Впрочем, от твърдяното от касатора обстоятелство, че копието не съответства на преписа по административната преписка и на оригинала, съхраняван в деловодството на дирекцията не може да се направи направен еднозначен извод, че е антидатирана). Констативният акт е предвидено от специалния закон на чл. 225, ал. 3 ЗУТ доказателство (огледен протокол) за съществуването и вида на строежа. Ако не е бил съставен и/или връчен редовно, той няма доказателствена сила и не може да бъде ценен, но обстоятелствата могат да бъдат доказани на общо основание - чл. 171, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 170, ал. 1 АПК. Ако доказването е успешно, нередовността на акта не е съществено административнопроизводствено нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. В случая не се спори по наличието на строежа така, както е описан в акта, поради което твърдяните като второ касационно оплакване нарушения при съставянето на последния не са съществени за законосъобразността на заповедта. В обстоятелствената й част разпореденият за премахване строеж е достатъчно индивидуализиран като вид и степен на завършеност, поради което синтезираната му квалификация като "сграда" в разпоредителната част, обратно на третото касационно оплакване, не създава неяснота относно предмета на заповедта, независимо от подписването на схемата към констативния акт, каквато законът и не е изисква. Административният акт се издава след изясняване на фактите от значение за случая - чл. 35 АПК, което пък е основната цел на административното производство - чл. 7, ал. 3 АПК. Поради това правната квалификация на завършващия акт не е реквизит на уведомяването по чл. 26, ал. 1 АПК за започване на производството, нито административният орган е обвързан от нея, каквото е следващото касационно оплакване. Одобряването на инвестиционния проект е индивидуален административен акт и затова датата на издаването му е негов задължителен реквизит - чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК. След като волеизявлението за одобряване върху проекта не е било датирано, процесуално законосъобразно съдът е приел, че с този документ не е доказано наличието му към момента на извършване на строежа. Касационният съд не извършва доказателствена дейност по фактите, относими към законосъобразността на административния акт - чл. 219 АПК, затова не могат да бъдат ценени представените пред настоящата инстанция писмени доказателства относно датата на одобряване на проекта. Органът, оправомощен да удостоверява издаването на строителното разрешение и верността на преписите от оригинала му, е кметът на общината, който съгласно чл. 5, ал. 5 и чл. 155, ал. 1 ЗУТ поддържа регистъра на издадените строителни разрешения и архива на оригиналите им. Тъй като удостоверителните изявления, както върху заверените от главния архитект на общината преписи на строителните разрешения, така и върху нотариално заверените преписи на тези преписи не изхождат от кмета, те не представляват официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, обратно на това касационно оплакване. Неоснователно е и касационното оплакване за недопускането на свидетели за установяване на издаването на разрешение за строеж на сградата. Свидетелите биха били допустими при доказване, че документ на разрешението е бил съставен, но е изгубен или унищожен - чл. 165, ал. 1 вр. чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 144 АПК. Такива доказателства няма, напротив, кметът на общината е удостоверил, че на датата, на която се твърди да е издадено със съответния номер, няма такова разрешение за строеж, вписано в регистъра на издадените строителни разрешения. Неоснователно е и касационното оплакване, че контролният орган е следвало за разпореди спиране, а не премахване на строежа. Преустановителната принудителна административна мярка по чл. 224, ал. 1 ЗУТ е привременна, доколкото не са налице основания за прилагане на възстановителната такава по чл. 225, ал. 1 от закона. Когато такива основания са налице, както в случая, тя е обезпечителноакцесорна спрямо втората - чл. 224, ал. 6 и 7 ЗУТ, без обаче да е нейна материалноправна или административнопроизводствена предпоставка. Като се има предвид гореизложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон, обосновано е и не се установяват твърдяните допуснати съществени процесуални нарушения, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК