Решение № 4306 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7343/2012 г.

Решение № 4306 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7343/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на процесуалния представител на Областния управител на област Велико Търново срещу решение № 89 от 11.04.2012 г. по адм. д. № 2/2012 г. на Административен съд Велико Търново с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Молбата е да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли оспорването на процесния административен акт изцяло. Ответницата Спаска Йосифова Бенчева-Асланян в писмен отговор, писмена защита и устно в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отменена заповед № СА-03-07-44/02.12.2011 г. на Областния управител на област Велико Търново в частта й, с която е отказано признаване правото на еднократно обезщетение по Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/ на Спаска Йосифова Бенчева-Асланян за периода след 08.06.1965 г. до 21.08.1991 г. и преписката е върната на Областния управител на област Велико Търново за произнасяне по същество, съобразно мотивите на решението. При наличие на относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено, съдът е направил обоснован и законосъобразен извод, че в посочената й част заповедта е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби, което е отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. По делото е безспорно установено, че заявителката е репресирано лице по смисъла на чл. 1, т. 4 от ЗПГРРЛ. Оплакването на същата по отношение на признатия от Областния управител на област Велико Търново срок на репресията и съответно на това определения размер на еднократното парично обезщетение е основателно. Съгласно решение № 40/28.07.1993 г. на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация гр. Велико Търново и решението от 07.06.2011 г. на Централната комисия за установяване на обстоятелствата по чл. 1 от ЗПГРРЛ, претенцията на заявителката следва да бъде уважена и за периода след 08.06.1965 г. до 21.08.1991 г. Това е така, защото съгласно чл. 11 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, решението на помощния административен орган, с което се признава за установено наличието или липсата на незаконна репресия, както и нейното времетраене, е окончателно и обвързва както административния орган, отправил искането, така и съда. При така установената фактическа обстановка, правилно е прието, че ответникът е постановил незаконосъобразен акт, който в оспорената му част следва да бъде отменен, и доколкото отпускането на еднократни парични обезщетения от вида на процесното е въпрос от изключителна негова компетентност, на основание чл. 173, ал. 2, предложение трето от АПК, преписката следва да се изпрати на Областния управител на област Велико Търново за решаване на въпроса по същество при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Съдът не дължи произнасяне по въпроса за присъждане на направените разноски за тази инстанция, тъй като такива не са претендирани. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение