Решение № 5092 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 796/2014 г.

Решение № 5092 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 796/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, подаден чрез процесуален представител, против решение № 15219/19.11.2013 г. по адм. дело № 6306/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Ответникът - Марина Даниелова Христова от гр. София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав, по жалба на Марина Даниелова Христова от гр. София, е отменил мълчалив отказ на министъра на правосъдието да издаде акт за назначаването й на длъжността "Младши експерт" в дирекция "Обществени поръчки" в МП поради спечелен от нея конкурс, както и т. 3 от МЗ № ЛС-04-665/08.04.2013 г., с която е отменена МЗ № ЧР-01-030/04.02.2013 г. за насрочване на конкурса. Безспорни между страните са фактите по обявяване и провеждане на конкурса за длъжността "Младши експерт" в дирекция "Обществени поръчки" в МП, при който Марина Даниелова Христова е участвала във всички етапи на конкурса и е класирана на първо място за заемане на длъжността, както и че в определения с нормата на чл. 10д, ал. 4, изр. 1-во ЗДСл. срок, министърът не е издал акт за назначаване, а е постановил заповед № ЛС-04-665/08.04.2013 г., с т. 3 от която е отменил предходна своя заповед с № ЧР-01-030/04.02.2013 г. за обявяване на конкурс за назначаване на длъжности, определени за заемане от държавен служител. По делото не са представени доказателства за постъпили възражения от участници в конкурса до министъра, за некласирането им на първо място, по реда на чл. 10д, ал. 3, изр. 2 ЗДСл. За да постанови обжалваното решение тричленният състав е приел, че при наличието на обявен и проведен конкурс за заемане на държавна длъжност по реда на чл. 10 - 10д ЗДСл., министърът има правото да прекрати конкурсната процедура и да назначи нов конкурс само при условията на чл. 10д, ал. 3, изр. 1 и 2 ЗДСл - при наличие на възражения от участници в конкурса, адресирани до него, за некласирането им на първо място. Такива не са твърдят и не са доказани по делото. Тричленният състав е счел, че при тяхната липса, министърът действа в условията на обвързана компетентност по реда на чл. 10д, ал. 4, изр. 1-во ЗДСл. и е длъжен да назначи кандидата, класиран на първо място. Липсата на съответни действия и заповеди в 14-дневния срок, считано от 19.03.2013 г., когато е извършено класирането на първите трима кандидати, съставлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, подлежащ на съдебен контрол. Така формираният мълчалив отказ на министъра, при липса на възражения от другите участници в конкурса, е приет за незаконосъобразен. Като такъв е отменен и административната преписка е върната за произнасяне, при дадени задължителни указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно. Между страните липсва спор относно факти. Спорът е правен и се свежда до правилното тълкуване и прилагане на разпоредбите на ЗДСл. Настоящата инстанция намира, че въз основа на изяснената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е постановил решението си изцяло в съответствие с приложимия материален закон. Изложените в тази връзка съображения, подкрепящи направения извод, че обжалваният в първоинстанционното производство мълчалив отказ е незаконосъобразен, като постановен от компетентен орган, но в противоречие с материалния закон и неговата цел, се споделят от настоящата инстанция. Изводите на първоинстанционния съд са обосновани от събраните по делото доказателства. Видно от решението по т. 7 на Протокол № 3/19.03.2013 г., Христова е била класирана на първо място в проведения конкурс за длъжността "Младши експерт" в дирекция "Обществени поръчки" в МП, за което е уведомена с писмо на председателя на конкурсната комисия, връчено на 26.03.2013 г. Липсват данни кога Протокол № 3/19.03.2013 г. на комисията е бил представен на министъра за издаване на заповед по реда на чл. 10д, ал. 4 ЗДСл. Независимо от това обаче, с оглед данните по делото, се налага извод за успешно приключване на конкурса, обявен със заповед № 030/4.02.2013 г. на министъра на правосъдието. Разпоредбата на чл. 10д, ал. 4 ЗДСл. предвижда в 14-дневен срок от представянето на протокола по ал. 1, органът по назначаването да издаде акт за назначаване на кандидата, който е класиран на първо място. Императивната редакция на текста сочи на недвусмислено разпореденото задължение за издаване на посочения акт, при двете изпълнени условия - завършена процедура и класиран на първо място кандидат. За разлика от старата редакция на чл. 10д, ал. 4 (ДВ, бр. 95/2003 г.), съгласно която след приключване на конкурсната процедура органът по назначаването беше длъжен да издаде акт за назначаване на един от класираните кандидати, т. е. разполагаше с оперативната самостоятелност да направи избор и да издаде акт за назначаване, с изменението на нормата от 2006 г. (ДВ, бр. 24/21.03.2006 г.), правото на преценка на органа по назначаването отпада, той е обвързан от извършеното от комисията класиране, при това законът му вменява задължение за произнасяне в 14-дневен срок. В конкретния случай, конкурсът за длъжността е проведен и приключва с класиране на трима кандидати, обстоятелства, по които не се спори в процеса. Следователно, изпълнена е хипотезата на чл. 10д, ал. 4 ЗДСл., което задължава органа по назначаването да издаде акт за назначаване в полза на класирания на първо място кандидат. В същия смисъл: решение № 3284/12.03.2010 г. по адм. дело № 12250/2009 г. на ВАС, V о. Аргументи в тази насока могат да се черпят и от определение № 4389/27.03.2012 г. по адм. дело № 3151/2012 г. на петчленен състав на ВАС, Втора колегия. Служебното правоотношение е вид административно правоотношение, което възниква между държавата в лицето на съответния административен орган и държавния служител, въз основа на акт за назначаване. Редът за назначаване е установен в ЗДСл., като съгласно чл. 8 с. з. се подава писмено заявление, към което се прилагат и необходимите документи за заемане на съответната длъжност, определени в наредба на Министерския съвет. (Наредба за документите за заемане на държавна служба, приета с ПМС № 314 от 23.11.2011 г., обн., ДВ, бр. 95 от 2.12.2011 г., в сила от 15.03.2012 г.). Със заявлението, кандидатът изразява воля да заеме определена длъжност и това е моментът, който поставя начало на конкретната процедура по назначаване. От този момент възниква и административното правоотношение по смисъла на чл. 24 АПК. Адресат на направеното искане за назначаване и активна страна в административното правоотношение е органът по назначаването. Непроизнасянето му в законоустановения срок е мълчалив отказ да бъде издаден акт за назначаване. Законосъобразността на този мълчалив отказ следва да бъде проверена от съда при сезирането му с жалба срещу него. В конкретния случай спечеленият конкурс е основание за възникване на служебно правоотношение, поради което бездействието на министъра на правосъдието, съставлява мълчалив отказ да се издаде индивидуален административен акт, който подлежи на проверка за законосъобразност, т. к. засяга правото на класираното на място лице, да бъде назначено за държавен служител (Арг.: чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗДСл.). Ето защо непроизнасянето на министъра на правосъдието в срока по чл. 10д, ал. 4 ЗДСл. подлежи на обжалване пред съда по реда на глава десета АПК. Предвид изложеното, не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. В частта, с която е отхвърлена жалбата на Марина Даниелова Христова против т. 1 и т. 2 от заповед № ЛС-04-665/08.04.2013 г. на министъра на правосъдието, решението е недопустимо. Тричленният състав правилно е посочил, че при липса на твърдение и доказателства, че жалбоподателката е кандидатствала за заемане на щатните бройки по отменените с тези точки заповеди, няма правен интерес от отмяната им, поради което жалбата в тази й част е процесуално недопустима. Вместо да я остави без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 АПК и прекрати производството, съдът се е произнесъл по същество, с отхвърлителен диспозитив. Съдебният акт е постановен при липса на процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, каквато съставлява правния интерес от търсената съдебна защита, но този порок не може да бъде поправен, т. к. от надлежната страна не е подадена касационна жалба срещу тази част от решението (Арг.: чл. 296 ГПК, вр. с чл. 144 АПК). Разноски по делото не се претендират, поради което и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия