Решение № 598 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8007/2013 г.

Решение № 598 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8007/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. и по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Асан Мустафа Зинел, с. Розино, ул. "Банска" № 8, община Карлово, срещу решение № 714 от 22.03.2013 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 2614/2012 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Зинел срещу Решение № ЯЗ/К-237 от 30.07.2012 г. на началника на Районно управление "Полиция", гр. Карлово, с което са му отнети разрешенията за носене, употреба и съхранение на оръжие и иззето ловното огнестрелно оръжие. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно тълкувал чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) като приел за ирелевантно обстоятелството, че касаторът може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Съдът тълкувал закона стестнително и приравнил наличието на психично заболяване с абсолютната невъзможност лицето да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Не отчел и заключението на приетата по делото експертиза, която сочи, че не е опасен за околните. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отмени оспореното решение на началника на районното управление. Касаторът се представлява от адв. Галина Югова, Адвокатска колегия, гр. Пловдив. Ответникът по касационната жалба - началникът на Районно управление "Полиция", гр. Карлово, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Изводът на съда за законосъобразност на оспореното решение е в съответствие с фактически установеното и при правилно приложение на закона. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че Зинел притежавал разрешение за носене и употреба и разрешение за съхранение на ловно оръжие - № РВ 267260 и № 316/2011 г., валидни до 20.10.2016 г. На органа били предоставени писмени доказателства, в т. ч. съдебно-психиатрична експертиза, изготвена за нуждите на следствено дело № 131/2012 г. по описа на Окръжна следствена служба при Окръжна прокуратура, гр. Пловдив, водено срещу Зинел. Органът установил, че Зинел страда от психично заболяване, което му пречи да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Страда от мозъчно-съдова болест, органично-мозъчна промяна на личността и психотични (параноялни) елементи, но не се води на учет в Центъра за психично здраве, гр. Пловдив. Проявяваната към околните агресия и кверулантните му прояви били обусловени установените психични заболявания. При така установеното и на основание чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗОБВВПИ органът издал Решение № ЯЗ/К-237 от 30.07.2012 г., с което отнел разрешенията за носене, употреба и съхранение на оръжие и разпоредил изземване на огнестрелно оръжие. В хода на съдебното производство съдът приел съдебно-психиатрична експертиза, която дала заключение, че Зинел страда от психично заболяване - - органична промяна на личността, състояние след понесен мозъчен инсулт с епилептиформени припадъци, корова атрофия, но не се води на учет в Центъра за психично здраве, гр. Пловдив. В заключението вещото лице уточнило, че заболяването не позволява на Зинел да борави с огнестрелно оръжие, въпреки че може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Посочило, че нежеланието на Зинел да се лекува, което довело до предприемането спрямо него на мерки по Закона за здравето, както и склонността му към гневно отреагиране и раздразнителна слабост, са допълнителен аргумент за извода, че заболяването не му позволява да борави с огнестрелно оръжие. Въз основа на така установеното съдът приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че е спазен и материалният закон - чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗОБВВПИ, като факта, че Зинел може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си е ирелевантен, тъй като законът не поставя изискване психичното заболяване да има такъв резултат. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспореното решение и отхвърлил жалбата. Този извод на съда е правилен. При така установените по делото факти и с оглед на доводите на касатора в подкрепа на твърдяното отменително основание спорът по делото е за приложението на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗОБВВПИ и в частност изисква ли нормата конкретен резултат от психическото разстройство. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗОБВВПИ разрешение за придобиване, носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия не се издава на лице, което страда от психическо разстройство. Законодателят не е дал легално определение на употребеното понятие, поради което и с оглед на чл. 36, ал. 1 от Указ 833 от 24.07.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове смисъла му е съответен на този, които има в общоупотребимия български език. В общоупотребимия български език психично разстройство е психично заболяване. Кога е налице психично заболяване са компетентни да определят съответните специалисти. Законодателят не е поставил изискване за специален резултат от психичното заболяване, а именно лицето да не може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Такъв резултат е релевантен за наказателната и административнонаказателната отговорност на лицето, но не е изискуем в хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗОБВВПИ. С оглед на това неоснователен е доводът на касатора за неправилно тълкуване и прилагане от съда на разпоредбата. Член чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ определя отрицателните предпоставки, при наличието на които законът не разрешава носенето, употребата и съхранението на огнестрелно оръжие. Нормата е ограничителна и тълкуването й може да бъде само senso stricto още повече, че става въпрос за разрешаване на дейност, източник на определена степен на обществена опасност за обществото. Съдът тълкувал правилно релевантната правна норма и я приложил към неоспорените факти, за установяването, на които назначил съдебно-психиатрична експертиза. Заключението на експертизата е подробно, мотивирано и съдът правилно го ценил като изградил правните си изводите си на основата на установеното от експерта психично заболяване на касатора. Това прави релевираното от касатора отменително основание неоснователно, а обжалваното съдебно решение - правилно. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебна проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът установи, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд