Решение № 3622 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15818/2011 г.
ВАСVI отделение13.03.2012 г.докладчик т Александър Еленков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 576 от 25.10.2011 г. по адм. дело № 502/2011 г. на Административен съд - гр. Хасково. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3622 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15818/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Амфора-95-Георги Авджиев", гр. Харманли, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Надежда Колева от гр. Хасково, срещу решение № 576 от 25.10.2011 г. по адм. дело № 502/2011 г. на Административен съд - гр. Хасково. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - гр. Хасково е отхвърлил оспорването на едноличния търговец срещу постановление без номер, издадено от главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Хасково на 10.05.2011 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между ЕТ "Амфора-95-Георги Авджиев" (като работодател) и Ванюша Тонева Градинарова за длъжността "чистач в кафе "Панацея" в гр. Харманли. За да постанови този резултат съдът е приел за установени изложените в постановлението фактически обстоятелства: че при проверка на 10.05.2011 г. контролният орган бил установил, че Ванюша Тонева Градинарова мие стопанисван от жалбоподателя търговски обект в гр. Харманли, като това се извършва в предварително определени времеви рамки на деня, срещу заплащане на парична сума, дължима месечно и на конкретно работно място - бистро "Панацея". Приел е също така, че от тези констатации следва единствено възможният извод, че описаната трудова дейност като функции, място на изпълнение, време на изпълнение и начин на заплащане е трудовоправна, а не гражданскоправна. Решението е правилно. Представеният от жалбоподателя граждански договор № 1 от 02.05.2011 г. между него и Ванюша Тонева Градинарова е с предмет: изпълнителят (Ванюша Тонева Градинарова) приема да извърши при повикване и необходимост до 31.12.2011 г. в периода между 6.00 - 12.00 и 17.00 - 19.00 ч. от понеделник до петък почистване на помещението и измиване на съдове; почивен ден - събота и неделя; възложителят (ЕТ "Амфора-95-Георги Авджиев") се задължава да заплаща ежемесечно 180 лв. Правилно Хасковският административен съд е посочил, че разликата между трудов договор и граждански договор е техният предмет - с трудовия договор се уговаря осъществяването на една трудова функция, а с гражданския договор се уговаря един определен резултат (предмет - при договора за изработка; завършена услуга - правна, медицинска, козметична и т. н. - при договора за услуга). В случая е очевидно, че страните са уговорили една трудова функция - почистване и миене на съдове, която да се извършва почасово срещу месечно възнаграждение и фиксирани почивни дни в седмицата. Няма уговорен резултат, за който да бъде заплатено определено възнаграждение. Уговорката "да извърши почистване" или "да извърши измиване на съдове" е уговорка за трудова функция, а не за конкретен трудов резултат - напр. да почисти еднократно точно определено помещение или помещения срещу определено и също така еднократно платимо възнаграждение или да измие еднократно точно определено количество съдове срещу еднократно платимо и точно определено възнаграждение. Затова и продължението на уговореното с договора - "възложителят се задължава да заплаща ежемесечно 180 лв." - е уговорка за заплащане на трудово възнаграждение за предоставена работна сила (в изпълнение на уговорената трудова функция), а не еднократно платимо възнаграждение за изработен конкретен трудов резултат. Доводът, че при връчването на постановлението (26.05.2011 г.) между едноличния търговец и работничката вече е имало сключен трудов договор (на 17.05.2011 г.), е неоснователен. С постановлението е установено едно съществуващо в деня на проверката (и преди нея) трудово правоотношение, поради което последващото сключване на трудов договор не го лишава от основание за издаване - според чл. 405а, ал. 3 КТ отношенията между страните до издаване на постановлението се уреждат като при действителен трудов договор. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано) и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,