Решение № 10332 от 30.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3402/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК .

Образувано е по подадена касационна жалба от Зърнохран ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, [адрес], чрез адв. Чернев срещу решение 1110/21.02.2023 г. постановено по адм. д. 11573 по описа на АССГ за 2022 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-2600/255#5 от 15.11.2022 г. издаден от Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С акта е определено за възстановяване публично държавно вземане представляващо изплатена субсидия по направление Биологично растениевъдство за кампания 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., в размер на 126 482.16 лв.

Според твърденията на касатора решението е неправилно, като са налице всички основания по чл.209 и сл. АПК, за неговата отмяна. Съдът не е съобразил, че несъответствието за кампания 2019 г. е 2.61% и наложената санкция е несъразмерна, тъй като разминаването е незначително.

Без уважение са оставени и възраженията на жалбоподателя относно приложението на ЗУСЕФСУ, а не АПК, както е процедирал административния орган.

Не е съобразено и обстоятелството , че актът е немотивиран, тъй като не се посочва причината поради която се иска възстановяване на 100 % от получената финансова помощ за четири години. Липсата на ясни и конкретни мотиви е нарушение на изискването на чл.59, т.4 АПК. Това обстоятелство е основание за отмяна, което не е съобразено от първоинстаницонния съд.

Моли, решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което АУПДВ да бъде отменен.

Претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът Зам. Изпълнителния директор на ДФЗ, в писмено становище по делото оспорва касационната жалба. Моли, решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на договорените разноски.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по съществото й изразява становище за нейната неоснователност. В приложено по делото писмено заключение предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните, събраните по делото доказателства и след извършена служебна проверка на съдебния акт по реда на чл.218, ал.2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, неблагоприятно засегната от съдебния акт и в срока по чл.211, ал.1 АПК.

Разгледана по същество е основателна.

Пред АССГ, предмет на съдебен контрол е бил АУПДВ 01-2600/255#5 от 15.11.2022 г. издаден от Зам. Изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на Зърнохран ЕООД е определено за възстановяване публично държавно вземане, в размер на 126 482.16 лв.

Дружеството е имало поет ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от програмата за развитие на селските райони 2014 г. -2020 г. с направление Биологично растениевъдство , като 2015 г. е първата година на поетия ангажимент. До 2019 г. общо изплатеното финансово подпомагане е в размер на 126 482.16 лв.

При извършване на административни проверки по реда на чл.46, ал.1 от Наредба 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020 г. е установено, че за 2019 г. процентът за припокриване на площите е 87.39 %. Установено е, че в срока по чл.33, ал.1, т.2 от Наредбата, не е представен сертификат или писмено доказателство, удостоверяващо произведена биологична продукция. Издаден е акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие с изх.01-2600/255 от 19.01.2022 г. Актът е обжалван само по административен ред и не е отменен от по-горестоящия административен орган. След влизане в сила на акта за прекратяване на биологичния ангажимент, административния орган е предприел действия по провеждане на производство по събиране на суми, чието възстановяване подпомагания земеделски стопанин в този случай дължи.

АУПДВ е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, поради което е валиден административен акт.

Относно описанието на фактическите основания послужили за издаване на АУПДВ, органът се е позовал на влезлия в сила акт за прекратяване на биологичен ангажимент.

Според мотивите на първоинстанционния съд не са налице съществени нарушения на административно производствените правила, така както поддържа жалбоподателят. Правилно според АССГ е издаден АУПДВ, а не решение за корекция по реда на ЗУСЕФСУ. Оспореният АУПДВ съответства на материално-правните норми и на целта на закона.

Решаващият състав е отделил предмета на спора, като е посочил, че при наличието на влязъл в сила акт, с който е прекратен биологичния ангажимент на жалбоподателя за административния орган е възникнало задължението да предприеме принудително събиране на дължимата сума с АУПДВ. Фактите относно АУПДВ, които подлежат на проверка са налице ли е плащане в полза на земеделския стопанин и размерът на задължението, което подлежи на възстановяване.

Административният орган е определил 100% подлежаща на възстановяване сума. Не е изложил мотиви за това, но тъй като се касае за непредставяне на сертификат, то съгласно чл.15, ал.4 , т.3 от Наредба 15/2015 г. следва да бъде определено възстановяване в пълен размер. Липсата на мотиви, в този смисъл не е от категорията на съществените нарушения на административно производствените правила и не може да бъде самостоятелно основание за отмяна на АУПДВ.

По така изложените съображения е отхвърлена жалбата на дружеството, като е прието, че е неоснователна.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Споделят се изводите на АССГ, че процесният АУПДВ е издаден въз основа на влязъл в сила акт за прекратяване на биологичен ангажимент, от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия от зам. изпълнителния директор на ДФЗ. Правилна е и преценката на съда, че за събиране на вземането не следва да бъде издаден акт по ЗУСЕФСУ, а акт за установяване на публично държавно вземане. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.

Основателно е прието, че възраженията на Зърнохран ЕООД свързани с наличието на основания за прекратяване на поетия биологичен ангажимент не следва да се обсъждан в производството по обжалване на АУПДВ 01-2600/255#5 от 15.11.2022 г. издаден от Зам. Изпълнителния директор на ДФЗ. Относими към законосъобразността на акта са само въпросите свързани с процедурата по установяване на вземането и неговия размер.

Въпреки това, неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон при определяне размера на подлежащата на възстановяване помощ.

В АУПДВ са описани предоставените финансови помощи по години и са посочени основанията, послужили за прекратяване на биологичния ангажимент.

Първото от основанията е по чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. Съгласно нормата компетентния административен орган прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са изпълнени изискванията на чл. 17, ал. 2 от същата наредба. Тези изисквания са свързани с географското припокриване на подпомаганите площи. Предвидено е, че одобрената площ за извършване на дейности по направление "биологично растениевъдство" може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава четвърта на настоящата наредба или в случаите по ал. 4 и 5. Съгласно мотивите на акта за прекратяване на биологичен ангажимент, процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от Зърнохран ЕООД площи за кампания 2018 г. спрямо одобрените парцели за участие в направление "Биологично растениевъдство" е 87.39%. По този критерии и на основание чл.15, ал.4, т.2, б. в от Наредба 4/24.02.2015 г. подлежащата на възстановяване сума е в размер на 20% от полученото общо подпомагане или в размер на 25 296.43 лв.

Другото основание за прекратяване на поетия биологичен ангажимент е чл.15, ал.3, т.3 от Наредба 4/2015 г. и е свързано с неспазване изискванията на чл.33, ал.1, т.2, не е предоставен сертификат или писмено доказателство, удостоверяващи произведена биологична продукция. Във връзка с това прекратително основание и в съответствие с чл.15, ал.4, т.1 от Наредба 4/24.02.2015 г., в АУПДВ е прието, че подлежи на възстановяване цялата изплатена на земеделския производител помощ 126 482.16 лв.

Незаконосъобразни са изводите на съда, че липсата на мотиви относно това как е определен размерът на помощите, които подлежат на възстановяване не представлява съществено нарушение на административно производствените правила. Необоснован е изводът на решаващия състав, че са налице правните основания за издаване на АУПДВ, с който се иска възстановяване на 100% от предоставеното подпомагане. Проверка за правилното приложение на чл.15, ал.4, т.1 от Наредба 4/24.02.2015 г. може да бъде осъществена от съда, само ако са изложени мотиви относно това защо е приложена тази правна норма, която определя цялостно възстановяване на получените финансови плащания. Такива мотиви в акта не се съдържат.

Процесният АУПДВ 01-2600/255#5 е издаден на 15.11.2022 г. към този момент чл.15, ал.4, т.1 от Наредба 4/24.02.2015 г. има следното съдържание: Подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, когато:

1. (доп. ДВ, бр. 38 от 2020 г., в сила от 24.04.2020 г., изм. и доп., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г., бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) не са предоставили в Държавен фонд "Земеделие" в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 за съществуващи ангажименти, а за ангажиментите, поети през 2021 г. и 2022 г. в срока по чл. 33, ал. 1, т. 5 сертификат за съответствие на произведените растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологично производство съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3, тогава възстановяват част от изплатената до момента финансова помощ по направлението; тази част се определя като процентно съотношение между размера на площите, за които няма представен сертификат в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 или 5, и декларираната от тях площ през последната година от ангажимента . Законодателят е предвидил възможност да бъде възстановена цялата или част от изплатената до момента финансова помощ, ето защо при произнасянето си административния орган следва да обоснове необходимостта от възстановяване на помощта в пълен размер. Мотиви в този смисъл процесният АУПДВ не съдържа. При издаването на акта, административния орган се е задоволил да цитира относимата правна норма и да посочи, че на възстановяване подлежи сумата от 126 482 лв., без да обоснове този извод. Липсата на мотиви препятства преценката на съда относно това дали правилно е определен размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ. А такава проверка се дължи, тъй като с процесния АУПДВ, издаден след влизане в сила на акт за прекратяване на биологичния ангажимент, следва да се установи само в какъв размер подлежи на връщане получената финансова помощ. Проверката относно законосъобразността на АУПДВ е свързана с правилното определяне на сумите, които подлежат на възстановяване. Начинът, по който са определени тези суми следва да бъде мотивиран от административния орган, за да бъде извършена преценка от съда. При липса на изложени мотиви, актът се явява незаконосъобразен на основание чл.59, ал.2, т.4 АПК. Като не е съобразил горното, първонистанционният съд е постановил неправилно решение.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго такова, с което да бъде отменен процесния АУПДВ. Определянето на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ е от компетентността на административния орган, поради което делото като преписка следва да бъде изпратено на административния орган за ново произнасяне относно възникналите за земеделския производител задължения във връзка с прекратения му биологичен ангажимент.

С оглед изхода на спора, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3461.80 лв., от които: заплатена държавна такса в размер на 50 лв. за първоинстанционното производство, заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. и заплатена държавна такса пред ВАС в размер на 1011.80 лв.

Неоснователно е възражението направено от ответника в производството, за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските минималният размер на адвокатските възнаграждение по административни дела без определен материален интерес е 1 000 лв. Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции е 2400 лв., т.е. за всяка по 1200 лв. Договореното възнаграждение за един адвокат не надхвърля значително определения минимум от Наредбата, поради което не е налице прекомерност, така както се твърди.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,