Решение № 10637 от 20.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 859/2012 г.

Решение № 10637 от 20.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 859/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Силистра, против решение № 176 от 16.12.2011 г., постановено по административно дело № 256 от 2011 г. на Административния съд - Силистра. С посоченото решение съдът е: 1) отменил решение № 028 от 17.11.2011 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 181-00-522-2 от 12.10.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при същото РУСО, с което на основание чл. 54г, ал. 4 КСО е спряно производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на Маринка Йорданова Иванова, и 2) осъдил РУСО - гр. Силистра, да заплати на Маринка Йорданова Иванова сумата от 130 лева разноски по делото. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Маринка Йорданова Иванова, от гр. Силистра, чрез процесуалния си представител адв. Николета Колева, с писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд гр. Силистра е оспореното от Маринка Йорданова Иванова решение № 028 от 17.11.2011 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Силистра и потвърденото с него разпореждане № 181-00-522-2 от 12.10.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. С последното на основание чл. 54г, ал. 4 КСО длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО от ТП на НОИ - Силистра, е спряло производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на Иванова с мотиви: "изясняване статуса на безработен - изчакване отговор от ПО". При последвалото административно оспорване директорът на ТП на НОИ гр. Силистра е потвърдил посоченото разпореждане, като е приел, че длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО правилно е спряло изплащането на паричното обезщетение за безработица до получаване на отговор от отдел "Пенсии" относно придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочил е, че административният орган бил установил, че лицето е навършило предвидената в чл. 68, ал. 3 КСО възраст от 65 години и е придобило осигурителен стаж 29 години и 11 месеца, зачетен при отпускане на обезщетението за безработица. Позовал се е на указания № 91-01-221 от 02.09.2011 г., дадени от ЦУ на НОИ и от Иванова били изискани документи за преценка на това обстоятелство. Директорът на ТП на НОИ гр. Силистра е посочил още, че с оглед разпоредбата на чл. 54е, ал. 3 КСО и установеното, че по отношение на лицето би могло да възникне основание за издаване на разпореждане за прекратяване на ПОБ, следвало да бъде потвърдено разпореждането за спиране изплащането на ПОБ. Административният съд - гр. Силистра, е уважил жалбата на Маринка Йорданова Иванова срещу атакуваните административния актове и ги е отменил на основание чл. 146, т. 4 АПК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в случая придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж е правноирелевантно за съществуването на правото на парично обезщетение за безработица, с оглед изменението на чл. 54а, ал. 1, т. 2 КСО, обнародвано в ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм. и доп. в ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г. Констатирал е противоречие между разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 6 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) и чл. 54а, ал. 1, т. 2 КСО. Според съда, това противоречие следвало да се преодолее съобразно принципа на мълчаливата отмяна като се приеме за действащо изискването на по-новата разпоредба, а именно - чл. 54а, ал. 1, т. 2 КСО, според която правнозначим факт е отпускането на пенсията за ОСВ, а не придобиването на право на такава пенсия. Решението на Административния съд - гр. Силистра, е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. От фактическа страна е установено, че с разпореждане № 181-00-522-1 от 11.03.2011 г. длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО е отпуснало парично обезщетение за безработица на Маринка Иванова, считано от 01.03.2011 г. до 29.02.2012 г., в размер на 7,20 лева дневно. За да бъде отпуснато ПОБ, с посоченото разпореждане, административният орган е приел, че лицето отговаря на изискванията на чл. 54а КСО, а именно: приел е регистрацията й от 09.03.2011 г. като безработна в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта и е приел, че не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране. С процесното разпореждане № 181-00-522-2 от 12.10.2011 г., на основание чл. 54г, ал. 4 КСО, считано от 01.09.2011 г. е спряно производството по изплащане на парично обезщетение за безработица с мотива, че лицето е придобило право на пенсия, поради което са предприети действия за изясняване статуса на безработно лице. Видно от данните по делото, една година по-рано, още преди регистрацията й в качеството на безработно лице, тоест преди 09.03.2011 г., тя вече е била навършила възрастта за придобиване на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО - факт, който е бил известен и на Агенцията по заетостта, и на ръководителя по осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Силистра. За да се приложи правната разпоредба на чл. 68, ал. 3 КСО и да се придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), за Иванова е необходима възраст от 65 години. В случая е безспорно установено, че към момента на отпускане на паричното обезщетение за безработица е налице навършена възраст за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. До постановяването на разпореждането, с което се спира паричното обезщетение за безработица, не се променят предпоставките на цитираната разпоредба, нито двете кумулативни предпоставки по чл. 68, ал. 1 КСО, като към този момент навършената възраст е станала 66 години, а осигурителният стаж не е променян - 29 години и 11 месеца. Следователно, административният орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 68, ал. 3 КСО, тъй като, както беше посочено, пенсионната възраст на лицето е била навършена още преди започване на административното производство по отпускане на ПОБ. Съгласно чл. 54а, ал. 1 КСО (изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1) имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2) нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране и 3) не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4. В случая е установено, че към датата на подаване заявлението за отпускане на обезщетение за безработица в актуалната редакция на чл. 54а, ал. 1 КСО, по отношение на Иванова са били налице основанията на посочената разпоредба, тъй като преди изменението на чл. 54а, ал. 1, т. 2 КСО (изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) условие за получаване на парично обезщетение за безработица е лицата да нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране. В третото законово изискване на чл. 54а, ал. 1 КСО е направено съществено изменение, което обаче е в сила от 1 януари 2012 г - за да придобие право на обезщетение при безработица лицето следва да не е ПРИДОБИЛО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава. Оттук нататък самият факт, че лицето е придобило право на пенсия за стаж и възраст, е пречка да се придобие право на обезщетение за безработица. Занапред е без значение обстоятелството дали правоимащото лице е упражнило правото си на пенсия, т. е. дали се е пенсионирало реално. Както правилно е посочил решаващият състав обаче, съгласно действащите към момента на издаване на атакуваните административни актове материалноправни норми, до края на 2011 г., за да възникне правото на обезщетение за безработица, законът изисква лицата да нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране. Следователно, като е установил това принципно несъответствие, съдът е направил обоснован и верен правен извод за незаконосъобразност на атакуваното решението на касатора. Освен това аналогична на промяната в чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО, е и промяната в чл. 54д, ал. 1, т. 3 от същия кодекс, на която се позовава касатора. В чл. 54д, ал. 1, т. 3 КСО (в относимата редакция) е предвидено, че изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно е, че във всички разпоредби, които се отнасят до условията за получаване на парично обезщетение за безработица към този момент като отрицателно условие е предвидено на лицето да не е ОТПУСНАТА лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не да е ПРИДОБИЛО право на такава. Същото условие е предвидено и в чл. 54е, ал. 3 КСО за възстановяване на получената сума. След изменението на разпоредбите, регламентиращи начина на изчисляване на паричните обезщетения, считано от 01.01.2012 г., отпуснатото обезщетение за безработица ще се прекратява, когато лицата придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава, независимо дали безработните получават или не посочените пенсии. Както беше отбелязано, обаче, преди изменението на процесната разпоредба от съществено значение е отпускането на пенсията за осигурителен стаж и възраст, а не придобиването на право на такава. Още повече, че предвид същността на системата на задължителното обществено осигуряване, която е насочена към адекватно обезщетяване на осигурените лица в случай на настъпване на съответния социален риск, не би могло да се приеме, че със създаденото изискване по чл. 54а, ал. 1 КСО законодателят е целял да санкционира осигурените лица и да ги лиши от право да получат парично обезщетение. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение, с което административните актове са отменени като незаконосъобразни, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените разноски от ответника по касационната жалба - Маринка Йорданова Иванова, които съобразно доказателствата в тази насока - договор за правна защита и съдействие № 8 от 09.01.2012 г. (л. 9) възлизат на сумата от 100 (сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,