Решение № 2416 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11042/2014 г.

Решение № 2416 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11042/2014 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на Глава десета, Раздел I от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката. Образувано е по жалба, подадена от Йордан Събев Събев срещу решение № Ж-43 от 2.06.2014 г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. С жалбата е направено искане за обявяване на нищожност на оспорения административен акт. Излагат се доводи, че преписката по която е издадено оспореното решение е образувана при действието на Наредба № 6 от 2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм. с ДВ бр. 31 от 4.04.2014 г., в сила от 4.04.2014 г.). Поради тази причина жалбоподателят твърди, че оспореното решение е нищожно, тъй като е постановено на основание Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г., в сила от 4.04.2014 г., за която счита не е приложима. Ответникът - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, представляван в производството от юрк. Райков, изразява становище за неоснователност на оспорването и прави искане за отхвърляне на жалбата. Заинтересованата страна - "Енерго-Про мрежи" АД, не взема становище по оспорването. Жалбата, с искане за обявяване на нищожност на оспорения акт е подадена от процесуално легитимирано лице, което оспорва правното основание и дадените с акта задължителни указания на лицензианта, поради което е допустима за разглеждане. От фактическа страна по делото е установено следното: Административното производството пред ДКЕВР е образувано по жалба, вх. № Е-04-00-35 от 22.08.2011 г., подадена от ЕТ "ЙОР-СЕВ - Йордан Събев" срещу "Е. ОН България Мрежи" АД, чиито правоприемник е "Енерго-Про мрежи" АД. По подадената жалба е постановено решени № Ж-229 от 29.08.2012 г., с което преписката е прекратена. Това решение е обжалвано пред Върховния административен съд и е отменено с решение № 5294 от 16.04.2013 г., постановено по адм. д. № 12858/2012 г. Съдът е разпоредил връщане на преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. При провеждане на новата административна процедура са спазени приложимите правила на Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, обн. ДВ, бр. 33/2013 г. в сила от 09.04.2013 г., тъй като в новата наредба липсва преходна разпоредба, която да предвиди реда, по който се довършват производства, започнали при действието на отменената Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката. При спазване на тези правила е извършена проверка по изложените от жалбоподателя данни, като са събрани доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея - чл. 144, ал. 1 от НЛДЕ и след приключване на проверката е изготвен доклад и проект за решение, в който са отразени обстоятелствата по жалбата, становището на проверяваното лице, събраните доказателства правните и фактическите констатации по жалбата - чл. 145, ал. 1 от НЛДЕ. При спазване на тези процедурни правила, ДКЕВР е приела, че проверяваното дружество "Енерго-Про мрежи" АД следва да захрани обекта на жалбоподателя в м. "Драката", гр. Търговище, поради което е дала задължително предписание за започване на процедура по реда на Наредба № 6/2014 г. за присъединяване на обекта на Йордан Събев, находящ се в поземлен имот с № 73626.167.682. При тази фактическа обстановка, настоящият състав стигна до следните правни изводи: С жалбата е направено искане за обявяване на нищожност на обжалваното решение и доколкото жалбата е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, в случая не се дължи произнасяне за наличие на основания за отмяна на акта като незаконосъобразен. Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е нищожно, тъй като административния орган е постановил изпълнението на разпоредената принудителна мярка да се осъществи с оглед нормите на Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г., в сила от 4.04.2014 г. Твърди, че след като производството е започнало при действието на Наредба № 6 от 2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.), то и изпълнението на предписаната поведенческа мярка следва да бъде съобразено именно с тези разпоредби. Настоящият състав прецени тези доводи като неоснователни. Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г., в сила от 4.04.2014 г., отменя Наредба № 6/2004 г. С § 2 от ПЗР на Наредба № 6/2014 г. изрично е предвидено, че заварените при влизане в сила на тази наредба незавършени процедури по присъединяване се завършват по реда на тази наредба. С оглед предписаната поведенческа мярка, настоящият състав намира, че с изрична разпоредба е предвиден реда по който следва да се завърши процедурата по присъединяване на обекта на жалбоподателя Йордан Събев. При това положение неоснователни са доводите на жалбоподателя, че оспорения акт е нищожен, поради допуснато особено съществено нарушение на приложимия материален закон. При извършената служебна проверка, настоящият състав намира, че оспореното решение е постановено от компетентния за това колективен регулаторен държавен орган - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, който е заседавал в законния състав, посочен в чл. 13, ал. 1 от ЗЕ и решението е взето с изискуемия кворум, предвиден в чл. 13, ал. 3 от ЗЕ. Оспореният акт е постановен в рамките на правомощията на ДКЕВР, уреден с разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ. С оглед на изложеното настоящият състав прецени като неоснователна подадената жалба. Оспореното решение не страда от пороците, релевирани с жалбата, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение