Решение № 4846 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5700/2011 г.

Решение № 4846 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5700/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Яне Георгиев Янев, председател на ПП "Ред, законност и справедливост" против Решение № 58/22.03.2011 г., по преписка № 39/2010 г., на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което не е установено извършена пряка или непряка дискриминация по признак "политическа принадлежност" и "сексуална ориентация" по смисъла на чл. 4, ал. 2 и ал. 3, във вр. с чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) от Волен Николов Сидеров - народен представител, председател на ПП "Атака" чрез направени от него изказвания в сутрешния блок на Канал 1 "Денят започва" на 01.02.2010 г. и в предаването "Нека говорят" по БТВ на 31.01.2010 г. спрямо ПП "Ред, законност и справедливост" и нейните членове, включително председателя Яне Янев и не е установено съзнателно подпомагане за извършване на акт на дискриминация по смисъла на чл. 8 от ЗЗДискр. от страна на Росен Петров Петров, в качеството му на водещ на предаването "Нека говорят" по БТВ на 31.01.2010 г. спрямо ПП "Ред, законност и справедливост" и нейните членове, включително председателя Яне Янев. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, като постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила и е необосновано. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна - Волен Николов Сидеров, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна - Росен Петров Петров, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по жалба с вх. № 16-10-21/05.02.2010 г. на ПП "Ред, законност и справедливост", представлявана от председателя Яне Янев с оплаквания за дискриминация по признаци "политическа принадлежност" и "сексуална ориентация" срещу Волен Николов Сидеров, депутат и председател на ПП "Атака" и Росен Петров Петров, водещ на телевизионно предаване "Нека говорят" по БТВ, изразяваща се в това, че на 31.01.2010 г. в телевизионното предаване "Нека говорят" и в сутрешния блок на Канал 1 "Денят започва" на 1.02.2010 г., с водещ Марин Маринов, Волен Сидеров в ефир е нарекъл предвидения за 10.03.2010 г. в гр. София национален протестен митинг на ПП "Ред, законност и справедливост" "гей-парад", а водещият на телевизионното предаване "Нека говорят" Росен Петров е подбуждал към дискриминация Сидеров, чрез формулировката на въпросите си към него. За да постанови решението си КЗД е приела, че не са налице предпоставките за квалифициране действията на ответните страни като дискриминация. Административният орган е изложил мотиви относно липсата на убедителни доказателства, установяващи дискриминация от страна на заинтересовите страни по отношение на жалбоподателя. Анализирал е събраните доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните и е приел, че визираното изявление от страна на Сидеров е в резултат на лични пререкания между него и председателя на РЗС Яне Янев, които са продължили известен период от време в медийното пространство. КЗД е достигнала до извода, че публично огласения от Сидеров и Янев скандал е основан на взаимоотношенията на двете спорещи страни в качеството им на политически опоненти и лидери на политически партии, заемащи различни места в съществуващото политическо пространство. Комисията е приела, че разменените обидни реплики от страна на Сидеров към Янев, както и на Янев към Сидеров, изказвани пред множество ефирни и печатни медии е тяхно осъзнато и целенасочено поведение един към друг. Констатирала, че направените от тях като народни представители изказвания са на публични места, като е известно, че ще бъдат отразени в медиите, поради което и имат потенциал да бъдат възприети от множество хора и да създадат негативни нагласи в тях. Отчетено е също, че Росен Петров, в качеството си на водещ на предаването "Нека говорят" по БТВ на 31.01.2010 г., по време на интервюто с Волен Сидеров не е подпомагал извършването на акт на дискриминация и държането му като цяло не представлява укоримо поведение спрямо ПП "Ред, законност и справедливост". Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Фактическата обстановка е правилно изяснена от административния орган и се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. Като основание за издаване на обжалваното решение, КЗД е посочила чл. 4, чл. 5 и чл. 8 от ЗЗДискр. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства - чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр Изброените в текста на чл. 4, ал. 1 от същия закон признаци са: пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр., тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. В разпоредбата на § 1, т. 1 от на ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието "тормоз" - всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. В нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. се съдържа определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Според чл. 8 от същия закон, лицата, съзнателно подпомогнали извършването на актове на дискриминация, носят отговорност по този закон. ЗЗДискр. цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., каквито са и признаците "политическа принадлежност" и "сексуална ориентация". За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая неблагоприятно третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая в тежест на жалбоподателя е да докаже факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е нарушено. В съответствие със задълженията си сезирания държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство след което е постановил решението си. В решението са изложени мотиви, обосноваващи постановения от комисията правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В настоящия случай събраните в хода на административното производство доказателства не подкрепят по никакъв начин твърденията на ПП "Ред, законност и справедливост", представлявана от председателя Яне Янев, съдържащи се в жалбата до КЗД. Доказателства опровергаващи извода на административният орган не са представени и в настоящето съдебно производство. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита обжалваното решение на КЗД за законосъобразно, като издадено от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановено при спазване на процесуалните правила и релевантите материалноправни норми и при липса на основания за отмяната му. При този изход на спора, в полза на КЗД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение