Решение № 2712 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14071/2013 г.

Решение № 2712 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14071/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Боби-Борислав Борисов", гр. Самоков, представляван от собственика- Борислав Василев Борисов, чрез пълномощника му - адв. Дамянов, против Решение № 840/30.07.2013 г. по адм. дело № 38/2013 г. на Административен съд София-област, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Заповед № ЛС-01-1149/22.10.2012 г. на кмета на община-Самоков, с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът: кмета на община-Самоков, редовно призован не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - ст. юрисконсулт Ангелова, е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответниците: ЕТ "Димитър Благоев", гр. Самоков, "Ив Комерсиал 23" ООД, гр. Самоков, "Брадърс Трейд" ООД, гр. Самоков и "Си Комерсиал-7" ЕООД, гр. Самоков, редовно призовани, не изпращат представители. От "Ив Комерсиал 23" ООД, чрез управителя му - Иван Попов и от "Брадърс Трейд" ООД, чрез управителя му - Валентин Околски, са постъпили писмени бележки, с които оспорват касационната жалба, като неоснователна. Ответникът Иван Стоянов Цветанов, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК- Разгледана по същество е неоснователна. С решението, в обжалваната му част, Административен съд София-област е отхвърлил жалбата на ЕТ "Боби-Борислав Борисов", против Заповед № ЛС-01-1149/22.10.2012 г. на кмета на община-Самоков, в частта й с която е одобрен ПУП-ЧИ на ПР за имоти с идентификатори: 901.344, 901.350 и 901.351 по кадастралната карта на землището на гр. Самоков и образуването на нови: УПИ VI, кв. 288а и УПИ ХХII и УПИ ХХIII в кв. 288 по плана на гр. Самоков, като неоснователна. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта в оспорената част, относно образуването на УПИ VI -147, кв. 288а, в който се намира склад № 1 с рампа към него от юг, е законосъобразна, тъй като съответства на геодезическото заснемане, на решението на ЕСУТ по протокол № 8/3.04.2012 и на вариант № 3 по т. 9 от заключението на комплексната СТЕ, съгласно който прилежащата площ по дължината на склад № 1 е 3 м., измерено от ортогоналната проекция на рампата върху терена, или 5.64 м. от сградата до регулационната линия от юг на УПИ VI. Решението е правилно, като краен резултат, но по други съображения, различни от приетите от съда. Оспорената заповед е втора по ред, след като първата / на стр. 21/, в същата й част е била отменена с влязло в сила Решение № 519/28.06.2010 г. по адм. дело № 316/2009 г. на Административен съд София-област и делото, като преписка е върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите на съдебното решение. В тези мотиви изрично е посочено, че оспорения ПУП-ЧИ на ПР на УПИ VI, кв. 288 на гр. Самоков, одобрен със Заповед № 1508/14.12.2007 г., е процедиран за определяне на урегулирани поземлени имоти - минимални прилежащи площи към складовете, собственост на различни лица, намиращи се на територията на това УПИ; че в предписанието за допускане изработването на този ПУП е залегнало изискване прилежащите площи и обслужващи улици да се съобразят със съществуващите сгради; че съществуващата към сграда № 1 рампа в ПИ 901.344, е част от сградата; че тази част е била заснета в РП на гр. Самоков от 1979 г.; че е налице противоречие между този РП и действащата КК на гр. Самоков от 2004 г., относно отразяването на рампата към сграда № 1 в новообразувания УПИ VI; че при такова противоречие следва да се вземе действителното положение на съществуващите сгради, което налага изменението на ПУП-а да бъде съобразено с изградената на място рампа към сграда № 1 в УПИ VI; Това решение на съда, съгласно постановената отмяна на заповедта на кмета от 2007 г. е конститутивно по своя характер и освен за страните, има действие спрямо всички- чл. 177, ал. 1 от АПК. При издаване на процесната заповед, органът, в лицето на кмета на община-Самоков, е бил длъжен да се съобрази с указанията на съда в отменителното решение, което е направил. Със заповед № 1149/22.10.2012 г. на кмета на община-Самоков, в частта й - предмет на касация, е одобрен ПУП-ЧИ на ПР, като е образуван нов УПИ VI, кв. 288а, на който южната регулационна линия отстои на 3 м. от съществуващата в имот № 901.344 сграда № 1 с рампа към нея, с широчина на последната от 2.64 м. по цялата дължина на сградата до т. 14 на скицата-приложение към заключението на СТЕ -стр. 200, след което се прибира, като в участъка между т. 14-т. 13 регулационната линия отстои на 3 м. от сградата, без да бъде отчетена рампата, като тангира с нея и така до ъгъла на сградата при същото отстояние от 3 м. В случая това регулационно отреждане е съобразено с указанията на съда, а също и със законовите изисквания на ЗУТ за образуване на УПИ към съществуващи сгради, при спазване на минималните отстояния на последните до регулационните линии от 3 м. Следователно на тези основания, а не поради представеното геодезическо заснемане, съдът е следвало да възприеме за правилен вариант № 3 към т. 9 от заключението на СТЕ, на който отговаря и оспорения ПУП, зачитащи съществуващата към сграда № 1 рампа. Като правилно по своя резултат в обжалваната част, решението следва да се остави в сила. Поради изложеното неоснователни са оплакванията в касационната жалба за незаконност на рампата, а оттук и за незаконосъобразност на оспорения ПУП в частта му, касаеща УПИ VI. Въпросът за наличие или не на незаконен строеж-рампа към сграда № 1 в имот 901.344 по КК на гр. Самоков, е стоял пред решаващия съд при разглеждане законосъобразността на предходно издадената заповед от 2007 г., като с цитираното по-горе решение съдът е приел, че липсват данни за незаконност на строежа и че същия е нанесен в РП от 1979 г. Установяванията по настоящето дело, чрез експертизата, че за част от рампата липсват строителни книжа, не би следвало да води до обратни на направените вече изводи, тъй като такива книжа липсват и за сградата, по отношение на която е процедиран ПУП-а, но същата не е незаконна. Неотносимо към настоящето производство е и другото оплакване, че рампата не следва да бъде отразявана в КК, на основание § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, който въпрос е относим към производството по изменение на действащата КККР на гр. Самоков, ако бъде предизвикано такова, по реда на ЗКИР. Неоснователни са и оплакванията на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта. По тях решаващият съд е взел становище, което се споделя изцяло и от настоящия състав. При този резултат по касационното обжалване, искането за разноски на касатора е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение