Решение № 13081 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2921/2016 г.

Решение № 13081 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2921/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. К. против решение № 21 от 1.02.2016 г. на Административен съд К. по адм. дело № 287/2015 г. С него се отменя заповед № ТУ. 2140/31.08.2015 г. на директора на дирекция "СП" К., с която е отказано на С. С. Ш. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Г. Г. Ш. отпускането на месечна добавка за социална интеграция за 1 дете, тъй като не са налице условията по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ и чл. 28 от ППЗИХУ - обекта хотел Деница общ. К. не отговаря на изискванията на Наредба № 30/19.04.2004 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон поради което се иска отмяната му. Ответникът, С. С. Ш. чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с подробни съображения. Свеждат се до това, че разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ е относима и приложима към медицинска рехабилитация по чл. 15, ал. 2 ЗИХУ а не към социална рехабилитация по чл. 15, ал. 4 ЗИХУ каквато е осъществена в случая. Наред с това се поддържа, че на основание чл. 5, ал. 1 АПК, чл. 7, ал. 1 и чл. 15 от ЗНА чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ не следва да се прилага тъй като ограничава приложното поле на чл. 42г, вр. с чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ в които не са предвидени изисквания относно различните видове рехабилитация по чл. 15, ал. 2 и ал. 4 ЗИХУ. Върховният административен съд шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Пред административния съд е оспорена цитираната заповед отказваща добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ на основание чл. 28 от ППЗИХУ тъй като обект хотел Деница общ К. не отговаря на изискванията на наредба № 30/19.04.2004 г. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна и отменил заповедта. Прието е, че добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ се предоставя за медицинска и социална рехабилитация като ограниченията в чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ са в противоречие с норми от по висок ранг. В този смисъл съдът се е позовал и на мотивите на решение № 10749/15.10.2015 г. по адм. дело № 5463/2015 г. на ВАС тричленен състав с което решение са отменени частите на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ "в обекти, отговарящи на стандартите по наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от АПК когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по висока степен, прилага се по високият по степен акт. В настоящият случай административният съд правилно е приложил нормата на чл. 5 АПК анализирайки разпоредбите на чл. 15, чл. 42 ЗИХУ във връзка с чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ. От друга страна в производство по оспорване на подзаконов нормативен акт нормата на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ е отменена в частта за приложението на наредба № 30/2004 г. Това решение е влязло в сила и има действа занапред съгласно чл. 195, ал. 1 АПК. Това означава, че административен акт не може да бъде издаден на отпаднало правно основание основание. Оспореният в настоящето производство административен акт не е влязъл в сила и е незаконосъобразен на основание чл. 5, ал. 1 АПК и наред с това и на основание факта на отмяната на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ в процесните части. Или, при липса фактическо и правно основание обжалваната заповед е незаконосъобразна и като такава правилно е отменена с обжалваното решение. С касационната жалба се оспорва размерът на разноските който е осъден административния орган да заплати в полза на жалбоподателя. Това оспорване на разноските пред първата инстанция следва да бъде разгледано по реда на чл. 248 ГПК от административен съд К. В настоящата инстанция са направени разноски от ответника доказани в размер на 450 лева възнаграждение за адвокат и такива следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС шесто отделение