Решение № 980 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14730/2018 г.

Решение № 980 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14730/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 237 и след от Административнопроцесуалния кодекс. О. е по молба на В. В. от [населено място] за отмяна на влязлото в законна сила решение № 7083 на Върховния административен съд, трето отделение, от 30.05.2018 г., постановено по адм. д. № 6212/17 г., с което е оставено в сила решение № 60 от 27.03.2017 г. на Административен съд – гр. С. Загора, постановено по адм. д. № 443/2016 г. В молбата се твърди, че по отношение на посоченото решение на Върховния административен съд са налице основанията за отмяна съгласно разпоредбата на чл. 239 от АПК. В писмената молба на л. 45 от делото на адв. С. Д., назначена за процесуален представител на молителката, се прави твърдение, че съществува вътрешно противоречие в мотивите на съдебното решение. По изложените доводи моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което на основание чл. 239 от АПК да отмени влязлото в законна сила решение на Върховния административен съд по адм. д. № 6212/17 г. и оставеното с него в сила решение на Административен съд – С. З. по адм. д. № 443/2016 г. със законните от това последици. Ответната по молбата Община – Казанлък чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: С решение № 7083 от 30.05.2018 г., постановено по адм. д. № 6212/2017 г. Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, е оставил в сила решение № 60 от 27.03.2017 г., постановено по адм. дело № 443 от 2016 г. на Административния съд - С. З., с което са отхвърлени предявените от В. В. срещу О. К. искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 290 лв., имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи, както и за сумата 710 лв. - обезщетение за претърпени неимущестевни вреди в резултат на отменения като незаконосъобразен мълчалив отказ на Кмета на О. К. и неговото последващо незаконосъобразно бездействие да изпълни влязло в сила Решение № 234/03.12.2014 г. по адм. дело № 440/2014 г. по описа на Административен съд – С. З., за включването на В. в списъка на правоимащите лица за социална услуга "Обществена трапезария", ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска – от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението. С оглед на данните по делото следва да бъде прието, че молбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е не основателна. В искането като основание за отмяна се сочи обстоятелството, че решението на тричленния състав съдържа вътрешно противоречие в мотивите, тъй като от една страна се приема, че касационната жалба е основателна, а от друга по същество оспореното първоинстанционно решение се оставя в сила. Основанията за отмяна на влезли в сила съдебни решения са посочени в разпоредбата на чл. 239, т. 1 – 6 АПК. В тези основания не се съдържа такова за отмяна на решението, когато е налице вътрешно противоречие в мотивите на същото. Съгласно чл. 172 а, ал. 2 АПК, приложим и за касационното решение по силата на чл. 228 АПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Необсъждането на становищата на страните и неизлагането на мотивите по основни факти по делото, и по доводите на страните, съставлява съществено процесуално нарушение, даващо основание за отмяна поради неправилност на първоинстанционното решение, но не е основание за отмяна по силата на чл. 239, т. 5 АПК. А в случая най-вероятно става въпрос и за техническа грешка, като при изписването в мотивите е изпуснат изразът "не" пред "основателна". От мотивите на решението е видно, че касационната инстанция приема първоинстанционното решение за правилно, като единствено е извършена корекция на мотивите на същото, каквото правомощие съдът притежава съгласно чл. 221, ал. 2 АПК /в съответната редакция към датата на постановяване на решението на тричленния състав/. По изложените съображения искането за отмяна на влязлото в законна сила решение на тричленния състав ВАС на основание чл. 239 от АПК се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на осн. чл. 244 от АПК във вр. с чл. 239 от същия кодекс, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,