Решение № 13577 от 13.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5940/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 266, ал. 3 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ). Образувано е по касационна жалба на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП), чрез процесуален представител гл. юрисконсулт С. Куньова, срещу Решение 492/05.04.2024 г. по адм. дело 167/2023 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е отменено Решение НСР-31120/17.05.2023 г. на НСЦРЛП и преписката е върната на органа за ново произнасяне по Заявление 111-8980/12.12.2022 г. на Беста Мед ЕООД за включване в Позитивния лекарствен списък (ПЛС) на лекарствен продукт, получил разрешение за употреба от паралелен внос. Наведените в касационната жалба доводи относно необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т.3 АПК. Процесуалният представител на касатора излага допълнително твърдение за недопустимост на обжалваното решение. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на ново, с което жалбата на ответното дружество да бъде отхвърлена, а административният акт потвърден. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и съдебно-деловодни разноски. Прави се възражение за прекомерност на заявените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът Беста Мед ЕООД, с ЕИК 201804885, представлявано от управителя М. Г. И., със седалище и адрес на управление в гр. Трявна, [улица], чрез процесуалния си представител адвокат С. Хинков, оспорва касационната жалба като неоснователна. Намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Приема, че административният орган ясно е изложил мотивите си в оспорения акт. Счита, че първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение НСР-31120/17.05.2023 г. на НСЦРЛП, с което е отказано утвърждаване на цена по чл. 261а от ЗЛПХМ на лекарствения продукт, отпускан по лекарско предписание, с INN Ramipril Amlodipine, Egiramlon capsule, hard 10 mg/5 mg x 30 (Blister OPA/A1/PVC/A1), с национален номер за идентификация 3781 и притежател на разрешението за употреба от паралелен внос - ответното дружество Беста Мед ЕООД, България. Със същия акт е отказано и включване на лекарствения продукт в Приложение 1 Лекарствени продукти, предназначени за лечение на заболявания, които се заплащат по реда на Закона за здравното осигуряване на ПЛС, както и е отказано включването му в Приложение 2 Лекарствени продукти, заплащани от бюджета на лечебните заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и от бюджета на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие по чл. 9 и 10 от ЗЛЗ на ПЛС. От фактическа страна по делото е установено, че ответното дружество Беста Мед ЕООД е притежател на Разрешение за употреба на лекарствен продукт от паралелен внос BG/MA/MP-60858/10.11.2022 г., издадено от Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) относно Egiramlon 10 mg/5 mg hard capsules (Егирамлон 10 mg/5 mg твърди капусли), като паралелният внос на лекарствения продукт се извършва от Полша. Административното производство е започнало с подадено от Беста Мед ЕООД Заявление с вх. 111-8980/12.12.2022 г. до НСЦРЛП (Съвета) за включване в ПЛС на получилия разрешение за употреба от паралелен внос лекарствен продукт Егирамлон 10 mg/5 mg твърди капусли. С Решение НСР-30000/26.01.2023 г. Съветът е отказал да утвърди цена по чл. 261а, ал. 1 ЗЛПХМ на лекарствения продукт, както и да го включи в Приложение 1 и Приложение 2 на ПЛС. Административният орган е мотивирал отказа си с обстоятелството, че при икономическата оценка на лекарствения продукт е установено, че същият не отговаря на разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти ( Наредбата ; НУПРРРЦЛП) и е приел, че Egiramlon 10 mg/5 mg hard capsules е генеричен лекарствен продукт, заявен като такъв от притежателя на разрешение за употреба от паралелен внос; заявената цена от 8.21 лева не отговаря на условието на чл. 29, ал. 2 от Наредбата; референтният лекарствен продукт Tritace Combo capsule, hard 10 mg/5 mg x 28, включен в Приложения 1 и 2 от ПЛС, е с цена на производител 7.14 лева, т.е. цената на производител на Егирамлон 10 mg/5 mg твърди капсули, преизчислена по съответния ред от цената на референтния лекарствен продукт и отговаряща на чл. 29, ал. 2 от Наредбата, не може да надвишава 5. 36 лева. Ответното дружество Беста Мед ЕООД, в качеството си на притежател на разрешение за употреба от паралелен внос, е подало възражение до по-горестоящия административен орган (Комисията по прозрачност по ЗЛПХМ), в което е посочило, че процесният лекарствен продукт е такъв от паралелен внос и за образуване на цена и включване в ПЛС е приложим чл. 34 от Наредбата, а не чл. 29, ал. 2 от същата. Със свое Решение КП-74/14.03.2023 г. Комисията по прозрачност е отменила изцяло Решение НСР-30000/26.01.2023 г. и е върнала преписката на НСЦРЛП за ново произнасяне. Комисията е изложила аргументи, че не следва да се споделя изводът на Съвета за абсолютна и обща приложимост на чл. 29, ал. 2 от Наредбата за всички лекарствени продукти, включвани в ПЛС, тъй като така разпоредбата на чл. 34 от Наредбата би се явила неприложима в какъвто и да е случай, а тя има специален характер и следва да намери приложение при определяне цена на лекарствен продукт от паралелен внос. Посочила е, че определянето на процесния лекарствен продукт като генеричен е приложимо само относно процедурата по разрешаване за употреба с притежател на разрешението Gedeon Richter PLC, Унгария, както и че Съветът не разполага с компетентност да определя вида на лекарствения продукт, предвид установения ред за това по чл. 262, ал. 2 от ЗЛПХМ. Съветът е разгледал отново преписката и се е произнесъл с оспореното пред АС - Габрово Решение НСР-31120/17.05.2023 г., с което е отказал утвърждаване на цена по чл. 261а, ал. 1 от ЗЛПХМ на лекарствения продукт Егирамлон 10 mg/5 mg твърди капусли, както включването му в Приложение 1 и Приложение 2 на ПЛС. По запитване от ответното дружество ИАЛ е отговорила с писмо изх. ИАЛ-36959/30.08.2023 г., в което е посочила еднаквия по смисъла на чл. 214 от ЗЛПХМ лекарствен продукт на процесния - Egiramlon 10 mg/5 mg hard capsules, с притежател на разрешението за употреба Egis Pharmaceuticals PLC, Унгария; приложената процедура по чл. 214 и сл. от ЗЛПХМ и изискуемите за нея документи, посочени в чл. 215 от ЗЛПХМ, която процедура е приложена при разрешаването за употреба на процесния лекарствен продукт. В писмото ИАЛ е посочила, че този лекарствен продукт няма референтен лекарствен продукт по смисъла на чл. 28 от ЗЛПХМ. По делото е представена преписката по издаване на Разрешение за употреба II-16500/19.01.2012 г. на лекарствения продукт Egiramlon 10 mg/5 mg hard capsules, с рег. 20120048, с притежател на разрешението за употреба Egis Pharmaceuticals PLC, Унгария, както и тази по издаване на Разрешение за употреба на лекарствен продукт от паралелен внос BG/MA/MP-60858/10.11.2022 г., издадено от ИАЛ относно Егирамлон 10 mg/5 mg твърди капсули /Egiramlon 10 mg/5 mg hard capsules на Беста Мед ЕООД. Съгласно писмо-отговор с изх. ИАЛ-9375/29.02.2024 г., подписано от изпълнителния директор на ИАЛ, процесният лекарствен продукт е разрешен за употреба в процедура по чл. 214 и сл. от ЗЛПХМ, като еднакъв на Egiramlon 10 mg/5 mg hard capsules, с рег. 20120048, с притежател на разрешението за употреба Egis Pharmaceuticals PLC, Унгария. ИАЛ е посочила, че няма разлика в характеристиките на двата продукта. От Беста Мед ЕООД са представени документи, съгласно които, преди датата на издаване на оспореното пред АС-Габрово Решение НСР-31120/17.05.2023 г., ИАЛ е определила Egiramlon 10 mg/5 mg hard capsules, с рег. 20120048, с притежател на разрешението за употреба Egis Pharmaceuticals PLC, Унгария за генерик, поради което Съветът при издаване оспорения акт е приел, че е приложима хипотезата на чл. 29, ал. 2 от Наредбата. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, първоинстанционният съд е преценил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. След анализ на съвкупния доказателствен материал Административен съд - Габрово е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при липса на мотиви и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счел е, че доколкото в решението на НСЦРЛП е развита пространна фактология, в съществената си част неотносима към разглеждания случай, това е довело до издаване на акта в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. По направеното от Съвета допълнително искане за прогласяване нищожността на друг административен акт (Разрешение за употреба на лекарствен продукт от паралелен внос BG/MA/MP-60858/10.11.2022 г., издадено от ИАЛ относно Егирамлон 10 mg/5 mg твърди капсули на Беста Мед ЕООД), АС-Габрово е направил извод, че не дължи произнасяне. Обоснован е довод, че в АПК не е уредена възможност за осъществяване на косвен съдебен контрол за законосъобразност по отношение на административен акт в рамките на съдебно производство по обжалване на друг административен акт. Решаващият съд е отменил оспореното пред него Решение НСР-31120/17.05.2023 г. и е върнал преписката за ново произнасяне от Съвета. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира решението на първоинстанционния съд за валидно, допустимо и правилно. В хода на производството пред Административен съд Габрово, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Не са налице сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната на оспорения съдебен акт. Въз основа на приобщените по делото доказателства, в т.ч. и неоспорените и приети от съда становища от ИАЛ, а именно: Становище ИАЛ-36959/30.08.2023 г. (лист 4 по делото) и Становище ИАЛ-9375/29.02.2024 г. (лист 548) са установени данни за процесния лекарствен продукт като същият е определен от ИАЛ за негенеричен такъв. В споменатите становища процесният ЛП е квалифициран като продукт от паралелен внос по чл. 214 и следв. от ЗЛПХМ (а не като продукт по чл. 28 ЗЛПХМ). ИАЛ изрично е разяснила, че процедурата по издаване на разрешение за употреба от паралелен внос на лекарствен продукт представлява отделен вид процедура по издаване на разрешение за употреба на лекарствен продукт в България. Разяснено е, че в разпоредбите на ЗЛПХМ, касаещи процедурите по разрешаване употребата на лекарствени продукти, не се съдържа термин вид на лекарствения продукт. Такъв присъства единствено в разпоредби, касаещи ценообразуването и реимбурсирането на ЛП (чл. 262, ал. 2 ЗЛПХМ). Съдът правилно е обсъдил приложимия материален закон като е посочил, че съгласно чл. 17, ал. 5 от ЗЛПХМ компетентният орган по определяне вида на лекарствените средства е Изпълнителната агенция по лекарствата. В ал. 5, т. 4 от същата разпоредба е регламентирано, че ИАЛ издава и разрешения за паралелен внос на лекарствени продукти. Установил е, съгласно чл. 259, ал. 1, т. 1 и 5 ЗЛПХМ, НСЦРЛП е компетентният орган, който може да утвърждава, да отказва да утвърди, да изменя или заличава цена на лекарствени продукти по чл. 261а, ал.1, както и да включва, променя или изключва лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък. Съдът е посочил, че уредбата на лекарствените продукти от паралелен внос се съдържа в чл. 34 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, а по отношение на заявената цена на лекарствения продукт следва да се има предвид ал. 3 на същия член. По делото безспорно е установено, че при спазване на изискванията на ЗЛПХМ лекарственият продукт Егирамлон 10 mg/5 mg твърди капсули /Egiramlon 10 mg/5 mg hard capsules е разрешен за употреба. Ответното дружество Беста Мед ЕООД е заявител в административното производство и притежава Разрешение за употреба на лекарствен продукт от паралелен внос BG/MA/MP-60858 от 10.11.2022 г., издадено от ИАЛ относно Егирамлон 10 mg/5 mg твърди капсули /Egiramlon 10 mg/5 mg hard capsules/, като същият е еднакъв на Egiramlon 10 mg/5 mg hard capsules, с рег. 20120048, с притежател на разрешението за употреба Egis Pharmaceuticals PLC, Унгария (лист 511 по делото). Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения за наличие в оспорения административен акт на достатъчно мотиви за неприложимост на чл. 34 от Наредбата. Касаторът цитира Решение 1675/31.01.2020 г. по адм. дело 6497/2019 г. по описа на ВАС, шесто отделение и споменава, че в него е прието следното: разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от Наредбата не дерогира правилото за ценообразуване по чл. 29, ал. 2 . Цитатът от съдебното решение е непълен. В своето решение ВАС изрично отбелязва, че има предвид редакция на разпоредбата от Наредбата, действаща към 03.09.2018 г. Разпоредбите и на чл. 29, ал. 2 и на чл. 34, ал. 1, 2, 4 и 5 от същата Наредба са претърпели нормативни промени и в сегашната си редакция са в сила от 01.04.2019 г., т.е. валидно действащи са към датата на издаване на решението на Съвета. Допълнителен аргумент за неотносимост на споменатото по-горе съдебно решение към настоящия случай е и фактът, че в него се сочи следното: изискването заявената цена на лекарствения продукт от паралелен внос да не е по-висока от утвърдената от Съвета цена на еднаквия или подобния лекарствен продукт по чл. 214 ЗЛПХМ не отменя правилото, че цената трябва да е процентно относима към тази на референтния лекарствен продукт . Административният орган не е изложил мотиви защо приема за единствено приложима в разглеждания случай ал. 2 на чл. 29 от Наредбата, сочеща че в ПЛС се включват генерични лекарствени продукти, за които заявената цена на производител по чл. 8 не надвишава 70 на сто, а за лекарствените продукти по чл. 29 от ЗЛПХМ - не надвишава 80 на сто от цената на производител на лекарствен продукт със същото международно непатентно наименование, лекарствена форма и количество на активното вещество в дозова единица, включен в ПЛС, и който се счита за референтен лекарствен продукт по смисъла на чл. 28 от ЗЛПХМ. Основателно в отговора на ответното дружество е посочено, че продуктите от паралелен внос, какъвто е процесният Егирамлон 10 mg/5 mg твърди капсули, съгласно действащото разрешение от ИАЛ, нямат референтни лекарствени продукти, за които се споменава в чл. 29, ал. 2 от Наредбата. В приетото по делото Становище ИАЛ-9375/29.02.2024 г. на ИАЛ (лист 548) е отбелязано изрично, че Егирамлон 10 mg/5 mg твърди капсули е разрешен за употреба от паралелен внос в процедура по глава девета а от ЗЛПХМ (чл. 214 и следв.), а не по чл. 28 ЗЛПХМ, респ. чл. 10, §1 от Директива 2001/83/ЕО, приложими за генеричните продукти. В становището на ИАЛ от 30.08.2024 г. също изрично е отговорено, че процесният ЛП няма референтен лекарствен продукт по смисъла на чл. 28 от ЗЛПХМ . Следователно правилно първоинстанционният съд е направил заключение за неотносимост на цитираната по-горе от касатора (в адм. акт и в касац. жалба) съдебна практика на ВАС. Касационна инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че в оспореното пред него решение, както и в адм. преписка по издаването му, липсват подробно изложени от Съвета мотиви за неприлагане на чл. 34, ал. 3 от Наредбата, освен тези от цитираното съдебно решение на ВАС, че същата разпоредба не дергира правилото за ценообразуване по чл. 29, ал. 2 , както и че лекарственият продукт от паралелен внос не е самостоятелна категория. Следва да се държи сметка и за довода на по-горестоящя административен орган (Комисия по прозрачността) за отмяната на първоначалния ИАА относно това, че не се споделя мнението на Съвета за абсолютна и обща приложимост на чл. 29, ал. 2 за всички, включвани в ПЛС, лекарствени продукти, тъй така разпоредбата на чл. 34 от Наредбата би се явила неприложима в какъвто и да е случай, а тя има специален характер и следва да намери приложение при определяне цена на лекарствен продукт от паралелен внос . В решението на Съвета не се откриват и подробни аргументи относно това защо Съветът е счел, че за процесния продукт трябва да се приложи по-ниската цена от заявената от ответното дружество цена, а не същата като тази на еднаквия продукт (Egiramlon 10 mg/5 mg hard capsules, с рег. 20120048, с притежател на разрешението за употреба Egis Pharmaceuticals PLC, Унгария), включен в ПЛС. Представените към преписката на адм. орган икономическо становище и протокол за извършена проверка на цената на производител са оспорени от ответното дружество Беста Мед ЕООД. При справка в регистъра на интернет-страницата на Съвета се откриват данни за вписване на еднаквия на процесния ЛП (с притежател на РУ Egis Pharmaceuticals PLC, Унгария 20120048) в ПЛС на 19.04.2013 г. (дата на вписване, след изтичане на 14-дневен срок за обжалване от деня на съобщението). В обжалвания пред АС - Габрово административен акт не е налице обсъждане на значението/последицата от факта, че определеният като еднакъв на процесния ЛП първоначално е бил вписан в Позитивния лекарствен списък и му е образувана цена, преди да бъде приета Наредбата (обн. ДВ. бр.40 от 30.04.2013г.), т.е. преди да започне прилагането на чл. 29, ал. 2 от същата. Разрешението за употреба на процесния ЛП от паралелен внос на Беста Мед ЕООД не е отменено, а в него се съдържа установяване, че продуктът е еднакъв на този, чийто притежател на РУ е Egis Pharmaceuticals PLC, Унгария. В тази връзка Съветът е следвало да направи анализ дали определянето на даден лекарствен продукт като еднакъв или подобен е алтернативно или не на определянето му като генеричен , както и в кои случаи се прилагат изричните разпоредби от Наредбата, касаещи продукти от паралелен внос, в т.ч. и разпоредбата на чл. 34, съдържаща специални процесуални правила, приложими към тези процедури. В допълнение на изложените от АС-Габрово законосъобразни мотиви, които се споделят от настоящия състав, е необходимо да посочи, че изписването на хипотезата на правната норма, без свързването на предвидените в нея условия и обстоятелства с конкретния казус, не е изпълнение на задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съгласно чл. 35 АПК, индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая Освен това задължение на административния орган е и служебно да събере релевантните за случая доказателства, да ги провери и да ги прецени, за да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, след което да ги отнесе към приложимата правна норма и да постанови своя акт. Целта на съдебния контрол не е да замести, допълни или изведе предполагаемата воля на административния орган, а да провери правилността на съображенията му за издаване на акта. Липсата на мотиви в разглеждания случай безспорно препятства съда да осъществени контрол за материална законосъобразност на акта. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай не са налице предпоставките, обуславящи възможност за извършване на косвен съдебен контрол върху законосъобразността на административен акт в рамките на съдебно производство по обжалване на друг такъв. Възможност да упражнява косвен съдебен контрол за валидност на административен акт по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК има само общият съд в рамките на общото гражданско производство, но не и административният съд по реда на препращащата норма на чл. 144 АПК. Това е така, тъй като АПК (в чл. 149, ал. 5) предвижда, че всяко лице с правен интерес може да оспори всеки административен акт с искане за обявяване на неговата нищожност без ограничение във времето, но до упражняване на правото на оспорването им и обявяването им за нищожни, стабилитетът на административните актове следва да бъде зачитан. Съществува изрична норма в АПК, уреждаща оспорването на административни актове с твърдения за тяхната нищожност, поради което разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК не е приложима, тъй като не сме изправени пред "неуреден въпрос по смисъла на чл. 144 АПК, за да е налице препращане към ГПК (в този смисъл: Решение 644/15.06.2023 г. по адм. дело 2564/2023 г. по описа на ВАС; Решение 12793/19.12.2023 г. по адм. дело 3273/2023 г. по описа на ВАС; Решение 7648/17.06.2020 г. по адм. дело 12706/2019 г. по описа на ВАС и др.). Противно на заявеното в касационната жалба твърдение за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт, при служебната проверка от настоящия съдебен състав на ВАС, извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, не се констатира решението да е недопустимо. В правната теория и съдебната практика се приема, че едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Тези условия в случая не са налице, защото жалбата, с която е бил сезиран АС-Габрово, е била процесуално допустима за разглеждане по същество - подадена е в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, насочена срещу годен за оспорване административен акт, не е била оттеглена или да е бил направен отказ от оспорването, в които случаи съдът, на основание чл. 159, т. 8 от АПК, оставя жалбата без разглеждане и прекратява образуваното въз основа на нея съдебно производство. Предвид изложеното, решаващият извод на Административен съд - Габрово за незаконосъобразност на обжалваното пред него решение на НСЦРЛП е обоснован, поради което съдебният акт не е засегнат от обоснованите в касационната жалба пороци и следва да бъде оставен в сила. С оглед на изхода от спора, по направеното от ответника Беста Мед ЕООД искане за присъждане на разноски, съдът следва да осъди Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, гр. София, да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство. Същите, видно от доказателствата по делото, са в общ размер на 4 200 лв. (четири хиляди и двеста лева) с ДДС. В касационната жалба процесуалният представител на Съвета е заявил, че прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, но така направеното, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, възражение е бланкетно и като такова - неоснователно, тъй като от процесуалния представител на органа дори не е твърдяна липса на правна и/или фактическа сложност на делото. Съдът не дължи служебна проверка на тези обстоятелства, а следва да обсъди единствено наведените от страната конкретни твърдения в тази насока. Горното е съобразено с тълкуването, дадено в решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,