Решение № 4073 от 26.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13873/2009 г.

Решение № 4073 от 26.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13873/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 146, т. 1 и чл. 149, ал. 5 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по оспорване, наименовано "молба" от "Братя Василеви" ООД - със седалище в гр. София, подадено чрез управителя Румяна Илиева Агова, с което се иска обявяване нищожността на т. 4 от Разрешения за опериране на търговски обект за безмитна търговия с № 24, № 25, № 26, № 27, № 28 и № 29, всичките от 30.12.2003 г., издадени от министъра на финансите, в частта им, в която на дружеството е разпоредено да прави ежемесечни отчисления в размер на 2 на сто от реализирания оборот в полза на Агенция "Митници". В молбата са формулирани фактически твърдения за това, че "Братя Василеви" ООД е подало молба до министъра на финансите за издаване на разрешения за безмитна търговия в 6 обекта (безмитни бензиностанции), три от които на ГКПП "Калотина" и три обекта на ГКПП "Капитан Андреево", но в законоустановения срок министъра не се произнесъл. Това наложило дружеството да обжалва пред ВАС мълчаливия отказ във връзка с което било образувано адм. д. № 8807/03 г. на ВАС, Четвърто отделение. По време на висящото съдебно производство, на 30.12.2003 г. министърът на финансите е издал разрешения с номера 24, 25, 26, 27, 28, 29. С точка 4 на всяко едно от разрешенията издателят на акта е разпоредил за срока на разрешението до 10-то число на всеки календарен месец титулярът да начислява по сметка на Агенция "Митници" 2 на сто от стойността на реализирания за предходния календарен месец стокооборот в обекта по т. 1. Оспорващото дружество счита т. 4 за нищожна, тъй като министърът на финансите няма делегация и съответно административна компетентност да определя данъчно - подобни задължения. Съгласно чл. 12в, ал. 6 от ЗА (отм., но приложим за периодите) за издаване на разрешение за опериране на обект за безмитна търговия се събират държавни такси в размери, определени от МС. Дружеството е пледирало чрез пълномощника си адв. Борисов за уважаване на оспорването, тъй като министърът на финансите не се е произнесъл в законния срок, а по време на образувано съдебно производство, респективно издателят на акта не е бил материално компетентен. Ответникът по оспорването - министърът на финансите е изложил чрез гл. юрисконсулт Русанова доводи за неоснователност на оспорването в подробни писмени бележки и в съдебно заседание. Твърди, че процесните разрешения са издадени на основание § 20, ал. 2 от ПЗР на ЗИД във вр. с чл. 12в от ЗА (обн. ДВ, бр. 118 от 2002 г.). "Братя Василеви" ООД е от категорията на лицата, попадащи в хипотезата на § 26, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗА, като в ал. 3 от цитираната норма е предвидено, че лицата правят ежемесечни отчисления в размер на 2 на сто от реализирания стокооборот от обектите за безмитна търговия по сметка на АМ. Точка 4 от оспорените разрешения няма разпоредителен характер за внасяне на отчисленията, а само потвърждава законоустановеното условие за упражняване на дейността - задължение за отчисляване от оборота на обектите за АМ, което е съгласно клаузите на договора, подписан между агенцията и "Братя Василеви" ООД, продължен от законови разпоредби. Ответникът моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта и основателността на оспорването на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 168, ал. 2, ал. 3 от АПК прие за установено следното: Оспорването е предявено от надлежна страна, която представлява адресат на акта и същото не е ограничено със срок съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК. В този смисъл оспорването е процесуално допустимо, а разгледано по същество е основателно. Установените по делото факти са следните: Със заповед № 90/25.03.1992 г. на министъра на финансите "Братя Василеви" ООД е получило разрешение за извършване на валутна (безмитна) търговия - продажба на петрол и петролни продукти на територията на ГКПП "Калотина" и на ГКПП "Капитан Андреево". Въз основа на заповедта дружеството е сключило договор на 22.04.1992 г. с ГУ "Митници". Със заявление от 27.06.03 г. търговецът е поискал от министъра на финансите да му издаде разрешение за извършване на безмитна търговия за двата обекта. "Братя Василеви" ООД е обжалвало мълчаливия отказ на министъра на финансите, формиран по заявлението от 27.06.03 г. и е било образувано адм. д. № 8807 по описа за 2003 г. на ВАС - Четвърто отделение. По време на съдебното производство министърът на финансите е издал следните разрешения на "Братя Василеви" ООД: № 25/30.12.2003 г. - да извършва безмитна търговия в обект, намиращ се в зоната на ГКПП "Капитан Андреево - вход II"; № 26 от 30.12.2003 г. - да извършва безмитна търговия в обект, намиращ се в зоната на ГКПП "Капитан Андреево - вход I"; № 27/30.12.2003 г. - да извършва безмитна търговия в обект, намиращ се в зоната на ГКПП "Калотина - Трасе Изходящи тежкотоварни автомобили"; № 28/30.12.2003 г. - да извършва безмитна търговия в обект, намиращ се в зоната на ГКПП "Калотина - трасе Изходящи леки коли и автобуси"; № 29/30.12.2003 г. - да извършва безмитна търговия в обект, намиращ се в зоната на ГКПП "Калотина - трасе Входящи тежкотоварни автомобили". Всичките разрешения са издадени на основание § 20, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗА във вр. с чл. 12в от ЗА. В т. 4 на разрешенията е записано, че в срока им дружеството по т. 1 ежемесечно до 10-то число на всеки календарен месец отчислява по сметка на Агенция "Митници" 2 на сто от стойността на реализирания за предходния календарен месец стокооборот в обекта по т. 1. Разрешенията са представени пред състава на ВАС, Четвърто отделение, който е прекратил производството с влязло в сила протоколно определение от 21.01.2004 г. При горевъзприетата фактическа обстановка настоящият състав на ВАС, I А отделение счита, че оспорването е основателно, тъй като разрешенията в частта им по т. 4 са издадени от материално некомпетентен орган. Това е така, защото е безспорно установено, че министърът на финансите е издал процесните индивидуални административни актове при наличието на висящ съдебен спор, възникнал по повод на спор пред ВАС относно мълчалив отказ на органа. По този начин издателят на актовете е нарушил императивните разпоредби на чл. 6, ал. 3 от ГПК (отм., но приложим за процесните периоди), както и чл. 4, ал. 2 от ЗСДВ (отм.). Цитираните разпоредби забраняват на органа да разглежда дело, което се разглежда от съд. Нарушаването на посочената забрана означава, че оспорената част от акта е издадена от материално некомпетентен орган. Министърът на финансите не е могъл да се произнесе с оспорените т. 4 от разрешенията с индивидуални административни актове съобразно изискването на чл. 6, ал. 1 от ЗАП (отм.). Порокът е толкова съществен, че има за последица претендираната от дружеството частична нищожност на разрешенията. Ответната страна се позовава на съдебна практика - Решение № 2938/5.03.2010 г. на ВАС - Първо отделение, но по идентичен на процесния казус, ВАС - Петчленен състав на I колегия, се е произнесъл с решение № 3667/19.03.2009 г., чиито мотиви се споделят и от настоящия състав. С оглед на резултата по делото в полза на "Братя Василеви" ООД съдът присъжда разноски в размер на 50 лева. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 172, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение,