Решение № 2981 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12019/2009 г.

ВАСVI отделение08.03.2010 г.докладчик Наталия Марчева

Диспозитив

Отменя решение № 53 от 24.06.2009 г. по адм. д. № 1810/2009 г. по описа на Административен съд - София-град, Първо отделение, 7 състав и вместо него постановява: Отменя Решение № 30 от 10.02.2009 г. на Главен директор на Столично управление "Социално осигуряване", в частта с която са потвърдени Разпореждане № О-21-999-46-00048993 от 2.09.2008 г., Разпореждане № О-21-999-46-00048994 от 2.092008 г. и Разпореждане № О-21-999-46-00048995 от 2.09.2008 г. на Ръководителя на изплащането на обезщетенията и помощите при Столично управление "Социално осигуряване", както и тези разпореждания. Връща делото като преписка на административния орган за постановяване на ново решение по съществото на спора при спазване на указанията, отразени в настоящето решение. Осъжда Столично управление "Социално осигуряване", гр. София, бул. "Александър Стамболийски" № 62-64 да заплати на Милена Христова Стефанова от гр. София, ж. К. "Надежда", бл. 272, вх. "Й", ет. VIII, ап. 253 сумата 200 лв. /двеста лева/, представляваща възнаграждение за адвокат. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2981 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12019/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Милена Христова Стефанова от гр. София срещу решение № 53 от 24.06.2009 г. по адм. д. № 1810/2009 г. по описа на Административен съд - София-град, Първо отделение, 7 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът Главен директор на Столично управление "Социално осигуряване" моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 53 от 24.06.2009 г. по адм. д. № 1810/2009 г., Административен съд - София-град, Първо отделение, 7 състав е отхвърлил жалбата на Милена Христова Стефанова от гр. София срещу Решение № 30 от 10.02.2009 г. на Главен директор на Столично управление "Социално осигуряване", в частта с която са потвърдени Разпореждане № О-21-999-46-00048993 от 2.09.2008 г., Разпореждане № О-21-999-46-00048994 от 2.092008 г. и Разпореждане № О-21-999-46-00048995 от 2.09. 2008 г. на Ръководителя на изплащането на обезщетенията и помощите при Столично управление "Социално осигуряване". Съдебният акт, предмет на контрол от касационната инстанция страда от визираните в настоящата жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Милена Христова Стефанова от гр. София е била във временна неработоспособност поради общо заболяване за времето от 30.07.2007 г. до 7.11.2007 г. вкл., както и че през цитирания период е била в трудови правоотношения със СУ "Свети Климент Охридски", на който работодател е представила процесните болнични листове. Наред с това тя е избрана за общински съветник в Столичен общински съвет, където не е представила втори екземпляр от болничните листове и е участвала в заседанията на Столичния общински съвет, както и в заседанията на Постоянната комисия по местно самоуправление и нормативна уредба и в тази по Европейска интеграция и връзки с гражданското общество, за която дейност е получавала предвиденото в чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА възнаграждение. За посочения по-горе период жалбоподателката е задължително осигурена за общо заболяване при условията на чл. 4, ал. 1, т. 1 и 8 от КСО. Определеният от здравните органи режим е бил домашен, който режим Стефанова несъмнено е нарушила при участието си в заседанията на Столичния общински съвет и в тези на посочените по- горе комисии. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които нарушават режима, определен от здравните органи, но само за дните на нарушението. В конкретния случай това са дните, в които лицето е участвало в заседанията на Столичния общински съвет и в заседанията на Постоянната комисия по местно самоуправление и нормативна уредба, както и в тази по Европейска интеграция и връзки с гражданското общество. Това е така, защото общинските съветници не са задължени да спазват в останалите дни, извън посочените участия, регламентирано работно време, както е при работниците и служителите по смисъла на КТ, респ. при администрацията на Столична община. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Столичния общински съвет, неговите комисии и взаимодействието му с администрацията на Столичната община, общинските съветници са длъжни да присъстват на заседанията на СОС и на комисиите, на които са членове, както и да участват в решаването на разглежданите въпроси. По първоначалното дело са били приети като доказателства справки относно участията на Стефанова в заседанията на Столичния общински съвет и в заседанията на Постоянната комисия по местно самоуправление и нормативна уредба, както и в тази по Европейска интеграция и връзки с гражданското общество, с които съдът не се е съобразил във връзка с разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО. Освен това свидетелят Кисьов е заявил, че през м. август СОС е в отпуск. По делото няма данни, пред вид представените справки, през този месец лицето е участвало в дейност на СОС. Следователно, както за дните, в които не вземала участие в заседания, както и през м. август 2007 г. няма нарушаване на режима, определен от здравните органи. Такова разрешение на случая е в съответствие и с разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Столичния общински съвет, неговите комисии и взаимодействието му с администрацията на Столичната община, съгласно който текст общинските съветници ползват неплатен служебен отпуск за времето, през което са заети във връзка със своята дейност като съветници, което се зачита като трудов стаж. Стигайки до други правни изводи, както административният орган, така и първоинстанционният съд са нарушили материалния закон - чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО, поради което актовете им следва да бъдат отменени. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което вместо обжалваното решение се постановява ново по съществото на спора, с което обжалваният административен акт се отменя и тъй като характера на последния е такъв, че съгласно чл. 40, ал. 3 КСО във връзка с чл. 173, ал. 1 АПК въпросът е предоставен на преценката на административния орган, делото се изпраща като преписка на административния орган за решаването му по същество при съобразяване с указанията, отразени в мотивите към настоящето решение. Предвид чл. 143, ал. 1 АПК и във връзка с направеното искане в полза на касатора се присъжда сумата 200 лв., представляваща разноски за адвокат пред двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1