Решение № 76 от 17.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 5104/2017 г.

Решение № 76 от 17.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 5104/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Ваканция" ООД, ЕИК[ЕИК] срещу въззивно решение № 6816 от 12.10.2017 г., постановено по гр. д. № 8462/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение на Софийски районен съд, с което е уважен предявения от В. С. К. иск за присъждане неизплатено възнаграждение за извънреден и нощен труд за периода 27.10.2011 г. - 30.08.2012 г. за сумата от 6583. 33 лв., като претенцията е отхвърлена в останалата част до пълния предявен размер от 7016.75 лв. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, тъй като в нея са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение и е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което е направено искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Производството по касационната жалба относно предявения иск за плащане на възнаграждение за нощен труд е прекратено с влязло в сила определение и е висящо по другия предявен иск за плащане на възнаграждение за извънреден труд. Ответникът по касационната жалба В. К. счита, че касационната жалба е неоснователна. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: "Може ли да се счита за "дежурство" т. нар. "време на разположение" относно лицата, които извършват транспортни дейности съгласно Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, и представлява ли то полагане на извънреден труд?". По поставения въпрос ВКС намира следното: Организацията на работното време и почивките на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт е уредена със специални императивни норми в Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, издадена на основание чл. 154а КТ. При този вид дейности, работодателят може да удължава работното време до 60 часа седмично, но е длъжен да компенсира в рамките на 4- месечен период като не се надвишава средната продължителност на уговореното седмичното работно време (чл. 4 от Наредбата, специален спрямо чл. 136а и чл. 142, ал. 2 КТ). Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата, продължителността на работното време включва времето, през което работникът е на работното място, извършва своите функции или дейности и е на разположение на работодателя. Във времето на разположение е и времето, през което транспортните работници, които управляват превозното средство в екип, прекарват седнали до водача или върху кушетка, докато превозното средство е в движение (чл. 7, ал. 4, т. 2 от Наредбата). Но в работното време и във времето на разположение, не се включват почивките през време на работа (чл. 7, ал. 4 от Наредбата, както и чл. 151, ал. 2 КТ). Извънредният труд е положеният труд извън установената продължителност на работното време (чл. 143, ал. 1 КТ), т. е. всички отработени часове над 60 часа седмично. Извънреден е и трудът, когато при прекратяване на трудовото правоотношение, удълженото работно време не е било компенсирано (чл. 136а, ал. 5 КТ). В случая, това е времето на отработени часове над 40 часа (уговорената в трудовия договор седмична продължителност) до 60 часа седмично, които не са компенсирани. Наредба № 2/94 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя е неприложима, тъй като е дерогирана от специалните норми на Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт и от определените в Закона за автомобилните превози изисквания за време на управление, прекъсване и почивки. При така дадения отговор на поставения въпрос, неправилно е прието от въззивния съд, че работното време е било с нормална продължителност от 8, 00 ч. до 17, 00 ч. и всичките отработени часове извън това време, включително и времето на разположение, което включва и времето за почивка, представляват извънреден труд. Както бе посочено по-горе, работодателят има право да удължи работното време в определени рамки, а извънредният труд е положеният такъв извън максималната седмична продължителност, както и некомпенсираното удължено работно време над уговорената нормална продължителност на работната седмица, при прекратяване на трудовия договор, а почивките през време на работа не се включват в продължителността на работното време. Невъзможно е обаче произнасянето по същество на спора в настоящия случай, защото е необходимо изслушването на транспортна експертиза, която след проверка при работодателя на графиците за времето на управление, времето на разположение и почивките по време на работа, отнасящи се за шофьорите, извършващи процесния международен пътнически превоз, да определи сумирано седмичната продължителност на работното време на ищеца, в която се включват времето на управление и времето на разположение, без почивките по време на работа, да констатира дали има надвишаване на нормалната седмична продължителност и извършена ли е компенсация в рамките на 4- месечен период. След което да определи количеството положен извънреден труд и дължимото за него възнаграждение, в хипотезите когато седмичната продължителност надвишава 60 часа, и в случаите, когато удълженото седмично работно време е било между 40 часа и 60 часа и не е било компенсирано в рамките на 4-месечен период. Поради необходимостта от изслушване на заключение на вещо лице, след отмяната на въззивното решение, делото следва да се върне на нов състав на въззивния съд за извършване на съдопроизводственото действие. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: