Решение № 14986 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9990/2010 г.

Решение № 14986 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9990/2010 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ и по касационна жалба на Петър Божилов Авджийски срещу решение № 1365 от 10.05.2010 г. по адм. д. № 5676/2009 г. на Административен съд София - град, Първо отделение, 19 състав. В касационната жалба на НЕЛК се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено със законните последици. В касационната жалба на Петър Божилов Авджийски се твърди, че решението в частта в която е отхвърлена претенцията му срещу НЕЛК за разликата от 4000 лева до 8000 лева неимуществени вреди е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва в тази част да бъде отменено със законните последици. Ответникът Национален осигурителен институт /НОИ/ в писмен отговор оспорва касационната жалба на Петър Божилов Авджийски и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че частично основателна е само касационната жалба на НЕЛК за неправилно приложение на закона при определяне неимуществени вреди в завишен размер. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е осъдена НЕЛК да заплати на Петър Божилов Авджийски сумата 2175 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и сумата 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, като иска в останалата му част до размер на сумата 8000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, и изцяло по отношение на НОИ, е отхвърлен, като неоснователен и недоказан и са присъдени разноски. Спорът е решен при наличие на относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Ищецът по делото Петър Божилов Авджийски е доказал, че от отменения по съдебен ред административен акт - решение на НЕЛК № 1479/22.12.2003 г. за него са настъпили вредни последици - загуба от доходи от отпуснатата му вече пенсия и болки и страдания, изразяващи се в изразходвани нерви, притеснения, допълнителни лекарства, ходене по институциите, което налагало ползването на градски транспорт и стоене прав, системно безсъние и усложнена домашна атмосфера. Хипотезата на чл. 1, ал. 1 във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ е налице и затова правилно претенциите по отношение на НЕЛК са приети за основателни и доказани. Въз основа на доказателствата, включително заключението на съдебно - счетоводната експертиза, е установено, че за периода от 4.02.2005 г. до 4.02.2008 г. ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в неполучена пенсия за професионална болест и трудова злополука, възлизащи на сумата 2175 лева. По отношение на претенцията, касаеща присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, след преценка на показанията на свидетелката Авджийска в съвкупност с останалите събрани доказателства по делото, като се има предвид възможната й заинтересованост като съпруга, и заключението на съдебно - медицинска експертиза, с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съобразявайки характера на вредите, начина на настъпването им и най-вече обстоятелството, че същите не са причинени само и единствено вследствие на незаконосъобразния административен акт, правилно е прието, че обезщетение от 4000 лева се явява адекватно и отговарящо на установения в съдебната практика критерий за справедливост. По изложените съображения и двете касационни жалби са неоснователни е следва да бъдат оставени без уважение. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,