Решение № 578 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 941/2019 г.

Решение № 578 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 941/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, подадена чрез юрк. Миланова, насочена срещу Решение № 7925/28.12.2018 г. по адм. дело № 4970/2018 г. на Административен съд- София- град (АССГ), с което е отменено Решение № 1010 от 23.04.2018 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. В жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдебнопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че при постановяване на адм. акт е нарушено изискването на чл. 75, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), като не са обсъдени твърденията на [гражданство] относно неговата религия. Намира за недоказан фактът, че [гражданство] е [вероизповедание], като в молбата за закрила изрично е посочил, че не желае да се коментира неговата религиозна принадлежност. Моли да се отмени съдебното решение. Касационният жалбоподател в с. з., чрез юрисконсулт Минкова излага подробни аргументи, които обосновават искането да се уважи касационната жалба и отмени решението на първата инстанция. Ответникът- Х. Хосру, в съдебно заседание, чрез адв. Асенова и адв. Владимиров моли да се остави без уважение касационната жалба, и се потвърди решението на АССГ, като правилно, законосъобразно и мотивирано. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че административният орган е обсъдил и преценил в подробно изложените мотиви всички обстоятелства и въз основа на тях е извел обоснован и верен правен извод за липса на условия и предпоставки за прилагане на чл. 8 или чл. 9 от ЗУБ. Преценява постановеният отказ за законосъобразен и неправилно отменен от съда на процесуално основание. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалваното съдебно решение на Административен съд София– град е ОТМЕНЕНО Решение № 1010 от 23.04.2018 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците и преписката е ИЗПРАТЕНА на същия адм. орган за ново произнасяне по молбата на Х. Хосру, [гражданство], при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. За да стигне до този резултат решаващият съд е намерил, че в производството и при постановяването на решението са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в ЗУБ и АПК. В мотивите е отбелязал, че в производството пред административният орган не са били събрани каквито и да е било доказателства относно положението на християните в Иран, отношението на официалните власти към тях, както и отношението на други потенциални субекти на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗУБ. Съдът е намерил, че поради изложеното, обсъждането на религията на кандидата в решението е лишено от основа и е формално, като всъщност е налице пропуск от извършване на адекватна преценка. Приел, е че елемент от бежанската история се явява и тази част от твърденията на жалбоподателя, макар и доразвити по подробно за първи път пред съда. С това е нарушено изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ за преценка на всички факти и обстоятелства от бежанската история на жалбоподателя. Сметнал е, че независимо от спорната достоверност на останалите твърдения на кандидата, посочените в решението противоречия в бежанската история и изложените от лицето икономически причини да напусне страната си на произход, неизследването на въпроса с религиозната принадлежност на молителя и потенциалното преследване поради нея, се явява достатъчно тежко нарушение на процедурата, което да обоснове връщане на преписката за ново произнасяне от Председателя на ДАБ. Настоящият състав на ВАС, трето отделение счита, че решението на АССГ е неправилно, като подадената срещу него касационна жалба е ОСНОВАТЕЛНА. При постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но е бил нарушен материалният закон. Административният съд е направил неправилен извод за опорочаването на акта в резултат на допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В действителност административният орган е направил анализ на фактите и обстоятелствата, свързани с личното положение на кандидата, както и със сигурността на държавата по произход. Посочил е, че установените по делото обстоятелства, на които се основава молбата му не съставляват основания за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец. За установяване на положението в държавата Иран към момента на подаване на молба за статут, органът е разгледал информацията, съдържаща се в справка за страната (лист 110- 114), актуална към 13.06.2018 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" отдел "Информация и анализи". В нея не се откриват наличието на сериозни рискови фактори относно населението в Иран. По отношение на цялата територия на Иран, обстановката по сигурността е относителна спокойна и вътрешния ред e гарантиран. На второ място не може да се направи извод, че цивилното лице, върнато в страната, се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства само поради факта на присъствието си на тази територия. Стандартите на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, вр. чл. 9 ЗУБ в случая не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя. Ситуацията в държавата Иран е спокойна и не са налице военни действия, които да доведат до извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт. Съобразно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част от държавата на произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. Според приетата по настоящото касационно дело Справка от 17.09.2019 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" отдел "Информация и анализи" в Иран, гражданските сили подържат ефективен контрол върху силите за сигурност. С оглед спорния въпрос по делото в справката е обсъдено положението на християните и на обърнатите в християнство лица в Иран (лист 29 от делото). В нея е посочено, че като цяло съществуващото ниво на дискриминация, пред което са изправени християните, родени като такива не е достатъчно високо по своята същност и честота, за да бъде равнозначно на преследване или сериозно посегателство. Макар и да съществуват потенциални рискове от репресии, новопокръстените, могат да се завърнат в Иран и да не срещат никакви проблеми. С оглед на обстановката в тази част на страната и предвид това, че [гражданство] не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му следва извода за липса на предпоставките на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Неоснователни са изводите на съда, че от ДАБ е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в частност чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като не е извършена оценка на относимите факти и обстоятелства. Административният орган е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. Същевременно съдът е пропуснал да съобрази липсата на каквито и да било доказателства за религиозната му принадлежност към християнството и наличието на противоречивите данни, които дава лицето. В интервюто е описано неговото нежелание да обсъжда подробно този въпрос. Лицето излага различни твърдения за това кога и дали е бил заплашван, поради религиозната му принадлежност, като е налице "развитие" в обясненията с оглед създаване на подходяща бежанска история. Остава недоказан по безспорен начин, че [гражданство] е [вероизповедание]. Представената бежанска история съдържа вътрешни противоречия, които сочат за нейната неправдоподобност. По време на регистрацията кандидатът е заявил, че е католик (лист 96), докато по време на проведеното с него интервю на 31.10.2017 г. е посочил, че е [вероизповедание] (лист 49). Същият дава категорично изявление, че нито той, нито съпругата му, са били преследвани и тормозени на религиозна основа. Излага твърдения за противоречия, възникнали с родителите му и главно с баща му, който настоявал да напусне страната. Това твърдение следва да се преценени в съвкупност с твърдо заявеното намерение на лицето да стигне до Германия, а оттам и до Англия в търсене на по-добри условия за живот. Всички тези обстоятелства административният орган е обсъдил и преценил в подробно изложени мотиви. Достигнатият от адм. орган извод е правилен като приет на основание приложимите материално правни норми и на база данните от приобщените доказателства. След като [гражданство] не попада в рискови групи и не сочи факти за тежки и лични заплахи, отправени към живота или личността му, административният орган законосъобразно е отказал да му предостави статут. Изложената бежанска история на лицето не съдържа обстоятелства, обуславящи предоставяне на статут по ЗУБ. Поради допуснатото неточно приложение на материалния закон решението на административния съд следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на лицето срещу решението на ДАБ. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд