Решение № 2928 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6832/2014 г.
ВАСIII отделение17.03.2015 г.докладчик Пламен Петрунов
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Траян Иванов Траянов, ЕГН **********, Здравко Иванов Траянов, ЕГН **********, Детелинка Траянова Котева, ЕГН ********** и Недялка Иванова Иванова, ЕГН **********, всички с адрес гр. София, ул. "Стоян Шонев" № 12, срещу решение № 811 от 21.12.2013 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София, в частта му относно стойността на определеното парично обезщетение за отчуждената част от имот с идентификатор № 68134.8612.13 по ККР, землище Враждебна, ЕКАТТЕ 99136, Столична община. Решението не полежи на обжалване
Мотиви
Решение № 2928 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6832/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), образувано по жалба на Траян Иванов Траянов, Здравко Иванов Траянов, Детелинка Траянова Котева и Недялка Иванова Иванова, чрез адв. Стефан Дъров, срещу Решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г, за отчуждаване на имоти и части от имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София. В жалбата се поддържа, че решението като неправилно следва да се измени в частта му, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имот с идентификатор № 68134.8612.13 по ККР, ЕКАТТЕ 99136, в землище Враждебна, Столична община, собственост на наследниците на Траян Иванов Стойнов. Изложени са доводи, че определения размер на обезщетението е в противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, тъй като определеното не е равностойно, по-малко е по размер и не съответства на свободно действащите пазарни цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Претендира се присъждане на направени по делото разноски. Ответникът по жалбата - Министерски съвет на Република България и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройство, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез пълномощниците си по делото вземат становище за неоснователност на жалбата по съображения, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждената част от имота, определена от административния орган е съобразена с изискването на закона за равностойно парично обезщетение, което е определено в съответствие с предназначението на имота, предмет на отчуждаване. Върховният административен съд, трето отделение намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т. е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото се обезщетение на собствениците им. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Решението на МС за отчуждаване на имотите е съгласувано и е обнародвано в ДВ, бр. 2 от 07.01.2014 г. Предвид изложеното оспореното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. В оспорената му част Решение № 811/21.12.2013 г. на Министерски съвет на Република България постановява отчуждаване на част от имот с идентификатор с идентификатор 68134.8612.13, в землище Враждебна, ЕКАТТЕ 99136, Община Столична, представляващ нива (орна земя), с обща площ от 6,000 дка, от които отчуждени 4,016 дка, като е определено паричното обезщетение в размер на 80 489 лв. От Решение № 314 от 30.11.99 г. на Поземлена комисия Община Кремиковци е видно, че процесният имот е собственост на наследниците на Траян Иванов Стойнов, а съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници № 76 от 30.04.2014 г. това са Траян Иванов Траянов, Здравко Иванов Траянов, Детелинка Траянова Котева и Недялка Иванова Иванован - жалбоподатели в настоящото производство. По искане на жалбоподателите по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от имота съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Експертизата е извършена от вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, което е изготвило първоначално и допълнително заключение . Първоначалното заключение е в два варианта. В първия вариант вещото лице е основало заключението си на пазарни аналози - вписани сделки в Службата по вписванията гр. София, с имоти, находящи се в землището на кв. Враждебна, като е определило стойност на обезщетението в размер на 55 272 лева. Според вещото лице този вариант не следва да се кредитира, тъй като една част от включените сделки не отговарят на изискванията на ЗДС. При втория вариант са използвани освен извършени сделки с имоти в кв. Враждебна и две сделки с имоти в кв. Орландовци, Район Кремиковци, в който район попада отчуждаемия имот, като е определена стойност на обезщетението в размер на 57 361 лева. В допълнение към основната експертиза стойността на обезщетението е определена, като е изключен пазарен аналог (договорна ипотека обезпечаваща кредитна линия), използван в основната, при което стойността на обезщетението по първия вариант възлиза на сума в размер на 48 156 лева (сделки на територията на кв. Враждебна), а във втория вариант е в размер на 51 877 лева (сделки на територията на р-н Кремиковци). По допуснатата допълнителна съдебно-оценителна експертиза е представено заключение, според което нито една от новопредставените от процесуалния представител на жалбоподателя сделки не отговарят на изискваният на ЗДС, поради което не е изготвен нов вариант. Експертните заключения не са оспорени от страните и са приети от съда. При установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е неоснователна. Определеното от административния орган обезщетение за площта, подлежаща на отчуждаване от имот с идентификатор № 68134.8612.13 по ККР, ЕКАТТЕ 99134, находящ се в землище " Враждебна", Столична община, собственост на жалбоподателите, като наследници на Траян Иванов Стойнов е в размер на 80 489 лв. Въз основа на представените по делото доказателства в хода на съдебното производство е изготвено заключение на съдебно оценителната експертиза, съгласно което във всеки от представените варианти от основното и допълнителното заключение дължимото се обезщетение възлиза на сума в размер по-малък от определения от административния орган. Заключението не е оспорено от страните и се възприема от съда, като мотивирано и компетентно, изготвено въз основа на представените по делото относими пазарни аналози за определяне стойността на паричното обезщетение за отчуждаемата част от имота на жалбоподателите. Не е налице законово основание за изменение на определения размер на обезщетението за отчуждения имот, чрез претендираното в жалбата увеличаване. Същото не следва да бъде и намалено, тъй като биха се нарушили правата на жалбоподателите, което е недопустимо. С оглед гореизложените съображения съдът намира, че решението на Министерския съвет в обжалваната му част е законосъобразно, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на делото неоснователно е искането на жалбоподателите за присъждане на направените по делото разноски. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение,