Решение № 10323 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2673/2013 г.

Решение № 10323 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2673/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "БЛ Рила Метал" АД, седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. "Свобода" № 1, срещу решение № 28 от 11.01.2013 г. на Административен съд, гр. Благоевград, постановено по административно дело № 711/2012 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "БЛ Рила Метал" АД срещу акт за установяване на задължение по декларация № Т000001 от 27.08.2012 г., с който за периода 01.01.2012 г. - 30.06.2012 г. е определено задължение за такса за битови отпадъци за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 8 950, 35 лв. и лихви 141, 46 лв.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът нарушил чл. 5 АПК и не отчел, че начина на определяне на таксата за поддържане на чистотата на територии за обществено ползване противоречи на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.11.2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (Директива 2008/98/ЕО) и въведения с нея принцип "замърсителят плаща". Не отчел, че таксата е явно непропорционална и е в нарушение на чл. 67, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), тъй като чл. 17, ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Благоевград (Наредбата) противоречи на закона, който установява задължителна поредност на начина на определяне на таксата. Не отчел, че в Наредбата не е регламентиран реда и начина на определяне на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, каквото е изискването на чл. 62 ЗМДТ. В Наредбата няма норма, която да определя за основа по-високата от данъчната и отчетната стойност на имота. От актовете на общината не става ясно дали общия размер на дължимите от гражданите и юридическите лица такси съответства на действително предвижданите, съответно на извършените разходи. С оглед на това съдът неправилно се позовал на незаконосъобразни актове.

Съдът не отчел, че дружеството е декларирало за 2012 г. ползването на един брой съд, с което количеството битови отпадъци е станало определяемо. Неправилен счита извода на съда, че страните по делото не спорят досежно фактите - оспорено било извършването на услугата и начина на определяне на таксата. Съдът не отчел, че дружеството не замърсява района, тъй като не развива дейност, че не всички сгради са разположени на уличната регулационна линия, както и че не всички се намират на ул. "Свобода", за да се дължи такса. Ответникът не доказал извършване на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в имота, собственост на дружеството, и в района извън оградата, ограждаща терена, както и планирането на средства за това в план-сметката.

Необоснован счита извода на съда за извършено машинно метене и миене като не отчел, че вещото лице не установява осчетоводяване на разходи, свързани с тази дейност. Сочи, че Global Positioning System (GPS) не е счетоводен документ, а установява движението на колите за сметосъбиране, което е друг вид услуга. Съдът отказал събирането на гласни доказателства във връзка с ползването на услугата, приел експертиза, която не е основана на счетоводни документи и извода на която е противоречив. Неоснователно отказал събирането на доказателства относно включените в данъчната оценка имоти. Постановил решението без по делото да има доказателства за мотивировката на общинския съвет за определянето на таксата. Не отчел, че акта не съдържа фактически основания, което е самостоятелно основание за неговата отмяна.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Бойка Юсева, Адвокатска колегия, гр. Благоевград.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Местни данъци и такси" в община Благоевград, счита същата за неоснователна. Съдът правилно установил, че имотът се намира в урбанизирана територия, за която услугите по чл. 62 ЗМДТ са предоставяни от общината. Излага фактите относно организирането на услугите от общината. Сочи, че приетата по делото експертиза също установила предоставянето на услугите. Сочи, че услугата по обезвреждане също се предоставя от общината и този факт не е оспорен от касатора. По делото е представена план-сметка за разходите на общината за дейностите по чл. 66 ЗМДТ. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Румяна Чорбаджийска.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно установил приложимата нормативна уредба и отчел предвиденото в наредбата по чл. 9 ЗМДТ. От доказателствата по делото, в т. ч. и заключението на приетата експертиза, е видно, че общината предоставяла услугите. Правилен е и извода на съда за законосъобразно определени основа и размер на начислената такса.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. "БЛ Рила Метал" АД е собственик на поземлен имот с идентификатор 04279.612.42, представляващ земя и сгради, находящ се на адрес гр. Благоевград, ел. "Свобода" № 1.

1. На 10.08.2011 г. "БЛ Рила Метал" АД подал декларация по чл. 14 ЗМДТ за имота, вх. № 14001934, с посочена отчетна стойност 547, 133, 50 лв. за земята и 3 199 455, 56 лв. за сградите.

1. На 29.11.2011 г. дружеството декларирало в общината, че за имота ще ползва един съд, декларация вх. № ДК17-1371.

1. На 27.08.2012 г. с акт за установяване на задължения по декларация, издаден от орган по приходите в община Благоевград, на дружеството при данъчна основа на имота 7 782 915, 50 лв. и ставка от 2,3 на хиляда била определена такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 8 950, 35 лв. и лихви за забава в размер на 141, 46 лв.

1. "БЛ Рила Метал" АД оспорило акта пред директора на дирекция "Местни данъци и такси", който с решение № Р-Т000001 от 28.09.2012 г. го потвърдил.

1. В хода на съдебното производство съдът приел съдебно-счетоводна експертиза, която установила, че:

а) размера на таксата е правилно изчислен;

б) "Биострой" ЕООД е юридическото лице, което извършва дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване; за периода 01.01.2012 г. - 30.06.2012 г. автомобили на "Биострой" ЕООД по график поддържали чистотата на териториите за обществено ползване в районна на имота на "БЛ Рила Метал" АД;

в) разходите за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2012 г. в размер на 743 лв., приети от общинския съвет, са образувани при отчитане на средна цена на курс, брой обслужени и извозени съдове на един курс, стойност на извозването на един съд и общ брой извозени съдове;

г) от счетоводната информация на "Биострой" ЕООД не може да се направи извод, че е извършвано поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в района на имота на "БЛ Рила Метал" АД; от друга документация - графици и разпечатки на системата за контрол и наблюдение - може да се направи извод за предоставяне на услугата;

д) от отчета за Националния статистически институт не може да се отдели информация по райони и отчитането се извърша веднъж годишно - 28.02. за предходната година;

1. По делото са представени:

а) договор на общината с "Биострой" ЕООД за извършване на услугите по чл. 62 ЗМДТ за срок от 60 месеца, считано от 04.04.2011 г. при точно определена цена на услугата 1 164 872, 93 лв.;

б) графици за машинно и ръчно почистване на улиците на "Биострой" ЕООД, съгласувани с общината;

в) количествено-стойностна сметка за определяне на размера на годишната такса за битови отпадъци за един брой съд за 2012 г.;

Съдът установил, че:

1. В Наредбата по чл. 9 ЗМДТ:

а) чл. 17, ал. 1 - таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка включваща посочените в чл. 66, ал. 1 ЗМДТ разходи;

б) чл. 17, ал. 2 - базата за определяне на таксата за юридически лица е:

брой декларирани съдове;

по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка, изчислена съгласно приложение № 2 ЗМДТ;

в) чл. 17а, ал. 1 и 2 - за да се определя таксата според количеството на битовите отпадъци в общината до 30 октомври се подава декларация, в която се посочва броя на съдовете;

г) чл. 17а, ал. 4 - при определяне на таксата в зависимост от количеството на отпадъците определената годишна такса включва таксите за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане

1. На 25.10.2011 г. кметът на община Благоевград, със заповед № 1308, определил границите на районите, в които общината предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и други територии за обществено ползване и честотата на предоставяне - ежедневно, като ул. "Свобода" е включена в обхвата на предоставяне на услугата.

1. На 23.12.2011 г. общински съвет Благоевград, с решение № 25, изменил т. 1.4. към раздел 1 от приложение № 1 на Тарифата за конкретните размери на местните такси и цени на услуги към Наредбата като определил за нежилищни имоти на предприятия - 2,3 на хиляда върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

1. На 23.12.2011 г. общинският съвет одобрил план-сметка на общината за разходите по чл. 66 ЗМДТ като за:

а) почистване ръчно и машинно на тротоари, улици, площади, паркове и други били планирани 1 164 873, 00 лв.;

б) измиване на града - 100 000, 00 лв.

С оглед на твърденията на страните съдът приел, че страните не спорят, че имота на дружеството е с нежилищен характер, че е разположен в рамките на регулационния план на града; че не всяка от сградите в имота има лице към уличната регулационна линия, а част са разположени във вътрешно дворно пространство; по отчетната стойност и данъчната оценка на имота.

Въз основа на така установените факти, релевантна нормативна уредба и становищата на страните съдът приел, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при посочени фактически и правни основания. Приел, с оглед на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ и чл. 15, ал. 1 от Наредбата, че дружеството дължи такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване на база данъчната оценка на имота при 2, 3 на хиляда. Приел, че не може да извършва инцидентен контрол за законосъобразност на Наредбата. Приел за неоснователни възраженията за незамърсяване на района поради неразвиване на дейност и за недължимост на таксата поради неразположението на всички сгради на улично регулационната линия, тъй като законът не прави разлика с оглед на разположението на сградите. Приел за безспорно установено предоставянето на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Приел, че е неприложима разпоредбата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърлил жалбата.

Този извод на съда е правилен.

Съдът установил релевантните за предмета на спора факти и касационната инстанция ги приема за правилно и пълно доказани така, както са изложени по-горе. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано е и противоречи на материалния закон. Доводите му в подкрепа на твърдяните пороци на решението са досежно нарушение на материалния закон и необоснованост. Конкретни доводи за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът не сочи, поради което и в съответствие с чл. 218, ал. 1 във вр. с чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК касационната инстанция не следва да обсъжда това отменително основание.

По твърдението за нарушение на материалния закон:

Касаторът твърди, че съдът постановил решението си в нарушение на чл. 5 АПК и чл. 15 от Закона за нормативните актове, тъй като не установил нарушените с оспорения акт Директива 2008/98/ЕО, чл. 67, ал. 1, 2 и 4, чл. 62 ЗМДТ.

Както обосновано твърди касаторът Директива 2008/98/ЕО определя мерките за защита на околната среда и човешкото здраве посредством предотвратяване или намаляване на вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците (чл. 1). В рецитал 26 на преамбюла на Директивата европейският законодател изрично посочил, че "замърсителят плаща" е ръководен принцип на европейско и международно равнище, а в чл. 14 е възложил, в съответствие с този принцип, разходите за управление на отпадъците на първоначалния причинител на отпадъците. Българският Закон за управление на отпадъците, в предмета на който изрично са включени битовите отпадъци - чл. 2, ал. 1, т. 1, също установява принципа "замърсителят плаща" като в чл. 54 сочи, че разходите по събирането, предварителното съхраняване, третиране и транспониране на отпадъците е за сметка на първоначалния причинител. Законът за управление на отпадъците изрично определя и задълженията на общинския съвет и на кмета на общината по управление на битовите отпадъци. Следователно и европейското, и националното законодателство изискват разходите по управление на битовите отпадъци да се поемат от замърсителя. Твърдението на касатора за нарушение на директивата означава, че той не се счита за замърсител на териториите за обществено ползване. Това налага да се посочи характера и предмета на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществи без територии за обществено, т. е. достъпно за всички, ползване. Цялото устройствено планиране и изграждане на населените места е подчинено на изискването да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението - чл. 1 ЗУТ, което имплицитно означава осигуряване на територии за обществено ползване. Така съгласно чл. 61 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) в територията на общините се устройват озеленени площи (зелена система) като средство, inter alia, за подобряване на микроклимата и хигиенните условия. Основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности като паркове, градини, улично озеленяване. Транспортната техническа инфраструктура и съоръженията към нея, по смисъла на чл. 64 ЗУТ, са отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 9 от Закона за пътищата (ЗП) и са публична общинска собственост, съгласно чл. 8, ал. 3 от същия. А предназначението на публичната общинска собственост е да задоволява трайно обществени (не лични) потребности от местно значение, определени от общинския съвет - чл. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Следователно не личните, частни потребности сами за себе си, а личните потребности като неразривна част на общите потребности на всички живеещи в населеното място се задоволяват чрез изграждането и поддържането на територии за обществено ползване по смисъла на Закона за местните данъци и такси. Тази общност на интереса, която обуславя и общото ползване, изисква и общност на отговорността за поддържането на тези територии, в т. ч. и за поддържането на определен стандарт на чистота. Изхождайки от горното законодателят е приел, че общото ползване на териториите за обществено предназначение в общините налага обща на всички ползватели отговорност за поддържане на необходимата чистота и е обособил извършването на дейността като самостоятелен вид услуга предоставяна от общината, за която се дължи, при условията на закона, такса.

С оглед на този характер на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване неоснователно е твърдението на касатора, че определеното му задължение е в нарушение на принципа "замърсителят плаща".

Касаторът твърди, че оспорения акт е издаден в нарушение на чл. 67, ал. 1, 2 и 4 ЗМДТ. Следва да се посочи, че чл. 67 в своята цялост формулира начините на определяне на размера на таксата за битови услуги с оглед на спецификата на отделните услуги по смисъла на чл. 62 ЗМДТ. Поради това позоваването в случая на ал. 1 и 2 е неотносимо, тъй като става въпрос единствено за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Алинея 4 съдържа специално правило досежно начина на определяне на таксата за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Законодателят е дал на общинския съвет две възможности - на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Двете възможности не се намират в задължителна поредност, както тези по ал. 1 и 2 на чл. 67 ЗМДТ, а са равнопоставени. Дискреция на общинския съвет е коя да избере. Видно от чл. 17, ал. 2 от Наредбата общинският съвет приел по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка за база като данъчната оценка е приета и за задълженията на физически лица. Вярно е, че услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не е спомената чл. 17, ал. 2 от Наредбата, но и никоя от другите услуги по чл. 62 ЗМДТ не е посочена, защото нормата цели определяне на различни бази.

С оглед на това доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради нарушение на чл. 67 ЗМДТ е неоснователен.

По твърдението за необоснованост на съдебното решение:

Касаторът твърди, че изводите на съда за престиране на услугата са необосновани. Съдът не отчел, че дружеството не замърсява района, както и че не всички негови сгради са разположени на уличната регулационна линия. Видно от мотивите на съдебното решение съдът обсъдил тези доводи на касатора и изложил подробни мотиви, които касационната инстанция счита за правилни. Само с оглед на доводите на касаторът съдът счита за нужно да добави, че за да е релевантно за целите на дължимостта на таксата предоставянето на услугата не следва да бъде осъществено точно на територия за обществено ползване, която е разположена непосредствено около имота на всяко едно задълженото лице. Безспорно, с оглед на разпоредбата на чл. 14, ал. 4 ЗУТ всеки урегулиран поземлен имот има задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк, всеки от които е по принцип (с изключение на частните улици по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗП) територия за обществено ползване. Но законът не обвързва дължимостта на таксата с предоставянето на услугата на конкретната територия за обществено ползване, която граничи с имота на задълженото лице още по-малко на територията на имота на частния субект (тя най-малкото не е за обществено ползване).

Разбира се, би било чудесно общината да предоставя услугата на всяка една територия за обществено ползване, още по-добре би било това да се извършва с такава честота, която да обезпечава исканото от всеки високо ниво на чистота. Но обема на предоставяната услуга (чрез план-сметката) е въпрос от компетентността на органа на местното самоуправление - на общинския съвет. Той е този, който като пряко избран от населението на общината е компетентен да прецени баланса между потребностите от услугата и възможностите за поемане от задължените лица на цената на услугата. Тогава, когато при спазване на законовите изисквания общинският съвет и кмета на общината са определили териториалния обхват на предоставяне на услугата, видовия обхват на услугата, честотата на нейното предоставяне за законосъобразността на дължимостта на таксата е необходимо да се докаже престирането на услугата в района, в който е разположен имота. Разбира се вида на услугата не позволява задължените лица предварително да декларират, че няма да я ползват, каквато възможност законът е предоставил за услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Нонсенс е твърдение, че живеейки и осъществявайки стопанска дейност в населеното място териториите за обществено ползване, разположени в него няма да бъдат ползвани от съответния субект.

Неоснователно е и твърдението на касатора за необоснованост на изводите на съда досежно престирането на услугата. Вярно е, че заключението на вещото лице не е изградено на база проверка на счетоводни документи на дружеството, което извършва от името на общината услугата. Но в самия договор на общината с "Биострой" ЕООД е посочена точна сума за тази услуга определена на база на приложените към договора калкулации. Това означава, че в счетоводните документи на "Биострой" ЕООД за всеки месец ще има две приходни квитанции - за авансовото и за основното плащане, които не са разделени по отделните райони, а общо за услугата. А разходните му документи едва ли ще се водят по улици, а по-скоро по вид дейност. Следва да се посочи, че задачата на вещото лице не е била да установи разходни документи досежно услугата изобщо, а разходни документи досежно извършването на услугата в районна на дружеството. Всички други данни, свързани с изпълнението на договора като установените от вещото лице графици и информация от системата за наблюдение и контрол също, както приел и съда, могат да докажат престирането на услугата. Вярно е също, че съдът допуснал част от задачите на вещото лице да установяват доказани с писмени доказателства по делото факти - кое е юридическото лице, което извършва услугата по договор с общината, за което по делото е приложен договор, както и начина на определяне на разходите за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, за което по делото е приложена план-сметката на общината, но това не опорочава изводите му досежно извършването на услугата. Не е налице и твърдяното противоречие в заключението на вещото лице, тъй като касаторът цитира само първата част от извода му, а тя не следва да се разглежда изолирано от останалата част от отговора на въпроса, която сочи, че може да се установи извършване на услугата.

Що се отнася до довода на касатора, че от доказателствата по делото не може да се установи дали общия размер на дължимите от задължените лица такси за битови отпадъци съответства на предвидените разходи, следва да се посочи, че този въпрос би имал значение при проверката на законосъобразността на приетите от общинския съвет актове за определяне на разчетите, но не и в настоящото производство, тъй като те вече са определени с влязъл в сила акт.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото, въз основа на тях направил обосновани фактически и правни изводи като правилно приложил материалния закон. С оглед на това съдебното решение е обосновано и правилно. При извършена, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебна проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и с оглед на установената му правилност следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд