Решение № 26 от 21.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 679/2009 г.

Решение № 26 от 21.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 679/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 16.11.2009 г, за възобновяване на НОХД № 744/09 по описа на Софийски градски съд, по което е постановена присъда № 229 от 16.06.2009 г, влязла в сила на 30.06.2009 г, с която подсъдимият С. М. Х. е признат за виновен в това, че на 5.06.2008 г в гр. С., при управление на моторно превозно средство, е нарушил правилата за движение по чл. 120, ал. 1 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на С. С. Ч., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в" вр. чл. 342 , пр. 3 вр. чл. 55 вр. чл. 58а НК, е осъден на "пробация", включваща мерките "задължителна регистрация по настоящ адрес", за срок от една година, "задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от една година, и "включване в курс за повишаване на професионалната квалификация за водачи на МПС". Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се, че е нарушен материалният закон, тъй като не е определена периодичност на мярката по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК, съобразно чл. 42б, ал. 1 НК / ДВ, бр. 27/09 /, респективно, не е наложено наказанието по чл. 343г НК. Иска се да бъде отменена присъдата, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Защитата счита, че е налице нарушение на материалния закон, което може да бъде отстранено при новото разглеждане чрез определяне на периодичност на мярката "задължителна регистрация по настоящ адрес", но счита, че понастоящем наказанието по чл. 343г НК не следва да бъде налагано. Осъденият не участва лично в настоящето производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. Съдът е нарушил материалния закон, като не е определил периодичност на мярката "задължителна регистрация по настоящ адрес", с което е игнорирал императивното изискване на чл. 42б, ал. 1 НК / ДВ, бр. 27/2009 г /, в сила от 1.06.2009 г. Що се отнася до кумулативното наказание "лишаване от право да се управлява моторно превозно средство", в мотивите към присъдата липсват съображения в тази насока, поради което не може да бъде проверена волята на съда относно съдбата на това наказание. Ако съдът е приел, че, в случая, е приложима хипотезата на чл. 55, ал. 3 НК, това следва изрично да е аргументирано. Доколкото обаче такъв извод липсва, неналагането на кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г НК също се явява в нарушение на материалния закон. По тези съображения, настоящата инстанция намери, че е налице основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, обуславящо необходимост от отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, от стадия на съдебното заседание. По изложените съображения, искането за възобновяване се явява основателно и като такова следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,