Решение № 15371 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15101/2012 г.

Решение № 15371 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15101/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на "Ники къмпани" ЕООД - гр. Шумен, против решение № 92 от 25.10.2012 г. по адм. дело № 465/2011 г. на Административния съд - Шумен, като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Ответната страна - Агенция "Митници" - София, изразява в писмен отговор становище за неоснователност на касационната жалба с искане за разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил и предявения от касационния жалбоподател иск против Агенция "Митници" с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в размер на 6502,10 лв. - имуществени вреди, претърпени от наложена принудителна мярка с наказателно постановление, отменено от съда с решение № 1531 от 01.10.2009 г. по ВНАХД № 1106/09 г. на Районен съд - Шумен, влязло в сила на 17.11.2009 г. Съдът е изложил съображения, че искът е неоснователен, тъй като наказателното постановление, с което е наложена ПАМ за изземване на процесните количества стоки (вина), не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, който обуславя приложението на чл. 203 АПК. Също така съдът е изложил съображения, че искът е и неоснователен, тъй като ищецът не е доказал наличието на виновни действия на ответната страна за разваляне на стоките, тъй като е бил поканен да си ги прибере след отмяната на принудителната мярка, но той е бездействал в продължение на две години и е предявил претенцията си за обезщетение. Решението е правилно и обосновано. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства като е изложил подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. За да е налице основателност на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, следва да е установено кумулативно наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, вреда от такъв акт, действие или бездействие и установена причинна връзка между настъпилата вреда или пропусната полза и този акт. Споделят се изводите на съда, че отмененото Наказателно постановление не е административен акт по смисъла на АПК, съответно не представлява незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и не е основание за ангажиране на отговорността на държавата по посочения законов ред - чл. 203 и сл. от АПК, като правилно решаващият състав е приел, че този факт обуславя извод за неоснователност на предявената от ищеца претенция. Дори и да се приеме, че е допустим за разглеждане предявеният иск, то правилно съдът го е приел за неоснователен, като на следващо място, е преценил обосновано исковата претенция и за недоказана. Издаденото от началника на Митница - Варна, Наказателно постановление № 199/2009 г. е отменено с решение на ШРС, влязло в законна сила на 17.11.2009 г. От него обаче ищецът не е претърпял вреди, нито е пропуснал ползи, като липсват каквито и да било доказателства в тази насока. Съответно не би могла да бъде реализирана отговорността на държавата, условие за което би било кумулативното наличие на тези предпоставки. Не е установена причинна връзка между настъпила вреда или пропусната полза и този акт. Осъщественото задържане на стоки, предмет на нарушение по чл. 126 от ЗАДС, е от дата 11.02.2009 г. и от 12.02.2009 г., видно от опис на иззети стоки № 96/11.02.2009 г. към Протокол за осъществяване на оперативен контрол на лица, извършващи дейности с акцизни стоки № 96/11.02.2009 г. и опис на иззети стоки № 101/12.02.2009 г. към Протокол за осъществяване на оперативен контрол на лице, извършващи дейности с акцизни стоки № 101/12.02.2009 г. Правилно съдът е приел, че по делото се съдържат данни единствено за това, че стоката, предмет на нарушение е течност, с аромат на вино, в процес на оцетно-кисела ферментация (експертиза, извършена на 17.02.2009 г.), като ищецът не е доказал, че се касае за вино, годно за употреба, т. е. няма данни, че иззетите количества течност са представлявали вино, годно за употреба, още към момента на задържането им и че същото е станало негодно в резултат на действията на митническите служители. Решението на ШРС на НАХД № 1106/2009 г., с което е отменено НП № 199/2009 г. на началника на Митница - Варна, е влязло в законна сила на 17.11.2009 г., като за административнонаказващия орган - ответник по делото, е било налице задължение да изпълни съдебното решение, но не и да кани дружеството да си получи задържаните МБ стоки. Тоест "Ники Къмпани" ЕООД, гр. Шумен, биха могли да поискат връщане на задържаните акцизни стоки, веднага след влизане на съдебното решение в законна сила, като евентуално при безспорно установяване негодността на стоките към този момент и при налични безспорни доказателства, че са били годни за употреба към момента на задържането им, биха могли основателно да претендират претърпени вреди, в следствие на задържането на стоката от митнически органи. След като безспорно не е доказано, че при задържането течността, с аромат на вино, в процес на оцетно-кисела ферментация е представлявала вино, годно за употреба, както и от стоката, не са взети и изследвани проби към момента на влизане в сила на съдебното решение, които евентуално да докажат негодността й, не са налице основания да бъдат претендирани претърпени вреди от незаконосъобразен акт на митническите органи. Касационния жалбоподател следва да заплати на ответната страна - Агенция "Митници", юрисконсултско възнаграждение за изготвената писмена защита в минималния размер от 150 лв., съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за което своевременно е направено искане. По изложените съображения, Върховният административен съд - III отделение,