Решение № 8455 от 8.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10000/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба на Агенция Пътна инфраструктура, с искане за отмяна на решение 5644 от 09.06.2022 г., постановено по адм. д. 3835/2022 г. на Върховния административен съд. В молбата се обосновават доводи за наличието на основания за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. Твърди се, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение на Върховния административен съд, което му противоречи, а именно решение 6020 от 07.06.2023 г., постановено по адм.д. 1760/2023 г. на Върховния административен съд. Ответникът по искането за отмяна Министерският съвет, определя искането за отмяна като основателно. Ответникът по искането за отмяна министърът на регионалното развитие и благоустройството, определя искането за отмяна като основателно. Ответникът по искането за отмяна, Г. Д. С. определя искането за отмяна като неоснователно. Претендира присъждане на разноски. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, намира искането за отмяна като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, за процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. От фактическа страна е установено, че с решение 5644 от 09.06.2022 г., постановено по адм.д. 3835/2022 г., Върховният административен съд е оставил в сила решение 100 от 15.02.2022 г., постановено по адм.д. 1161/2021 г. на Административен съд Хасково. С това решение Административен съд Хасково отменя решение 536 от 15.07.2011 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект автомагистрала Марица Оризово Капитан Андреево от км 114+000 до км 117+345.10 и реконструкция на ел.кабел 20 kV, кабел САХкТ и реконструкция на водопроводи на територията на община Свиленград, област Хасково, относно отчуждаването на собствените му части от поземлен имот с 331012, находящ се в землището на с. Капитан Андреево, община Свиленград, местност Саксон алча. Производството пред Административен съд Хасково е било образувано по искане на Г. Д. С., като ½ от имота е собственост на Г. Д. С.. От фактическа страна е установено, че с решение 6020 от 07.06.2023 г., постановено по адм.д. 1760/2023 г., Върховният административен съд е отменил решение 883 от 23.12.2022 г., постановено по адм.д. 668/2022 г. на Административен съд Хасково, като вместо него е постановил отхвърляне на искането на К. К. за отмяна на т. 77 от решение 536 от 15.07.2011 г. на Министерския съвет относно отчуждаването на ½ идеална част от недвижим земеделски имот 331012, находящ се в с. Капитан Андреево, област Хасково, собственост на В. Козалиев. Производството пред Административен съд Хасково е било образувано по искане на К. Козалиева, като същата е собственик на ½ идеална част от имота. При така установените факти, искането на Агенция Пътна инфраструктура за отмяна на решение 5644 от 09.06.2022 г., постановено по адм.д. 3835/2022 г. на Върховния административен съд, на основание чл. 239, т. 4 от АПК, е неоснователно. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 АПК основания. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Посоченото основание за отмяна предполага пълен обективен и субективен идентитет между решения, чиито диспозитиви са противоречиви. Предметът между решение 5644 от 09.06.2022 г., постановено по адм.д. 3835/2022 г. на Върховния административен съд и решение 6020 от 07.06.2023 г., постановено по адм.д. 1760/2023 г. на Върховния административен съд, не е идентичен. Както правилно посочва във възражението си процесуалният представител на Г. Д. С., предметът на решение 5644 от 09.06.2022 г. е решение 536 от 15.07.2011 г. на Министерския съвет в частта му единствено относно идеалната част на Г. Д. С. от недвижим земеделски имот 331012. Докато предметът на решение 6020 от 07.06.2023 г. е относно останалата ½ идеална част от същия имот, но собственост на В. К.. Липсва и субективен идентитет. Приложимостта на чл. 239, т. 4 от АПК предполага, че отмяна може да се иска, само когато противоречивите решения са постановени между същите страни, за същото искане, и на същото основание, като тези предпоставки за приложимостта на чл. 239, т. 4 от АПК трябва да са налице едновременно. Несъмнено е, че в едното производство страна е Г. Д. С., който е собственик на ½ идеална част от недвижимия имот. Несъмнено е, че страна в другото производство е В. К., впоследствие заместен по силата на законовото правоприемство от своята съпруга К. К., собственик на другата ½ идеална част. При липсата на тъждество между страните по двете дела не са изпълнени предпоставките за субективно тъждество между делата, поради което искането за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК, се определя като неоснователно. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника Г. Д. С. за присъждане на направените, доказани с надлежни писмени доказателства разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. При съобразяване на направените фактически и правни доводи, и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия