Решение № 12945 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3906/2010 г.

Решение № 12945 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3906/2010 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директор на ТД на НАП-Варна срещу Решение № 231 от 5.02.2010 г., постановено по адм. дело № 1543 по описа за 2009 г. на Административен съд-гр. Варна, Първо отделение, девети състав, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 9-937 от 23.04.2009 г. на директора на ТД на НАП-гр. Варна. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна и да се постанови друго по същество, с което се потвърди атакуваната заповед. Ответникът по така подадената касационна жалба - "Алекс ТВ" ЕООД, гр. Провадия, представлявано от Петър Ананиев Алексиев, не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, Първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане от административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 9-937 от 23.04.2009 г. на директора на ТД на НАП-гр. Варна. За да отмени акта, Съдът е приел, че липсата на мотиви е съществено нарушение, което води до неправилност на самата заповед. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, ПАМ - запечатване на обект се налага независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, когато лицето не спази реда или начина на издаване на съответен документ на продажба. Такова нарушение е извършено от ответника по касация. Мярката обаче се налага с мотивирана заповед, каквато в случая не е налице. След като е прието, че тази заповед представлява административен акт, същата следва да отговаря на изискванията на закона за индивидуален административен акт. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в качеството й на индивидуален административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания. Правилно Съдът е приел и този извод се споделя от настоящата инстанция, че липсата на мотиви, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил максимално дължимия срок, посочен в закона за налагане на тази мярка, и като не е направил това решаващият съд не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146 за оспорване на индивидуалните административни актове. След като липсата на мотиви представлява нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, то правилно Съда е отменил издадения акт. Решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Първо "А" отделение