Решение № 6458 от 29.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) против решение 44/11.03.2022 г., постановено по адм.д. 318/2021 г. по описа на Административен съд-Ямбол (АС-Ямбол). Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл.209, т.3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдена законосъобразността на оспорения административен акт. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът П. Василев, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност и касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 44/11.03.2022 г., постановено по адм.д. 318/2021 г. по описа на АС-Ямбол е отменена Заповед 1927/22.11.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на П. Василев за длъжността старши експерт , ранг II младши, длъжностно ниво 10 по Класификатора на длъжностите в администрацията, в Областна дирекция-[населено място], отдел Регионален технически инспекторат , считано от 23.11.2021 г. поради съкращаване на длъжността. Административният съд приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но в противоречие с материалния закон и неговата цел - основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Първоинстанционният съд обосновава извод, че не е налице реално съкращение на длъжността старши експерт , защото не е намален броя на лицата, назначени на тази длъжност. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд и последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, включително и заключение на вещо лице, решаващият съд приема, че една от съществуващите щатни бройки за длъжността старши експерт в отдел Регионален технически инспекторат на Областна дирекция-[населено място] е трансформирана в длъжност главен експерт и е прехвърлена в Областна дирекция-Хасково, но при запазване на други щатни бройки за длъжността старши експерт , едната от които е била свободна към датата на извършеното преобразуване. От тези фактически констатации се обосновава извод, че премахването на една бройка от длъжността старши експерт при запазване на длъжността като система от функции, задължения и изисквания не е равнозначно на съкращаване на щата като основание за прекратяване на служебното правоотношение на някой от служителите, които я заемат. Тази ситуация би обусловила хипотезата на чл. 106, ал.1, т. 2 от ЗДСл само ако е намален броя на лицата, които заемат съответната длъжност, което в случая е установено от първата инстанция, че не е налице поради наличието на свободна щатна бройка. При формиране на правните си изводи АС-Ямбол изрично се позовава на факта, че към датата на прекратяване служебното правоотношение на П. Василев в отдел Регионален технически инспекторат на Областна дирекция-[населено място] е налице вакантна длъжност за старши експерт . В случая доводите в касационната жалба, че липса на задължение за подбор предоставя правомощие на органът по назначаването по целесъобразност да избере на кого от държавните служители да прекрати служебното правоотношение са напълно неотносими, защото липсва реално съкращаване на длъжността старши експерт . АС-Ямбол въобще не е обсъждал въпроса относно правото на избор между държавните служители, които изпълняват тази длъжност, защото броят на заетите (включително с П. Василев) щатни бройки за тази длъжност преди промяната на щатното разписание съответства на броя на щатните бройки за същата длъжност след изменението му. При тези фактически констатации изводите на решаващият съд за основателност на основания за оспорване по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК са правилни и законосъобразни. С разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение в случай на съкращаване на длъжността. Предвид легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията на "длъжност в администрацията", правилно административният съд е приел, че длъжността, заемана от П. Василев не е премахната като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, а са намалени броя на длъжностите, които ще продължат да я изпълняват. Към момента на тази промяна една от позициите за длъжността старши експерт в отдел Регионален технически инспекторат в Областна дирекция-[населено място] на ДФЗ е била свободна и липсват доказателства, че са променени отговорностите и функциите на отдела. Настоящият съдебен състав изцяло подкрепя и извода на АС-Ямбол относно допуснатото противоречие с целта на закона. Обосновано административният съд е приел за несъответствие с целта на закона при упражнените при условията на оперативна самостоятелност правомощия на органа по назначаването прекратяването на служебното правоотношение с държавен служител при наличие на свободна щатна бройка за длъжността, която той заема. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът е направил разноски в размер на 900 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат възстановени от бюджета на ДФЗ. Своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, защото договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат е незначително по-високо от минималния размер, предвиден в Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е прекомерно за осъществената правна помощ и съдействие по конкретното дело, неговия характер и тежест. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,