Решение № 2417 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14612/2014 г.

Решение № 2417 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14612/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Монтана (съгласно заповед № ЧР 5-348/20.08.2014 г.) срещу решение № 517 от 09.10.2014 г., постановено по административно дело № 405/2014 г. на Административен съд - Монтана, с което е: 1) отменена заповед № 125-М/10.06.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Монтана; 2) осъдена Дирекция "Социално подпомагане" - Монтана да заплати на Националното бюро за правна помощ разноски по воденото съдебно производство в размер на 100 лева. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и заповедта на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Монтана да бъде потвърдена като законосъобразна. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Даниел Ангелов Димитров от гр. Монтана чрез адв. Гълъбова в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционния съд да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението на Административен съд - Монтана е правилно, а касационната жалба срещу него е неоснователна. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд - Монтана по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 14б, ал. 1 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) е оспорената от Даниел Ангелов Димитров заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Монтана, с която на основание чл. 14а, ал. 3 от ЗСП на жалбоподателя е наредено да възстанови неправомерно получената месечна социална помощ: 1) по молба декларация с вх. № 2119-М/17.09.2011 г. и заповед № 2119-М/07.10.2011 г. за отпускане на месечна помощ на основание чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) в размер на 19.15 лв. от месец септември 2011 г. до месец декември 2011 г. включително; 2) по молба - декларация с вх. № 125-М/13.01.2012 г. и заповед № 125-М/06.02.2012 г. за отпускане на месечна помощ на основание чл. 9 от ППЗСП в размер на 19.15 лв. от месец януари 2012 г. до месец февруари 2012 г. включително. Общият размер на сумата, която Димитров е наредено да възстанови в касата на Дирекция "Социално подпомагане" ("СП") - Монтана, е 114.90 лв., представляващи недобросъвестно получени месечни помощи. Като мотиви за издаване на заповедта директорът на Дирекция "СП" - Монтана е изложил, че Димитров е декларирал неверни данни относно семейното си положение и е получил недобросъвестно месечните помощи по чл. 9 от ППЗСП за периода от септември 2011 г. до февруари 2012 г. в посочения по-горе размер. Заповедта е обжалвана пред директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Монтана, който с решение № 9116-20/09.07.2014 г. е отхвърлил жалбата на Даниел Димитров като неоснователна и е потвърдил оспорения административен акт. От фактическа страна е установено, че ответникът по касация е подал молба - декларация вх. № 2119-М на 17.09.2011 г. до директора на Дирекция "СП" - Монтана за отпускане на месечни помощи за храна. Служителите от Дирекция "СП" - Монтана са изготвили социален доклад и са предложили отпускането на исканата помощ, вследствие на което със заповед № 2119-М/07.10.2011 г. на директора на Дирекция "СП" - Монтана на Димитров му е отпусната социална помощ по чл. 9 от ППЗСП в размер на 19.15 лв., считано от 01.09.2011 г. С последваща молба-декларация вх. № 125-М от 13.01.2012 г. Димитров е поскал да му бъде отпусната отново месечна помощ за храна, в резултат на което служителите в Дирекция "СП" - Монтана отново изготвили социален доклад, в който са дали заключение, че семейството не може да задоволи потребностите си за храна и други ежедневни нужди и отговаря на условията по чл. 9 от ППЗСП. Със заповед № 125-М/06.02.2012 г. директорът на Дирекция "СП" - Монтана е отпуснал исканата месечна помощ в размер на 19.15 лв., считано от 01.01.2012 г. Със сигнал до директора на Дирекция "СП" - Монтана социалните работници са уведомили административния орган, че при обработване на молба-декларация вх. № 1930-М/13.05.2014 г. от Димитров по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) е извършена служебна справка в НБД "Население", от която се е установило, че семейното положение на лицето е женен, а в молбите-декларации, които подава до Дирекция "СП" - Монтана е декларирал, че е неженен. Със заповед № РД-09-035/28.05.2014 г. директорът на Дирекция "СП" - Монтана е наредил извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени социални помощи по подадени от Даниел Димитров молби-декларации вх. № 2119-М/17.09.2011 г. и № 125-М/13.01.2012 г. В резултат на извършената проверка, комисията изготвила протокол от 30.05.2014 г., в който е отразено, че Димитров не е декларирал в подадените от него молби-декларации, че е женен и не е представил данни за съпругата си Боряна Бонкова Димитрова, поради което в резултат на укритото му фактическо семейно положение е получавал месечни помощи по чл. 9 от ППЗСП в периода от септември 2011 г. до февруари 2012 г. В производството пред първоинстанционния съд е представено Удостоверение за семейно положение на Димитров, от което се потвърждават констатираните от проверяващата комисия обстоятелства, а именно, че Даниел Ангелов Димитров има съпруга - Боряна Бонкова Димитрова и дете - Венцислав Даниелов Ангелов. Приложено е и Удостоверение за сключен граждански брак между Даниел Димитров и Боряна Бонкова Дамянова на 06.09.1992 г. Няма писмени доказателства и липсват твърдения от страна на ответника по касация за развод между съпрузите, но Димитров е изложил съображения, че са във фактическа раздяла от 20 години, а майката на синът му е Любка Николаева Цветкова, с която към момента на подаване на заявленията също не живеят заедно. От удостоверение за раждане от 05.02.2004 г. е видно, че детето Венцислав Даниелов Ангелов е син на Любка Николаева Цветкова и Даниел Ангелов Димитров. С решение от 26.04.2011 г. по гражданско дело № 70432/2010 г. на Районен съд - Монтана е постановено упражняването на родителските права по отношение на детето Венцислав Ангелов, родено на 31.01.2004 г., да се предоставя на Даниел Димитров, като със същото решение е определен режим на лични отношения на майката и детето, и Любка Цветкова е осъдена да заплаща на Димитров в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете ежемесечна издръжка в размер на 70 лева, считано от 20.08.2009 г. От посоченото по-горе решение се установява, че Любка Цветкова е живяла с Даниел Димитров до 2007 г., като след това е напуснала семейното жилище и е спряла да полага грижи за детето си. В първоинстанционното производство е изслушана свидетелката Евтима Димитрова Василева, съседка на Димитров, като от нейните показания се установява, че той е живял заедно със съпругата си Боряна Димитрова в нейното жилище, но от около 20 години са фактически разделени. По отношение на Любка Цветкова и съвместния й живот с Димитров, свидетелката е заявила, че Цветкова е майка на детето му, но от 7-8 години го е напуснала и от тогава Димитров живее сам с детето си. За да уважи жалбата съдът е приел, че обжалваната пред него заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми. Изложил е, че независимо от невярно декларираното семейно положение, то това обстоятелство не се е отразило върху правото му да получи месечни помощи по чл. 9 от ППЗСП, тъй като той отговаря на условията по чл. 9 и чл. 10 от ППЗСП и не са налице отрицателните предпоставки по чл. 11 от ППЗСП. Решаващият съдебен състав е посочил, че административният орган, в чиято тежест е да докаже недобросъвестност от страна на лицето, на което са отпуснати социални помощи, не е сторил това и не е изяснил всички факти от значение за издаване на административния акт. Решението е валидно и допустимо, като не са налице твърдяните в касационната жалба пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след сезиране от надлежна страна. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ППЗСП право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определения диференциран минимален доход. Освен това лицата следва да отговарят на условията на чл. 10 и да не попадат в нито една от хипотезите на чл. 11 от ППЗСП. При отпускане на месечната социална помощ, въпреки че невярно е декларирал, че е неженен, Димитров е отговарял на условията на чл. 9 от ППЗСП. Фактът, че е женен и няма постановено решение за развод със съпругата му Боряна Димитрова, в конкретния случай при наличие на фактическа раздяла от 20 години не може да обоснове липса на право да получава месечна социална помощ, тъй като Димитров отглежда и се грижи за детето си сам. Това е установено и от социалните работници и е отразено в социалния доклад. Административният орган не е уточнил по какъв начин това, че Димитров е женен, е повлияло върху диференцирания доход, а преценката на събраните доказателства не води до извод за недобросъвестно поведение, насочено към съзнателно укриване на правно значими обстоятелства. Липсват данни, че лицето, което получава месечна помощ (за храна) и отглежда детето си от 7 години сам е имал съзнание, че невярното деклариране на действителното му семейно положение, съставлява обстоятелство, което ще го лиши от получаваната месечна социална помощ. В действителност ответникът по касация е женен, но при условие, че е във фактическа раздяла със законната си съпруга от 20 години, а майката на детето също го е напуснала (от 2007 г.), фактически Димитров живее само с детето си и другите обстоятелства дори и да бяха декларирани вярно, не биха се отразили на правото му да получава месечни социални помощи по чл. 9 от ППЗСП. Недобросъвестността като материалноправна предпоставка по чл. 14а, ал. 3 от ЗСП и по чл. 14, ал. 5 от ЗСП не е доказана, поради което не е налице основание за възстановяване на получената помощ за месеците от септември 2011 г. до февруари 2012 г. Оспорената заповед е издадена в нарушение на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и като я е отменил, Административен съд - Монтана е постановил правилно решение. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на разноски за осъществена правна помощ от служебно назначения му адвокат Гълъбова. Предвид изложеното и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ Дирекция "Социално подпомагане" - Монтана следва да бъде осъдена да заплати разноски, представляващи осъществена правна помощ в размер на 100 лева на Националното бюро за правна помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,