Решение № 1770 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1794/2016 г.

Решение № 1770 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1794/2016 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Л.-К." ЕООД, гр. С., против решение № 6184/19.10.2015 г. по адм. д. № 5597/2014 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлено оспорването на РА № 2171207357/18.02.2013 г., в частта, в която е потвърден с Решение № 832/13.05.2014 г. на директор на Дирекция" ОДОП" за установени задължения по ЗДДС от непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от "Б. С. Г. " ЕООД, "Л. И. " ЕООД и "С. 3 " ЕООД и в частта за присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на Дирекция "ОДОП" - С. В съдебно заседание касаторът е представляван от адв. И. И., който поддържа касационната жалба. Твърди се че ревизията е проведена от органите по приходите в нарушение на разпоредби от ДОПК, на първо място, че ревизионния акт е издаден от некомпетентни органи, тъй като е издаден само и единствено от един орган по приходите. Позовава се на новата разпоредба на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, изм., ДВ, бр. 82/12 г. в сила от 01.01.2013 г., съгласно която ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от орган по приходите, определен за ръководител на ревизията. Поддържа нарушения на принципи от ДОПК и нарушения на чл. 115 и чл. 117 ДОПК при издаване на РА. Поддържа, че въпреки приетите експертизи, съдът е постановил решението в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и съответно отмяна на ревизионния акт и се претендират сторените по делото разноски. Във връзка с възраженията е поискал нови съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, което искане като недопустимо в касационното производство, е оставено без уважение с протоколното определение от съдебното заседание проведено на 25.01.2017 г. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С., представляван от юрк. Перпериева оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила и претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Поддържаните в касационната жалба доводи за допуснати съществени нарушения на процедурата по издаване на РА са били предмет и на оспорването на РА пред първоинстанционния съд, при което е налице произнасяне от съда с подробно обосновани мотиви. Соченото нарушение при издадения РА поради липса на компетентност и неиздаването на РА от органи по приходите, изрично посочени в разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ДОПК е неоснователно. Редакцията на чл. 119, ал. 1 от ДОПК, в сила от 01.01.2013 г. предвижда нови органи, които могат да издадат ревизионен акт - органът, възложил ревизията и органът по приходите, определен за ръководител на ревизията. Безспорно тази промяна в органите, които могат да издават ревизионен акт водят и до промяна в самия ред за издаване на акта, както и до промяна в самата процедура по издаване на РА, но измененията на чл. 119 от ДОПК, са в сила от 01.01.2013 г. и засягат само и единствено образуваните след тази дата ревизионни производства. Образуваните преди тази дата, какъвто е процесният случай, т. е. висящо към датата на влизане в сила на разпоредбата ревизионно производство, по отношение на каквито производства, законодателят изрично в нормата на § 35, ал. 1 от ПЗР на ДОПК е предвидил, че всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред, който ред включва не само процедурата, но и органите, които могат да издават РА. Процесния РА е издаден в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 120, ал. 1 ДОПК задължителни реквизити: името и длъжността на органа, който го издава, номер и дата, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в ревизионното производство, мотиви за издавеното му, разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, подпис на органа по приходите, който го е издал. Към ревизионния акт е приложен ревизионен доклад. При издаването му, органът по приходите е спазил процесуално-правните разпоредби. Ревизионното производство е първо, като същото е приключило по реда и в сроковете, предвидени в ДОПК. Неоснователни са и останалите доводи на касатора за връчване на ЗВР, РД и РА. От приложените по делото доказателства е видно, че ЗВР е връчена на електронния адрес на жалбоподателя, посочен от самия жалбоподател и известен на органите по приходите. Налице е и изрично потвърждаване на получаването и то на дата на 17.10.2012 г., както на ЗВР, така и на Искането за представяне на писмени документи и обяснения от задълженото лице. Връчването на ЗВР и на искането за представяне на документи и писмени обяснения е станало по реда на чл. 30, ал. 6 от ДОПК, сочещ, че електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. На следващо място, твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че всички актова са връчени на лице, по отношение на което липсват доказателства за надлежно представителство на юридическото лице е неоснователно. От приложеното по делото пълномощно, изходящо от управителя на ревизирания данъчен субект и нотариално заверено от дата 16.08.2012 г., преди да е започнало ревизионното производство, е видно, че управителят на ревизирания данъчен субект изрично е упълномощил посочено лице да представлява управляваното от нея дружество в кръга на предмета му на дейност в отношенията по повод сключени договори и поети задължения от и към дружеството, да я представлява, като действа от нейно име и за нейна сметка, като е посочено, че всичко, което би могъл да върши управителят и да упражнява правата си следва да може да извърши и упълномощеният. Така предоставените права на упълномощения, са дали основание същият да получи ЗВР, РД и РА и да подаде жалба срещу издадения РА. Именно по повод така представеното пълномощно, жалбоподателят е обжалвал Решението на Директор на Дирекция"ОДОП", с което е била оставена без разглеждане жалбата му срещу издадения РА и с влязло в сила Определение на АССГ именно поради наличието на така представеното от самия жалбоподател пълномощно е отменено Решението на Директор на Дирекция"ОДОП" и преписката е върната за разглеждане на жалбата по същество. Поддържаните доводи за нарушение на административно-производствените правила от страна на касатора са неоснователни по изложените съображения. Както правилно е приел съдът, неоснователен е доводът на жалбоподателя, че при издаването на ревизионния акт са допуснати съществени процесуални нарушения в посока невръчване на описите към РД, които съставляват задължителен реквизит съгласно чл. 117, ал. 1, т. 9 от ДОПК, защото на първо място, задължение на органите по приходите е да връчат съставения ревизионен доклад на ревизираното лице. В нормата на чл. 117 от ДОПК няма вменено задължение на органите по приходите да връчват заедно с ревизионния доклад и всички събрани доказателства в хода на ревизионното производство. На второ място, след връчване на ревизионния доклад, от страна на изпълнителния директор на жалбоподателя е депозирано възражение срещу съставения ревизионен доклад и в този смисъл от една страна- самият ревизиран субект, чрез своя представител е разбрал какво се съдържа като доказателства към ревизионния доклад, а от друга страна - чрез процесуалното си бездействие, не е представил нови доказателства. Неоснователно е и твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че при извършването на ревизията е допуснато и друго съществено нарушение и на нормата на чл. 115 от ДОПК, визираща мястото на провеждане на ревизията. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 115 от ДОПК е вменено задължение на ревизираното лице да осигури подходящо място и условия за провеждане на ревизията и да определи лица за контакт с органа по приходите и да оказва съдействие при извършването й. Ревизиращите органи са длъжни да се запознаят на място с намиращи се при ревизираното лице документи и други доказателства, както и да установят фактите и обстоятелствата от значение за определяне на резултатите от ревизията, а при невъзможност за извършване на ревизията при ревизираното лице тя се извършва в териториалната дирекция. В този случай се съставят протокол и опис на документите, които се предават на органа по приходите. Екземпляр от протокола и описа се предоставя на лицето. Непровеждането на ревизията на място при ревизираното лице не е съществено нарушение на процесуалните правила и то водещо до отмяна на ревизионния акт, защото дори и да е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съдът, който е сезиран с жалба срещу РА разглежда спора по същество и никога не връща административната преписка на органа, издал акта за отстраняване на допуснатото процесуално нарушение по аргумент от разпоредбата на чл. 160, ал. 4 от ДОПК. В конкретния случай, управителят на жалбоподателя е представил доказателства, които са били поискани от страна на ревизиращия екип, но други доказателства във връзка с конкретните доставки не са представени от ревизираното лице. Наред с това, връчването на искане за представяне на документи на ревизираното лице, не представлява нарушение на изискването по чл. 115, ал. 2 ДОПК за запознаване на място с намиращите се при ревизираното лице документи, тъй като от една страна искането е свързано с уведомяване на лицето за това какви документи ревизиращите органи считат за относими и необходими, а от друга - жалбоподателят нито твърди, нито пък сочи и представя други доказателства, които са били налични и които не са взети предвид от страна на органите по приходите и не сочи кои точно са тези доказателства, които ревизиращият орган е могъл да провери в неговия офис, и за което е отказал в нарушение на която и да е норма от ДОПК. Жалбоподателят е имал възможността да представи всякакви доказателства както при административното, така и при съдебното обжалване на ревизионния акт. По приложението на материалния закон в касационната жалба не се съдържат обосновани доводи, при което настоящата инстанция съобразно задължението по чл. 218, ал. 2 АПК съобрази следното: В хода на ревизията насрещните проверки на доставчиците, по отношение издадените фактури от които е отказан данъчен кредит, съдържат констатации, неопровергани в хода на оспорване на РА, а именно: ненамиране доставчиците на адресите им, при което проверка в счетоводствата им не е осъществена; документи изходящи от счетоводствата на доставчиците не са представени; назначената и приета от съда ССчЕ не е направила проверка в счетоводствата на доставчиците, а заключението е изготвено само и единствено на приложените по преписката и приети в хода на оспорването документи, ангажирани от жалбаподателя; приетата от съда съдебно-техническа експертиза е установила, че на посочените обекти съществуват СМР от вида на фактурираните, но не е проверена съответната строителна документация, от която единствено би могло да се установи извършителя на услугите. Конкретните данни по отношение на всеки един от доставчиците са следните: По отношение на доставчика "Б. С. Г. " ЕООД за данъчен период м. 08.2011 г. е отказан данъчен кредит по една издадена в полза на жалбоподателя с № 4/29.08.2011 г. с данъчна основа 13420 лева и ДДС в размер на 2684 лева. Процесната фактура не е представена нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство, въпреки, че съдът е задължил жалбоподателя за това. Едва в хода на съдебното производство от жалбоподателя е представен Договор и протокол обр. 19. Отделно, фактурата е издадена в период с няколко месеца преди датата, на която са издадени представените от жалбоподателя, и то в хода на съдебното производство Договор и протокол, във връзка с процесните СМР. Същите, видно от допълнително представените документи са за извършване на ВиК и електрическа инсталации на обект в гр. С., бул. "Ц. Б. III" № 315, представляващ Клиника за пластична и козметична хирургия, на две нива, по отношение който обект жалбоподателят е поел задължение в качеството на изпълнител. Съдът е обсъдил всички изисквания за признаване на данъчен кредит при "авансово" плащане, както е в случая и е извел извод, обоснован с доказателствата по делото, че не е доказано съществуващите СМР от вида на посочения обект да са осъществени от доставчика, издал процесната фактура. Липсват доказателства за лицата осъществили приетите от възложителя СМР с протокол от 16.12.2011 г. При недоказана връзка между осъществените СМР и издадената фактура за авансовото плащане, правилно съдът е приел, че към момента на издаване на процесната фактура не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС и не се дължи ДДС, съответно не възниква и право на данъчен кредит, при което законосъобразно органът по приходите е отказал право на данъчен кредит по тази фактура именно поради липса на реално престирана услуга от страна на доставчика "Б. С. Г. " ЕООД, посочен като издател на фактурата. Съдът се е позовал и на постановени от СЕС решения по дело С-491/02, С-277/05, С-549/11. По отношение втория доставчик "Л. И." ЕООД е установено, че фактура № 308 с данъчна основа 11 500 лв. и ДДС-2300 лв. е с дата 08.02.2012 г., а доставчикът е дерегистриран по ДДС служебно считано от 06.02.2012 г., при което не е налице основното изискване по ЗДДС - доставчикът, издател на фактурата да е регистрирано по ДДС лице и съответно да е начислил данъка. Фактурата е с предмет съгласно Договор за СМР от 15.11.2011 г. и частично плащане в размер на 11 500 лв. и ДДС в размер на 2300 лв. Фактурата не съдържа данни за обема и вида на СМР, а в Договора е посочен само обектът - жилищна-офис сграда в гр. С., бул. "Ц. Б. III" № 315. Представения от жалбоподателя Акт за приемане на СМР е от 04.03.2012 г., а фактурата е с по-ранна дата - 08.02.2012 г., при което съдът е обосновал извод за липса на връзка между авансовото плащане и осъществените впоследствие СМР. Категорични доказателства, че СМР са осъществени от посочения доставчик, като издател на фактурата, не са ангажирани. По отношение на третия доставчик "С. 3 " ЕООД правилно са потвърдени изводите в РА, че този вид фактурирани услуги по фактура № 43/06.03.2012 г. с данъчна основа 12415 лв. и ДДС-2483 лв. във връзка с Договор с предмет на услуги: проектиране, изграждане на навес, труд и материали на посочен обект в гр. С., изискват специализирани работници, за каквито кадри липсват данни доставчика да има назначени лице по трудов или граждански договор. Не е установена връзка между издадената в по-ранен период фактура и протокол - Акт 19 за приемане на СМР с дата 04.03.2012 г. Доказателствената тежест за установяване на положителен факт, какъвто е наличието на реално осъществена доставка, е единствено и само върху жалбоподателя, защото той от този положителен факт черпи изгодни за себе си правни последици. След като същият не е провел насрещно доказване във връзка с възраженията си срещу РА, правилно съдът е обосновал извод за неоснователност на оспорването на РА. При издаването на ревизионния акт са спазени материалноправните разпоредби и актът е законосъобразен, както правилно е приел съдът. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на касатора не се дължат разноски. На ответната дирекция се дължат разноски, съобразно процесуално представителство и осъществената защита от юрк. Перпериева в размер 468 лв. за касационната инстанция, определено по реда на чл. 161 ДОПК, вр. чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение