Решение № 1626 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11323/2008 г.
ВАСVI отделение05.02.2009 г.докладчик Румяна Папазова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 627 от 27.06.2008 г. по адм. д. № 5678 по описа за 2007 г. на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения иск от "Промет Стиил" АД, гр. София, против Националния осигурителен институт, гр. София, за заплащане на сумата 147 368.95 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно решение № 298 от 12.05.2005 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване". ОСЪЖДА "Промет Стиил" АД, гр. София, да заплати по сметка на Административен съд София - град държавна такса в размер на 50 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1626 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11323/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. във вр. с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националния осигурителен институт, гр. София, против решение № 627 от 27.06.2008 г. по адм. д. № 5678 по описа за 2007 г. на Административен съд София - град, с което касаторът е осъден да заплати на "Промет Стиил" АД, гр. София, сумата 147 368.95 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на чл. 34 и чл. 35, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и необоснованост. Ответникът "Промет Стиил" АД, гр. София, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд София - град е осъдил Националния осигурителен институт (НОИ), гр. София, да заплати на "Промет Стиил" АД, гр. София, сумата 147 368.95 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Размерът на присъденото обезщетение се равнява на законната лихва за периода 11.02.2005 г. - 24.04.2007 г. върху сумата 527 995.52 лв., която Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) незаконосъобразно е отказало да възстанови на ищеца в качеството му на осигурител и платец на парични обезщетения и помощи по осигурителни правоотношения на основание чл. 40, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (редакция - ДВ, бр. 110 от 1990 г., изм. бр. 1 от 2002 г.). Незаконосъобразните актове на СУСО - решение № 298 от 12.05.2005 г. на главния директор и потвърденото с него разпореждане № 66-02-7 от 6.04.2005 г. на директора на Дирекция "ОВКО" - са били отменени по законоустановения ред с влязлото в сила решение № 2419 от 9.03.2007 г. по адм. д. № 10856/2006 г. на Върховния административен съд. Административен съд София - град е постановил решението си без да се съобрази с особения характер на съществуващите между страните административни правоотношения, които са регулирани от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Неправилно съдът е приел, че през времето от 11.02.2005 г. (датата на издаване на административния акт за отказ за възстановяване на сумата 527 995.52 лв.) до 24.04.2007 г. (датата на възстановяване на сумата от бюджета на ДОО) ищецът "Промет Стиил" АД, гр. София, е претърпял реални имуществени вреди, непосредствено причинени от незаконосъобразните актове на администрацията на НОИ и възлизащи в размера на законната лихва за забава. Фондовете на държавното обществено осигуряване, както и осигурителните правоотношения между НОИ от една страна като управител на държавното обществено осигуряване съгласно чл. 33 от КСО и осигурителите от друга, имат публичен характер. През периода 1.04.1997 г. - 30.04.2001 г. осигурителят "Промет Стиил" АД, гр. София, е направил разходи в размер на 527 995.52 лв. на основание разпоредбите на чл. 71 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда от 1951 г., в сила до 31.12.1999 г. и чл. 40, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (обн. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г. до 31.01.2006 г.), които са задължавали осигурителите да извършват със свои средства за сметка на ДОО плащанията на осигурителни обезщетения и помощи. По силата на чл. 25а, ал. 2 от Закона за фонд "Обществено осигуряване" (нова - ДВ, бр. 55 от 1997 г., в сила до 31.12. 1999 г.) и чл. 111, ал. 2 от КСО правото на "Промет Стиил" АД да получи възстановяване на сумата 527 995.52 лв. от фондовете на ДОО е възникнало на датата 30.07.2004 г., когато осигурителят е внесъл дължимите към ДОО осигурителни вноски с общ размер 5 201 651.10 лв. Вземането към ДОО е станало изискуемо на 30.07.2004 г., а искането е било предявено към административния орган с писмо изх. № 33-00-19 от 11.02.2005 г. по специалния административен ред на чл. 115, ал. 4 от КСО (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.). Възстановяването на сумата 527 995.52 лв. е извършено на 24.04.2007 г. в изпълнение на решение № 2419 от 9.03.2007 г. по адм. д. № 10856/2006 г. на Върховния административен съд, с което са отменени издадените от СУСО административни актове за отказ за възстановяване. Специалната разпоредба на чл. 113 от КСО, уреждаща лихвите при плащания по осигурителни правоотношения, не създава възможност за плащане на задълженията на ДОО към страните по правоотношенията или към трети лица с начисляване на лихва за забава. От приложените по делото документи се установява, че "Промет Стиил" АД е поискал възстановяване на лихви по специалния административен ред на чл. 115, ал. 4 от КСО и е обжалвал отказа на Столично управление "Социално осигуряване" по съдебен ред. По реда на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. За да бъде основателен искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, приложим на основание чл. 203, ал. 2 от АПК, е необходимо да се установи кумулативното наличие на три предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. В разглеждания случай е доказана само първата предпоставка - отмяна на незаконосъобразен административен акт по съответния ред. Не е установена действително претърпяна от ищеца вреда, причинена пряко и непосредствено от издадения незаконосъобразен акт, с който е отказано възстановяване на платените на правно основание суми в размер на 527 995.52 лв. Претендираните лихви за минало време за забавеното плащане на паричното задължение представляват обезщетение за презюмирана вреда от невъзможността ищецът да разполага с паричните средства без да са представени доказателства за реални имуществени загуби или пропуснати ползи в размер на исковата сума. По своята правна същност лихвата е акцесорно вземане, което може да съществува само при наличие на главен дълг, в случая за заплащане на обезщетение за обективно претърпени вреди от незаконно- съобразния административен акт. Наличието на такива имуществени вреди не се твърди, поради което искът за заплащане на лихви за минало време под формата на обезщетение за имуществени вреди е неоснователен. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което Националният осигурителен институт е осъден да заплати на "Промет Стиил" АД, гр. София, обезщетение за имуществени вреди в размер на 147 368.95 лв. на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна и следва да бъде решен по същество. С оглед на изложените мотиви предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. На основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 50 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,