Решение № 5527 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12298/2010 г.

Решение № 5527 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12298/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП против решение № 325/23.07.2010 г. на Административен съд - Велико Търново, Втори състав, постановено по адм. д. № 178 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отменен РА № 060900433/07.12.2009 г. на ТД на НАП - Враца в обжалваната и потвърдена с Решение № 66/09.02.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - В. Търново част, в която за данъчен период по ЗДДС м. 06.2008 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 29 860 лв. и е осъдена дирекцията да заплати на "ДБК Инвест" АД - гр. Враца разноски в размер на 5 081, 36 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не е изследвал обстойно фактическата обстановка относно реалността на доставките по фактури с № 6/02.06.2008 г. и № 8/19.06.2008 г., издадени от "Ателие - 52" ООД с предмет "плащане по договор". Незаконосъобразно е кредитирана доказателствената сила на констативния протокол от 09.06.2008 г. към договор за проектиране от 26.02.08 г.. Нарушена е разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ГПК. С искане изх. № ИШ - 002703/23.06.2009 г. от доставчика "Ателие - 52" ООД са изискани договори, анекси, приемо - предавателни протоколи, проекти и други документи, свързани с фактическото предаване - приемане на услугите, както и документи, удостоверяващи кой е извършил услугата. не са представени доказателства относно завършения етап на услугата. Заключението по съдебно - икономическата експертиза трябва да бъде обсъдено в съвкупност с останалите доказателства, включително с оборотната ведомост на дружеството за м. 06.2008 г. Съгласно чл. 12 ППЗДДС услугата се счита за завършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Липсва идеен проект, отговарящ на изискванията на чл. 139, ал. 3 ЗУТ. При изграждане на вътрешното си убеждение съдът не е съобразил приложеното писмо изх. № МЖ - 03 - 1579/13.07.2009 г. на община Царево, подписано от гл. архитект и от кмета на Община Царево. В потвърждение на горното са писмените обяснения относно различията между идейния проект, разработен от "Дейзи ММ" ЕООД и техническия проект от "Ателие 52" ООД. В договора за проектиране от 26.02.08 г. страните са уговорили, че предаването на техническия и на работния проект се приема за извършено с подписване и подпечатване на проектите от представителя на строителния надзор. Аналогична договореност е направена и в анекс № 1, § 6. Касаторът моли за отмяна на отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. Ответникът по касационната жалба - "ДБК Инвест" АД със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. "Кръстьо Българията", № 13А, с ЕИК ********* я е оспорил с доводи, изложени в писмен отговор от адв. Д. Петкова. Действията на приходните органи са некомпетентни и тенденциозни, констативният протокол е бил представян на администрацията при различните ревизии. Според заключението по СТЕ изработването на техническия проект на "Ателие 52" ООД, одобрено от компетентните органи, не е било възможно без предварително изработване от същия доставчик и съгласуване с възложителя на нов идеен проект. Липсват доказателства, разколебаващи изводите относно доказателствената сила на констативния протокол. Заключението по СИЕ не е било своевременно оспорено. Не е било необходимо одобряване на идейния проект, защото с него е извършена промяна по време на одобрение на техническата фаза. Поради същностните си различия с първоначално одобрения идеен проект, техническият проект е базиран именно на новия идеен проект на "Ателие 52" ООД. Процесните плащания са авансови относно техническата фаза на проекта. В касационното производство е представен ревизионен акт № 010 - 100539/17.06.2010 г., издаден от ТД гр. София на "Маркан Проект" ООД. Касаторът е пледирал чрез адв. Петкова за уважаване на касационната жалба и присъждане направените разноски. Доводите на адв. Петкова са конкретизирани в писмения отговор и са поддържани в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е обсъдил релевантните фактически обстоятелства към спора, формулирайки обоснования извод за незаконосъобразност на РА в отменената от съда част. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. По време на ревизията е прието за установено следното: С процесния РА за данъчен период м. 06.2008 г. е отказано правото на данъчен кредит в размер на 29 860 лв., в резултат на което е определен резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 1 268,20 лева. Предмет на стопанската операция по фактурата, издадена от "Ателие 52" ООД е плащане по договор от 26.02.08 г. за изработване на цялостна проектна документация по изграждане на обект "Ваканционно селище" в ПИ с идентификатор 44094.21.35 в землището на с. Лозенец, обл. Бургас. На дружеството - доставчик е извършена насрещна проверка, при която са изискани документи и обяснения. Според приходните органи процесните фактури не документират реално осъществени доставки на услуги, тоест вследствие неизпълнение изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит. Тази констатация е преценена от съда като незаконосъобразна, тъй като са събрани доказателства, че дружеството - доставчик е имало наети лица, доставчика е имал редовно заведена отчетност. Съдът е кредитирал като достоверна датата на частните документи. Доказана е материално - техническата обезпеченост от страна на доставчика. Съдът е дал вяра на заключението по СТЕ. Вещото лице по СИЕ е извършило проверка при прекия доставчик и при подизпълнителите. Във връзка с издадените фактури при доставчика са осчетоводени разходи. Посочено е, че заключението кореспондира с останалите доказателства. Инвестиционният проект е бил одобрен от компетентния орган. Законосъобразността на актовете за одобрение може да се обсъжда само в производства по чл. 149, ал. 3 ЗУТ. Анализирана е и разпоредбата на чл. 25, ал. 6 (сега ал. 7, изр. 1) ЗДДС във връзка с извършеното безспорно плащане и изискуемостта на данъка. Обжалваното решение е неправилно и трябва да бъде отменено, след което да се постанови ново решение от касационната инстанция, отхвърляща жалбата срещу оспорената част на РА. Необосновани са съдебните изводи във връзка с констативния протокол. Той представлява частен документ и преценка на доказателствената му сила е трябвало да бъде направена в съответствие с разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ГПК. Протоколът не е бил представен по време на ревизионното производство, въпреки връченото ИПДПОЗЛ, което е нелогично ако тогава протоколът е бил съставен и подписан. Възражението на ответника по касационната жалба в смисъл, че протоколът е бил представян по други ревизии е недоказано. Няма доказателства страната, ползваща се от протокола, да е направила искане до момента на образуване на съдебното производство за събиране и прилагане по делото на това налично писмено доказателство. При положение, че същото е относимо към спора, представителят на дружеството е могъл да направи искане за неговото надлежно приобщаване към административната преписка, което не е направено. Основателно е оплакването на касатора за неправилно приложение разпоредбата на чл. 202 ГПК. Цитираната разпоредба не задължава съда да приеме заключението по двете експертизи, а да ги обсъди в съвкупност с останалите доказателства. Жалбоподателят не е представил по делото убедителни и безспорни доказателства за извършени и измерими разходи във връзка с първия етап от проектирането на ваканционното селище. Относно процесната услуга е приложима разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ППЗДДС. Когато по договор за доставка на услуга, тя е свързана с изпълнение на отделни етапи, приемани от получателя, за всеки етап на завършеност възниква данъчно събитие и данъкът става изискуем на датата на приемане на етапа. Релевантната дата се удостоверява със съставяне на приемо - предавателен протокол, подписан от двете страни. В случая липсват такива протоколи, доколкото е останало недоказано изготвянето и предаването на идеен проект от "Ателие 52" ООД спрямо "ДБК Инвест" АД. Съгласно разпоредбите на ЗСч. и СС 18 "Приходи", т. 7.2 приходът се признава, когато разходите по сделката могат надеждно да бъдат измерени. Резултатите от насрещната проверка на прекия доставчик са документирани в ПИНП, както и тези от допълнителната проверка. В контекста на горното не е трябвало да бъде кредитирано заключението по СИЕ, още повече, че вещото лице е обяснило в съдебно заседание невъзможността си да разграничи разходите. Освен това по делото липсва идеен проект, подписан от арх. Крендов. Видно е, че с разрешение за строеж № 216/06.11.07 г. първоначално е бил одобрен идейния проект, изработен от "Дейзи ММ" ЕООД, докато по - късно на 10.10.08 г. е одобрен проекта, изработен от "Ателие - 52" ЕООД. Настоящата инстанция не споделя възраженията на представителя на дружеството във връзка с писмо изх. № МЖ - 03 - 1579/13.07.09 г. на община Царево. От писмото става ясно, че не е постъпило искане на основание чл. 154, ал. 1 ЗУТ. В подкрепа на горните изводи са част от комплексния доклад към одобрения идеен проект на 05.01.07 г. и писмените обяснения, дадени във връзка с ИПДПОЗЛ от 05.11.09 г.. Установено е по делото изготвяне и предаване на техническия инвестиционен проект на възложителя не през м. 06.08 г., когато са били издадени процесните фактури. Предаването на техническия и на работния проекти е извършено с подписване и подпечатване на проектите от представителя на строителния надзор, което е станало на 10.10.08 г.. Необосновани са мотивите относно преценката на плащанията като авансови. В договора от 26.02.08 г. и в самите фактури няма описание на такъв вид плащане за конкретната фаза от проектирането на ваканционното селище. Напротив, на основание чл. 42.4 от договора, сумата в размер на 103 256 лв. се заплаща в срок до 10 дни след одобряване на техническия инвестиционен проект. Такава клауза съществува и в анекса - § 6. В този смисъл са основателни оплакванията на касатора за необоснованост на съдебното решение в частта на приетото относно разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗДДС за конкретния случай. Представеният в касационното производство ревизионен акт не променя извода за законосъобразност на РА. Липсата на корекция в акта относно начисления ДДС е само индиция, която следва да бъде преценена в съвкупност с останалите доказателства относно наличието на данъчно събитие, а оттук и реалното осъществяване на доставката. Решението на административния съд е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, респективно същото подлежи на отмяна. С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 047 лв. за първоинстанционното производство. Съдът не присъжда такова възнаграждение за касационното производство, защото в него страната не е била защитавана и представлявана. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение