Решение № 8832 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3771/2010 г.

Решение № 8832 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3771/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Трайчо Георгиев Паунов, Николай Георгиев Паунов, Кръстан Георгиев Паунов, Даринка Георгиева Колева и Григор Георгиев Весов чрез техния пълномощник срещу решение от 6.10.2009 г. по адм. д. № 183/2005 г. на Софийския градски съд. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба Адолф Шиндлер, Димитър Паунов, Иванка Янкова, Лиляна Генкова, Светослав Костадинов, Невена Весова и Емилия Кръстев, както Столичния общински съвет не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби от касаторите и от Адолф Шиндлер срещу решение № 27 по протокол № 32/10.12.2001 г. на Столичния общински съвет, с което на основание чл. 44, ал. 1, т. 12 ЗМСМА във връзка с чл. 6, ал. 3 ЗУТ, чл. 6, т. 6 ЗТСУ, чл. 20, ал. 2 и чл. 48, ал. 1 и 2 ППЗТСУ са одобрени проекти за: 1. Застроителен план /ЗП/ на с. Мировяне в посочените граници без кварталите с влезли в сила подробни планове и кварталите с планове, одобрени с индивидуален административен акт, и 2. Регулационен и кадастрален план /РКП/ на с. Мировяне, в посочените граници, без кварталите с влезли в сила подробни планове и кварталите с планове, одобрени с индивидуален административен акт. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбите. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон при следните съображения: Имотът на жалбоподателите е възстановен с решение на ПК - с. Мировяне от 5.03.2001 г. на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Към 05.06.2001 г., когато одобрените с оспореното решение на Столичния Общински съвет кадастрален план и проект за ЗРП са били изготвени и обявени по реда на чл. 69, ал. 1 от ППЗТСУ, имотът на касаторите не е бил отразен в този план, съответно, за него не е имало отреждане в регулационния план. Действително съгласно чл. 12 ППЗТСУ одобреният застроителен и регулационен план пък по принцип следва да се съобразява с кадастъра, но след като реституираният имот не е отразен в кадастралния план към момента на изготвяне на проекта за оспореното решение, то и застроителният и регулационният план не могат да се съобразяват с кадастъра. В разглеждания аспект законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че попълването на кадастралния план с този имот не би могло да бъде извършено по реда на съдебноадминистративния контрол в процеса на обжалване на административния акт. Това е следвало да бъде осъществено по реда и в сроковете на § 6, ал. 6 ПЗРЗУТ, респективно по реда на § 4 ПЗР ЗКИР. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касаторите в частта досежно обжалването и на регулационния план. В случая е налице изключението по § 6, ал. 3 ЗУТ за обжалването на решението по реда на чл. 138 ЗТСУ (отм.), допускащ касационно обжалване. В разглеждания смисъл, след като достъп до УПИ ХVIII-8 не може да бъде осигурен по друг начин, освен чрез предвидената улица -тупик от о. к. 3 до о. к. 5, то изводът на съда за законосъобразност на решението и в тази му част се споделя и от касационната инстанция. Предвид изложеното, като е приел, че оспореното решение е валиден и законосъобразен административен акт, решаващият съд е постановил обосновано и съответно на материалния закон решение. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, поради което решението следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,