Решение № 12527 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3313/2016 г.

Решение № 12527 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3313/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена чрез адв. Г. И. като процесуален представител на управителя на дружеството, срещу решение № 388 от 18.01.2016 г. на Административен съд С. град (АССГ), постановено по адм. дело № 12085/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 2101403404 от 04.07.2014 г., издаден от приходни органи, възложили ревизията и ръководител на ревизията, потвърден с решение № 1888 от 22.10.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" [населено място]. Касаторът претендира за отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че съдът неправилно е възприел доводите на ревизиращите органи за липса на реално осъществени доставки и неправилно е възприел тезата на решаващия административен орган за липса на предпоставки за приспадане на данъчен кредит на основание чл. 12, ал. 1 ЗДДС. Претендира за отмяна на съдебното решение и за отмяна на РА, както и присъждане на направените разноски в производството. Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП оспорва жалбата чрез юрк. Кирова. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред АССГ РА № 2101403404 от 04.07.2014 г., издаден от приходни органи, възложили ревизията и ръководител на ревизията, потвърден с решение № 1888 от 22.10.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" [населено място], на [фирма] е отказано право на приспадане на данъчен кредит (ДК) общо в размер на 256 094, 59 лв. за данъчен период м. 11. 2013 г. по фактури, издадени от [фирма]. За да откажат право на приспадане на данъчен кредит приходните органи в РА и РД приемат за недоказано, че издателят на фактурите [фирма] е действителният изпълнител на фактурираните доставки, а данъчният директор в своето решение приема също, че от една страна услугите не са извършени в рамките на независима икономическа дейност, поради което дружеството не е доставчик по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗДДС, а от друга – мястото на изпълнение не е на територията на РБ, поради което не е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДС. За да отхвърли оспорването административният съд е възприел изцяло доводите на приходните органи, както тези по РА, така и допълнително формираните от данъчния директор. Обсъдил е доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на тях и на установения приложим закон е формирал собствени фактически и правни изводи, които е обосновал и развил в крайния си акт по съществото на спора, с който е приета законосъобразност на РА и съответно е отхвърлена жалбата срещу него. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото. Правилно е заличена допусната СТЕ като неотносима към предмета на спора предвид това, че от една страна с поставените от жалбоподателя задачи се иска установяване на обстоятелства, които не са относими към предмета на спорните фактури, така както е описана услугата в тях и в съотношение с договор № 2013-24, а от друга се иска тълкуване на договора /последната от поставените задачи/, което е извън обстоятелствата, които следва да се установяват със специални знания. Обратно на твърденията в касационната жалба първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Касационният съд намира за обосновани и законосъобразни направените от първоинстанционния съд фактически и правни извод, както относно липсата на установена реалност на доставки по процесните фактури - извършване на фактурираните в тях дейности от издателя на фактурата [фирма], така и относно изначално липса на право на приспадане на данъчен кредит поради липса на облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДС вр. с чл. 21, ал. 4, т. 1 ЗДДС предвид установеност на мястото на изпълнението извън територията на РБ. Обосновано административният съд е приел, че въз основа на събраните доказателства не може да се направи извод, че по процесните фактури с предмет - "откриване на конвенционални експлозиви и отломки през –-- седмица по договор № 2013-24" са извършени реални доставки на услуги от [фирма]. Съгласно договор № 2013-24 услугите на изпълнителя включват претърсване на отломки за конвенционални експлозиви в пристанището Р., разрушена бетонна стена на кей, включващо предварителни срещи, изработване на план за безопасност, транспорт на оборудване и персонал, инсталация на физическа бариера. Уговорено е използване на специално бронезащитно оборудване, използване на поне 2 специалисти. Услугите са комплексно уговорени, фактурите не са издадени като авансови или за отделни дейности като например само осъществяване на предварителни срещи или изготвяне на план, поради което твърденията на РЛ, че предметът на услугите обхваща именно тази част от договореното остава недоказан. Правилно съдът е обсъдил договора в неговата цялост и съответно е изследвал наличието на данни за изпълнение на уговорените услуги като комплексни такива – от изготвянето на плана до осъществяване на претърсване за отломки на място. За всички така изброени дейност няма достатъчно данни по делото, както относно предаването на изпълнението, така и относно приемането като начин на доказване на осъществената услуга предвид извършването й. Няма данни изпълнителят да е разполагал и съответно използвал необходимата специална транспортна техника или бронезащитно оборудване, да е разполагал или наемал лица, осъществяващи дейността по претърсване. Изводът е, че не е доказано реалното извършване на услугите, което доказване следва да бъде пълно при възложена доказателствена тежест върху РЛ, претендиращо право на приспадане на ДК. Събраните доказателства относно извършени фактически действия от две лица, специалисти по експлозиви и от друга страна представляващи първоначалния възложител W. B. – Сник и Д. във всички случаи не покриват пълния обем на уговорената услуга, нито действие от името на "С. бластинг" предвид пребиваването им на обекта за тяхна лична сметка според дадените обяснения и без счетоводни данни при "С. бластинг" за възмездни отношения с тези две лица. На следващо място обосновано съдът е приел, че в случая правото на приспадане на ДК не възниква, тъй като дори и да бях събрани данни за реалност на доставките, то същите не са облагаеми поради това, че мястото им на изпълнение не е на територията на РБ. Доставките на процесните услуги попадат в разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС – мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана пряко с него, което правило е специално по отношение на правилото по чл. 21, ал. 2 ЗДДС относно мястото на установяване на независимата икономическа дейност на получателя. Следователно е налице визираното от приходните органи основание по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за отказ на правото на ДК и поради липса на облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДС – мястото на изпълнение не е на територията на РБ. Неоснователен е доводът в касационната жалба за допуснато процесуално нарушение и материална незаконосъобразност предвид включване на това основание за отказ от право на приспадане на ДК едва в решението на данъчния директор. ДОПК не предвижда забрана за това, а по аргумент на противното от вменените задължения на решаващия орган и на съда да са инстанции по съществото на спора, константно се приема, че е налице съответно правомощие за изменение или добавяне на основания за възникването на установените с РА и РД данъчни задължения извън тези, посочени в РА и РД. Прилагайки разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 ЗДДС, съдът е действал в унисон с практиката на СЕС по прилагане на чл. 9, пар. 2, б. "а" от Шеста директива и чл. 47 от Директива 112/2006, както и на задължителното им тълкуване, дадено от СЕС в решение от 27.06.2013 г. по дело С-155/12: от практиката на Съда следва, че доставките на услуги, които имат достатъчно пряка връзка с даден недвижим имот, попадат в приложното поле на чл. 47 от Директивата за ДДС. Д. на услугите следва да има за предмет самия недвижим имот, а видно от предмета на фактурите, съответстващ на предмета на договор № 2013-24 изпълнението е пряко насочено към дейности на кей в пристанището на Р., по своята същност представляващ недвижимост. По изложените съображения касационният съд намира наведените доводи в касационната жалба на [фирма] за неоснователни. Не са налице касационни основания за отмяна на решението на АССГ. Същото като правилно- обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 5120 лв. Водим от горното Върховният административен съд, състав на осмо отделение,