Решение № 1167 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4672/2013 г.

Решение № 1167 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4672/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Министерство на правосъдието против решение № 70 от 20.02.2013 г., постановено по адм. д. № 810/2012 г. по описа на Административен съд - Плевен в ЧАСТТА МУ, в която Министерство на правосъдието е осъдено да заплати на Илиян Антонов Русков, лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в Затвора - гр. Плевен сумата от 100 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразно фактическо бездействия на длъжностни лица от затвора в гр. Плевен да осигурят правото на лицето по чл. 76, ал. 2 от ЗИНЗС. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено срещу ненадлежен ответник- юридическо лице и при липса на материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, се представлява от юриск. Луканова, която поддържа касационната жалба, а по същество моли отмяна на съдебното решение като постановено в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и необосновано по съображения, подробно изложени от нея в писмени бележки . Ответникът, Илиян Антонов Русков, редовно призован, се явява лично, оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Административният съд е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът Илиян Русков претендира обезщетение за вредите, причинени му от фактическото бездействие на дежурния на 24.09.2012 г. Главен офицер / дежурен главен надзирател/ Бисер Георгиев, изразяващо се в непредоставяне възможност на лишения от свобода да упражни правото си на телефонен разговор с близките му в обичайния за това в Затвора - Плевен срок - от 10 минути до 1 час от заявяване на устно желание за провеждане на такъв разговор. След като на 24.09.2012 г. около 14.00 ч. лишеният от свобода Русков е заявил устно на постовия, че иска да се свърже по телефона със свои близки по предварителна уговорка с тях към този час, същият е бил допуснат до телефон едва малко преди 17.00 часа, когато вече не са го очаквали и връзка с близките му не се е осъществила. Ищецът твърди, че от незаконосъобразното фактическо бездействие на служителя при затворническата администрация за него са настъпили неимуществени вреди - ядове, нерви, безпокойствие, стрес и нежелание за живот, за които Илиян Русков претендира обезвреда в размер на 100 лв. В хода на съдебното производство съдът е приел, че исковата молба на Русков е съединена с жалба на същия срещу незаконосъобразното бездействие на служителя към затворническата администрация - Плевен, поради което като ответник по тази жалба е конституирал служебно и началника на Затвора - гр. Плевен. Въпреки че е конституирал като страна в производството административен орган - началника на Затвора - гр. Плевен, в рамките на прието от съда като допустимо обжалване на фактическо бездействие, същият съд е приел, че това обжалване е неоснователно - от една страна, а отделно от това - е съединено с иск за обезщетение от незаконосъобразно бездействие, предявен срещу същия този административен орган. АС - Плевен е оставил без разглеждане жалбата на Илиян Русков срещу бездействията на длъжностните лица в Затвора - гр. Плевен да осигурят на лицето правото му по чл. 76, ал. 2 от ЗИНЗС като недопустима поради преустановяване на бездействието още в същия ден -24.09.2012 г., и, наред с това, е оставил без разглеждане предявения от Русков срещу Началника на Затвора - гр. Плевен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ . Въпреки незаконосъобразността на този диспозитив, настоящият касационен състав не следва да се произнася, предвид обстоятелството, че не е сезиран с надлежна жалба от страна с право на обжалване в тази част на съдебния акт. За да уважи иска на Русков срещу Министерство на правосъдието на РБ, АС- Плевен е приел, че именно Министерство на правосъдието е надлежен ответник, който по силата на чл. 205 от АПК се явява юридическото лице, към което се числи административният орган - дежурният Главен надзирател към Затвора - гр. Плевен, от чието незаконосъобразно бездействие се претендира вредата. Решението на АС-Плевен е недопустимо по следните съображения: Министерство на правосъдието е било юридическото лице по смисъла на чл. 205 от АПК, към което се числи дежурния главен надзирател в който и да било затвор на територията на РБ, до влизане в сила на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ДВ бр. 25 от 03.04.2009 г. - в сила от 01.06.2009 г./. До тази дата е действал Законът за изпълнение на наказанията /отм. ДВ бр. 25 от 03.04.2009 г./, съгласно разпоредбите на който единствено Министерство на правосъдието е юридическото лице, към което се включват всички служители на всяка една затворническа администрация. С влизане в сила на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, считано от 01.06.2009 г., прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка. /чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС/. Съгласно ал. 3 от същия законов текст затворите, поправителните домове и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Твърдяната от ищеца неимуществена вреда в размер на 100 лв е настъпила в резултат на евентуалното незаконосъобразно бездействие на длъжностно лице към затворническата администрация на Затвора - гр. Плевен към 24.09.2012 г. Към тази дата е бил в сила новият ЗИНЗС, съгласно който юридическото лице, към което се числи административният орган, от незаконосъобразното бездействие на който се претендират неимуществените вреди, е не Министерство на правосъдието, а Главна дирекция " Изпълнение на наказанията" към МП. Насочването на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу юридическо лице, към което не се числят длъжностните лица, извършили незаконосъобразните актове, действия или бездействия, от които се претендират вредите, съгласно установената практика на ВАС се явява въпрос на допустимост, а не на основателност на предявения иск. Доколкото Министерство на правосъдието не е юридическото лице, в чиято система бюджетно и организационно е включен административният орган или длъжностното лице, пряк причинител на вредите, осъждането му с обжалваното съдебно решение се явява недопустимо, поради което съдебното решение следва да бъде обезсилено. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение