Решение № 14172 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6057/2019 г.

Решение № 14172 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6057/2019 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Ти Ес Ти България" ЕООД със седалище в гр. Монтана, представлявано от М. Антонов, чрез адв. Х. Костадинов, против Решение № 32 от 14.02.2019 г. на Административен съд - Велико Търново по адм. д. № 238 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № Р-04001217003833-091-001/14.12.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 56/12.03.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Необоснован е фактическият извод на първоинстанционния съд за недоказано прехвърляне на правото на собственост върху вещите, за придобиването на които е отказано право на приспадане на ДДС, при несъобразяване и на заключението на експертизата. Съдът не съобразил, че става дума за индивидуално определени вещи със съответни спецификации, обичайни за търговската дейност на дружеството. Цитирана е съдебна практика на Съда на ЕС, относно тълкуването на понятието "доставка на стоки" по Директивата за ДДС, която според касатора не е съобразена от съда. Съдът без основание изисквал доказване на произхода на стоката и игнорирал липсата на други доставки на същите стоки, както и безспорното последващо разпореждане с предмета на доставките от страна на ревизираното лице при наличие на система, позволяваща пълна проследимост на предмета на доставките. Без мотиви съдът приел, че процесните фактури са издадени с единствената цел за ползване на право на данъчен кредит; на получателя по доставките недопустимо е отказано правото на приспадане само поради действията на доставчиците му. Към фактурите са представени достатъчни и убедителни придружаващи документи. Иска се отмяна на решението и на РА и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция Обжалване и данъчно – осигурителна практика" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Мундова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Поддържа, че фактическите изводи на първоинстанционния съд за недоказана реалност на процесните доставки е обоснован на събраните доказателства, като на жалбоподателя е давана многократна възможност да докаже посочения факт с правно значение, но е ангажирана единствено съдебно-счетоводна експертиза, която е недостатъчна за обосновани изводи в обратна насока. Обратно на поддържаното в касационната жалба, предметът на доставките не бил индивидуализиран като фактурите не отговарят на формалните изисквания на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството и чл. 226 от Директивата за ДДС. Заключението на експертизата е извършено при липса на аналитична счетоводна отчетност. За предходните доставчици било установено, че извършват поредица сделки, представляващи фиктивен търговски оборот. Обосновано съдът потвърдил отказа на право на приспадане по фактурата на "Джет такси-Лом" ЕООД с предмет "авточасти", на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС при установеното, че дружеството не е ползвало нито собствени, нито наети превозни средства. Иска се оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско вазнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на оспорване по същество пред първоинстанционния съд е бил цитираният РА, в частта му, с която на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 8 429,80 лева и съответните лихви за данъчни периоди м. 10. 2015 г., м. 02, 03, 05 и 06. 2016 г. по фактури, издадени от "Ей би ди си корп" ЕООД с предмет "доставки на техника и системи за видеонаблюдение и контрол" и от "Джет такси – Лом" ЕООД с предмет "авточасти". За да отхвърли жалбата в частта относно доставките на "Ей би ди си корп" ЕООД административният съд е приел, че само действително осъществена доставка може да породи изискуемост на данъка, съответно право на приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите материално-правни и процесуалноправни изисквания, правото на приспадане по принцип не може да бъде ограничавано. Съдът е приел, че жалбоподателят, който носи тежестта да докаже материално-правните предпоставки за възникване на претендираното право, не е доказал получаването на фактурираните стоки, нито използването им за последващи облагаеми доставки. Съдът е приел, че представените в ревизионното производство придружаващи фактурите документи, налични само при получателя, доколкото не носят дата, подпис и индивидуализация на лицето, което ги е изготвило, не съставляват годни документи и не могат да се свържат с фактурите. Приел е също, че процесните пет фактури на този доставчик не съдържат изискуемите реквизити по чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС и чл. 226 от Директивата за ДДС, като непълнотата им не е отстранена с други документи преди издаването на РА. Съдът е приел, че това нарушение на формалните изисквания за упражняване на правото на приспадане, по същество, възпрепятства предоставянето на сигурно /решително/ доказателство за изпълнението на материално-правните изисквания за възникване на това право. Представените приемо-предавателни протоколи не доказват предаването на стоката, доколкото препращат към непълните фактури. Като косвено доказателство за недоказване реалността на доставката съдът е взел предвид недоказаното плащане по фактурите. Съдът е приел, че воденото от жалбоподателя счетоводство не е редовно и че поради липса в него на аналитична отчетност е невъзможна проверката за счетоводно отразяване на последващи продажби с предмет вещите по процесните фактури като експертизата е извършила проверка за движението на стоките само чрез анализ за това дали стойностно всички стоки са изписани в края на периода. Взет е предвид несигурният положителен отговор на вещото лице в съдебно заседание относно последващото отчуждаване. Липсва фактическо установяване дали ревизираното дружество е получавало стоки като процесните от други доставчици. Съдът е приел, че заприходяването при доставчика на техника като процесната не доказва прехвърлянето на правото на собственост на ревизирания получател. Съдът е приел, че дори да кредитира изцяло експертизата, тя не доказва получаването на стоката от ревизираното дружество. За да потвърди отказа на право на приспадане по фактурата на "Джет такси – Лом" ЕООД с предмет "авточасти", съдът е приел, че ревизираното лице не е доказало използването на предмета на тази фактура в независимата си икономическа дейност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновано на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че процесните фактури са непълни поради липса на индивидуализация на предмета на доставките, а представените към тях описи не отстраняват тази непълнота, тъй като не носят подписи на страните по сделката, нито други реквизити, които да свържат всеки опис със съответната фактура. При преценка на доказателствената стойност на последните, съдът с основание е съобразил липсата на придружаващи фактурите документи при открития доставчик. Жалбоподателят не е доказал, че предмет на доставките са индивидуално-определени вещи. Обосновано, при това, съдът е приел, че представените от ревизирания приемо-предавателни протоколи не доказват получаването на стоката, поради съдържанието им, че с тях се предават стоките по непълните фактури. При оспорването на автентичността на подписите върху протоколите, при открит доставчик, жалбоподателят не е поискал никакви доказателства за установяването на тази автентичност. От друга страна, в протоколите не е записано място на предаването на стоката. Не е станало ясно какви са били обектите на доставчика и получателя по доставките и как и къде е предадена стоката. От мотивите на потвърждаващото РА решение на ДД "ОДОП" е видно, че представляващият ревизираното дружество е заявил наличие на собствена програма за завеждане на стоките, от която, въпреки получено искане затова, не е представил разпечатки. Съдът с основание е констатирал противоречието относно начина на плащане по фактурите – по сметка /вписано в тях/ и в брой, чрез представени фискални бонове, издадени много по-късно от датите на фактурите. Установеното от вещото лице късно счетоводно отразяване на плащания, извън ревизираните периоди, по време на ревизията, когато дружеството вече не извършва стопанска дейност, потвърждава косвено направените от съда изводи за липса на реални данъчни събития по процесните фактури. Неоснователно е касационното оплакване, че първоинстанционният съд е игнорирал доказаното последващо разпореждане с предмета на доставките и обстоятелството, че получателят не е имал други доставчици на стоки като процесните. В съдебното заседание на 31.10.2018 г., при приемане на заключението на вещото лице, на въпроса на съда: "може ли да бъде посочено стоките по описите към процесните пет фактури от "Ей Би Ди Си Корп" ЕООД, с кои конкретни последващи фактури са отчуждени?", вещото лице е заявило, че не може да отговори, защото методът на заприходяване и изписване на материалните запаси е този на средно-претеглената стойност. Невярно е твърдението в касационната жалба, че е установено, че ревизираният получател не е имал други доставчици с процесния премет. От друга страна, в ревизионната преписка са представени фактури за продажби на техника като процесната, придружени с идентични описи и приемо-предавателни протоколи като тези, представени за процесните фактури; в същото време ревизираното лице е представило описи на налична техника към 30.06.2016 г., от които се вижда, че част от посочените като отчуждени по-рано стоки фигурират в описите на наличните, към посочената по-късна дата, стоки. При това, недоказани са останали твърденията, че стоките по фактурите са били предмет на последващи облагаеми доставки. Обратно на поддържаното в касационната жалба, административният съд не е приел, че ревизираното дружество е знаело или не е могло да не знае, че сделките, на които основава правото на приспадане, са част от измама с ДДС, извършена от предходни доставчици. Според съда анализът, направен от приходната администрация в настоящия случай относно веригата назад: "Ей би си ди корп" ЕООД – "Глобъл нет България" ЕООД – "Пилето на Лари" ЕООД – "Еко мулти плант" ЕООД навежда данни за данъчни злоупотреби, но не доказва обективно, безспорно и непротиворечиво, че "Ти Ес Ти България" ЕООД е знаело или е трябвало да знае, че посочените от него сделки, на които основава правото на приспадане, са част от измама с ДДС. В същото време, използването на данъчни фактури, неотразяващи реални доставки, за упражняване на правото на приспадане, е форма на данъчна измама. Съгласно т. 49 от мотивите на Решение от 7.12.2010 г. по дело С-285/09, R., правото на Европейския съюз не е пречка държавите членки да считат съставянето на фактури с невярно съдържание за част от данъчна измама и в този случай да не допускат освобождаване (вж. в този смисъл Решение по дело Schmeink & Cofreth и Strobel, посочено по-горе, точка 62, както и Определение от 3 март 2004 г. по дело Transport Service, C-395/02, Recueil, стр. I-1991, точка 30). В касационната жалба няма конкретни оплаквания против решението, в частта му, относно отказа на данъчен кредит по фактурата на "Джет такси – Лом" ЕООД с предмет "авточасти". Първоинстанционният съд в съгласие с материалния закон е постановил решението си в тази част, предвид липсата на доказване на връзка между предмет на фактурата и независимата икономическа дейност на ревизираното дружество. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 823,12 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение