Решение № 6143 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6181/2011 г.

Решение № 6143 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6181/2011 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - Брезник, подадена чрез процесуален представител адвокат Венета Петрова, против решение № 46/31.03.2011 г., постановено от Административен съд - Перник по адм. дело № 89/2011 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдебното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон - § 4, ал. 1 във връзка с § 3 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване /ЗСН/ и чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Твърди се, че съдът не е преценил правилно наведените факти, при което е направил необосновани правни изводи за приложимостта на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите /ЗК/. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответната страна - Районна прокуратура Брезник, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение № 46/31.03.2011 г. е прогласена нищожността на решение № 62, взето по протокол № 6/24.04.2008 г. на Общински съвет - Брезник, с което е допълнено негово решение № 37/28.02.2008 г. за отдаване под наем на имоти публична общинска собственост, относно язовир Конска, представляващ имот № 000166 в землището на с. Кошарево, община Брезник, м. "Бело поле", ЕКАТТЕ 41126, с площ 37.230 дка. За да постанови посочения резултат, съдът е приел, че язовирът е актуван като публична общинска собственост /по делото е представен АПОС № 149/28.11.2002 г., който има удостоверителен характер и представлява годно доказателствено средство относно статута и правото на собственост на индивидуализирания в него обект/, като предвид липсата на данни да е предназначен за напояване или да представлява елемент от напоителна система на територия на сдружение за напояване, с оглед на което обстоятелство да са приложими разпоредбите на § 3 и § 4 от ПЗР ЗСН, в случая е следвало да намерят приложение чл. 19, т. 4, б. "в" от Закона за водите /ЗВ/ и чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, респективно имотът не може да се отдава под наем по реда на Закона за общинската собственост. Още повече, че дори да се приеме за приложима, нормата на § 4, ал. 1 ПЗР ЗСН визира предоставянето на ползването на имота по реда на ЗОбС, едва след съгласуване с надзорния орган, каквото не е установено по делото. Обсъдено е приложението на чл. 14, ал. 7 ЗОбС, посочена като правно основание за издаване на акта на ОбС, при което е съобразено, че тя изрично изключва от режима на обектите, публична общинска собственост, които могат да се отдават под наем по посочения ред, тези подлежащи на концесиониране съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗК. При тези данни е осъществена обоснована и правилна преценка за нищожността на оспореното решение на ОбС - Брезник, доколкото процесният язовир изобщо не е могъл да бъде обект, предоставян под наем по реда на Закона за общинската собственост. Обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Административен съд - Перник точно е тълкувал и приложил разпоредбите на Закона за концесиите /ЗК/, който е специален по отношение на Закона за общинската собственост. В тази връзка правилно е взето предвид, че от представените по делото доказателства не се установява язовирът да попада в кръга на обектите по § 3 ПЗР на Закона за сдруженията за напояване, само в който случай и при условие, че към момента на влизане на този закон в сила няма сключен договор по § 3, ал. 2, до предявяване на искане по реда на § 3, ал. 3, може да бъде отдаден под наем по реда на чл. 12, ал. 4 ЗОбС, след съгласуване с надзорния орган, съобразно § 4, ал. 1 ПЗР ЗСН. Следва да се отбележи, че последната разпоредба препраща към редакцията на чл. 12, ал. 4 ЗОбС по ДВ бр. 96/1999 г., преди изменението на ЗОбС по ДВ бр. 101/2004 г., след което отдаването под наем на части от имоти - публична общинска собственост вече се урежда именно от чл. 14, ал. 7 ЗОбС. Следователно, правилен е направеният от административния съд извод, че след като язовирът е публична общинска собственост и липсват данни да е включен в имуществото на търговско дружество или на сдружение за напояване, което изключва приложението на § 4, ал. 1 вр. § 3 ПЗР ЗСН, относимо в случая е правилото на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, че обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на този закон. Както правилно е отбелязано и в обжалваното решение, правилото на чл. 14, ал. 7 ЗОбС изрично изключва от обектите, които могат да бъдат отдавани под наем по реда на ЗОбС, подлежащите на концесиониране обекти, в кръга на които попада и процесния с оглед неприложимостта на § 4 ПЗР ЗСН. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице такова съществено нарушение на материалния закон, което обуславя извод за нищожността на приетия от ОбС - Брезник акт. Съдебното решение не страда от инвокираните от касатора пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,