Решение № 6941 от 23.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13182/2013 г.

Решение № 6941 от 23.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13182/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по Глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на юрк. Бояджиева, надлежно упълномощен процесуален представител на Директора на Областна дирекция на МВР-Плевен, против решение № 414/11.07.13 г. по адм. д. № 295/13 г. по описа на Административен съд- Плевен с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Илиан Вичев Прокопов, представляван от адв. Дилков, надлежно упълномощен, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното с нея решение като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира допустимата, подадена срещу неблагоприятно за страната решение, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба-за неоснователна. Предмет на оспорване по жалбата на ответника по касация Прокопов е Заповед № 815/7.03.13 г., с която директора ОД на МВР-Плевен, на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10, чл. 228, т. 3 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за министерството на вътрешните работи/ППЗМВР/ му е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение - старши полицай в група "Охрана на обществения ред", на сектор "Охранителна полиция", към Второ районно управление "Полиция"-Плевен, при Областна дирекция на МВР-Плевен, считано от датата на връчване на заповедта. С обжалваното решение АС-Плевен е отменил заповедта като издадена в нарушение на материалния закон и административно производствените правила. Този правен резултат е обоснован с мотиви относно естеството на установените в хода на дисциплинарната преписка нарушения и незаконосъобразното им подвеждане от наказващия орган под нормата на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. Прието от състава е, че установените нарушения на служебната дисциплина от страна на Прокопов- пряко нарушават вменени му по закон и длъжностна характеристика задължения на държавен служител в МВР за противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, които неправилно са квалифицирани като несъвместими с етичните правила за поведение, въведени с Етичния кодекс на държавните служители в МВР, респективно т. 7, 8, 57, б. "е", 64 и 92 от същия и осъществяващи състава на посоченото в заповедта правно основание за налагане на дисциплинарното наказание, а именно тежко дисциплинарно нарушение, обективирано в деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавния служител. В тази връзка е посочено, че медийните публикации не обуславят промяна в характера на извършените от оспорващия през проверявания период действия или бездействия и не могат да заместят оценката, която административно казващият орган следва да даде на поведението на служителя с цел да мотивира приложението на конкретно възприетите като правно основание за издаване на административния акт правни норми. Касационните жалби, подадени срещу така постановеното решение с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК са неоснователни. По делото липсва спор за фактите по делото. Конкретните действия на ответника Прокопов в качеството му на полицай сектор "Охранителна полиция", вменени му като действия, уронващи престижа на службата са възприети от първоинстанционния съд, така както са установени от административния орган в хода на дисциплинарното производство. Спорът е относно правната квалификация на тези действия - дали представляват деяния, несъвместими с етичните правила или обективират нарушения на служебната дисциплина, свързани с неизпълнение на служебни задължения, на злоупотреба с власт и пр., представляващи отделни правни основания за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Преди всичко, безспорно е, че всяко нарушение служебните задължения е укоримо и сочи наред с всичко останало и на негативно отношение към службата. Разпоредбата на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР има предвид обаче деяния /действия или бездействия/ несъвместими с етичните правила за поведение на държавния служител, с които се уронва престижа на службата. Разпоредбата на визираните в заповедта точки от Етичния кодекс на държавните служители от МВР са бланкетни - очертават най общо задължение служителят при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот да следва поведение, което не уронва престижа на службата, а опазва доброто име на институцията, която представлява; да дава личен пример с поведението си и по този начин насърчава хората да уважава закона;. Във всеки конкретен случай на вменено на служителя нарушение на тези етични норми, наказващият орган следва да въведе конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които да обоснове как чрез конкретно нарушение или неизпълнение на служебни задължения са нарушени етични норми и престижа на службата е накърнен. В случая наказващият орган подробно е описал установените в дисциплинарното производство нарушения на службата, но липсва мотив за подвеждането им под нормата на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР вр. с Етичния кодекс. В дисциплинарното производство наказващият орган е длъжен да дава точна правна квалификация на нарушението на служебните задължения и когато е извършено нарушение /действие или бездействие/ във връзка със служебни задължения, нарушени са конкретни елементи на служебното правоотношение, наказанието за тях следва да се налага на тези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. В конкретния казус текстът на заповедта съдържа факти относно нарушения на задължения по длъжностна характеристика - за противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, предотвратяване и разкриване на престъпления- след като при получен сигнал за престъпление и евентуалния му автор- не е осигурил подкрепа, помощ и информация на пострадалото лице; не е докладвал по надлежния ред за случая и не е предприел действия по неговото разкриване. Това са действия, които представляват нарушения по служба, а не такива, указващи на поведение, уронващо престижа на службата по смисъла на сочените разпоредби от Етичния кодекс, обосноваващи квалификацията на нарушенията по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. С оглед изложеното обжалваното решение, с което по сходни съображения е отменена заповедта за наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на ответника по касационната жалба, се явява правилно, постановено в съответствие с материалния закон и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 300 лева разноски за тази инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия СЪСТАВ НА ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ