Решение № 2448 от 1.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7763/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Общински съвет Септември със седалище и адрес на управление в гр. Септември, на [улица], против решение 238 от 19.04.2023 г., постановено по адм. д. 91 по описа за 2022 г. на Административен съд Пазарджик, поправено с Определение 894/03.07.2023 г., постановено по същото дело. Релевират се всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който да се отхвърли жалбата на Варварски минерални бани ЕООД против Тарифа за таксите за издаване на разрешително за водовземане и за таксите за водовземане от находище на минерална вода Варвара , безвъзмездно предоставено от държавата на Община Септември за ползване и управление за срок от 25 години , приета с Решение 724 на Общински съвет Септември, взето по Протокол 36 от негово редовно заседание, проведено на 30.12.2021 г. Претендира присъждане на съдебни разноски за първоинстанционното и касационното производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за сторените такива в настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Варварски минерални бани ЕООД с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление в София, на [улица], [адрес], я оспорва в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК с доводи за неоснователността й. По същество иска Тарифа за таксите за издаване на разрешително за водовземане и за таксите за водовземане от находище на минерална вода Варвара , безвъзмездно предоставено от държавата на Община Септември за ползване и управление за срок от 25 години , приета с Решение 724 на Общински съвет Септември, взето по Протокол 36 от негово редовно заседание, проведено на 30.12.2021 г. да бъде прогласена за нищожна, алтернативно обжалваното съдебно решение, да бъде оставено в сила, като правилно. Претендира разноски за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна/ неоснователна. С обжалваното съдебно решение, в производство по реда на чл. 185 и сл. АПК, Административен съд Пазарджик е отменил по жалба на Варварски минерални бани ЕООД Тарифа за таксите за издаване на разрешително за водовземане и за таксите за водовземане от находище на минерална вода Варвара , безвъзмездно предоставено от държавата на Община Септември за ползване и управление за срок от 25 години , приета с Решение 724 на Общински съвет Септември, взето по Протокол 36 от негово редовно заседание, проведено на 30.12.2021 г. Наред с това е осъдил Община Септември да заплати на Варварски минерални бани ЕООД разноски по делото в размер на 2840.00 лв. Административният съд е установил от фактическа страна, че производството по издаване на оспорената Тарифа за таксите за издаване на разрешително за водовземане и за таксите за водовземане от находище на минерална вода Варвара , безвъзмездно предоставено от държавата на Община Септември за ползване и управление за срок от 25 години (Тарифа/та), приета с Решение 724 на Общински съвет Септември, взето по Протокол 36 от негово редовно заседание, проведено на 30.12.2021 г., представляваща нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК, е инициирано от кмета на Община Септември. Обявление по реда на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) е публикувано на сайта на Община Септември на 26.11.2021 г. л. 60 и л. 61 от адм. дело 91/2022 г. (том I) по описа на Административен съд Пазарджик. Оспореният административен акт е приет от Общински съвет Септември с негово Решение 724, взето по Протокол 36 от редовно заседание на съвета, проведено на 30.12.2021 г. На проведеното заседание присъствали 19 от общо 21 общински съветници и същата е приета с мнозинство от 12 гласували за и 6 въздържали се (л. 30 том I на първоинстанционното дело). За изясняване на обстоятелствата от значение за делото, в хода на съдебното дирене пред първата инстанция са изслушани и приети заключенията на съдебно-счетоводна и комплексна експертизи. При така установената фактическа обстановка, Административен съд Пазарджик е приел, от правна страна, че жалбата на Варварски минерални бани ЕООД е процесуално допустима, като подадена от титуляр на разрешителни за водовземане от находище на минерална вода Варвара , за който произтича задължение от Закона за водите (ЗВ) да заплаща такси в полза на Община Септември, определени въз основа на приетата от Общински съвет Септември Тарифа. Разглеждайки жалбата по същество, съдът я приел за основателна. Счел е, че изискванията на ЗНА за издаването на оспорения подзаконов нормативен акт са спазени. Мотивирал се е, че проектът на Tарифа произхожда от лице, което притежава инициатива да я предложи, същата е публикувана на Интернет страницата на Община Септември за срок от 30 дни, в хода на общественото обсъждане са постъпили предложения по нея от трети лица и същите са обсъдени преди приемането й на заседанието на Общински съвет Септември, проведено на 30.12.2021 г. Взел е предвид, че с Решение 74 от 29.05.2018 г. на министъра на околната среда и водите находище на минерална вода Варвара е предоставено безвъзмездно за управление и ползване на Община Септември за срок от 25 години. Съдът е преценил, че оспорената Тарифа не е съобразена с разпоредбите на материалния закон ЗВ, въз основа на който е приета. Обосновал се е, че не са спазени изискванията на § 133, ал. 10, т. 1, буква а и буква б от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (обн. ДВ, бр. 61 от 2010 г., изм. и доп. с ДВ, бр. 55 от 2018 г.), където са предвидени принципите за възстановяване на разходите. Посочил е, че в ценовата обосновка към проекта за приемане на Тарифата е приложена таблица, по която са изчислени приходи от събиране на такса за водовземане от находище Варвара , но в същата не е намерило отражение, като знак + таксите, които се предвижда да бъдат събирани, съгласно чл. 2 от Тарифата за издаване на разрешително за водовземане; за изменение и/или допълнение на разрешително за водовземане; за продължаване срока на действие на разрешително за водовземане; за разглеждане на документи. Допълнил е, че тези такси са предвидени в бюджета на Община Септември и като такива следва да намерят отражение в приходната част на Тарифата. Кредитирал е, като обосновани и компетентно изготвени, заключенията от извършените и приети по делото комплексна и съдебно-счетоводна експертизи. Като се позовал на заключението от комплексната експертиза, съдът е приел, че предвидените в ценовата обосновка разходи на годишна база за изграждане на огради и съоръжения и поддържане на територията на СОЗ в размер на 11837.12 лв. годишно са с по-висок размер от същите разходи, изчислени от вещото лице, за 2022 г. 8446.97 лв. Счел е, че в ценовата обосновка е предвиден почти два пъти по-висок разход на годишна база за заплати и осигуровки или с 52004.30 лв. повече от реалните разходи. Подчертал е, че съгласно заключението на извършената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, разходът заплати и осигуровки е планиран в размер на 118921.30 лв. годишно, като за 2021 г. са отчетени разходи в размер на 31474.00 лв. Отчел е липса на реално извършени разходи за експлоатация на водовземните съоръжения и допроучване , посочени в ценовата обосновка към проекта на Тарифа. Обърнал е внимание, че в Тарифата не е направен анализ на свободния ресурс от количеството разрешена за водовземане минерална вода и евентуалните допълнителни постъпления за Община Септември по бъдещи разрешителни. Посочил е, че в приходната част от ценовата обосновка към проекта за приемане на Тарифата не са взети предвид свободните количества, които, при средногодишна цена от 0,60 лв./куб. м., водят до допълнителни приходи за Общината. Счел е, че не става ясно как е определена таксата за издаване на разрешително за водовземане и по какъв начин тази такса се съобразява с разходната част, за която е подчертал, че липсва в оспорения акт. Формирал е извод, че липсата на прогнозна разходна част в Тарифата води до невъзможност да се установи дали прогнозираните приходи биха спомогнали, в значителна степен, за възстановяване на разходите по поддръжка на находище на минерална вода Варвара и какъв процент от тези разходи се явяват приходите. Това обстоятелство съдът е преценил като нарушение на принципа за възстановяване на разходите, заложен в § 133, ал. 10, т. 1, буква а и буква б от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (обн. ДВ, бр. 61 от 2010 г., изм. и доп. с ДВ, бр. 55 от 2018 г.). По тези съображения съдът е приел, че оспорената Тарифа за таксите за издаване на разрешително за водовземане и за таксите за водовземане от находище на минерална вода Варвара , безвъзмездно предоставено от държавата на Община Септември за ползване и управление за срок от 25 години , приета с Решение 724 на Общински съвет Септември, взето по Протокол 36 от негово редовно заседание, проведено на 30.12.2021 г., е постановена в нарушение на материалния закон. Отменил я, като незаконосъобразна. Осъдил е Община Септември да заплати на Варварски минерални бани ЕООД разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Делото е изяснено от фактическа страна, събрани са всички относими и допустими доказателства и въз основа на същите е формиран обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт . Правилно и обосновано съдът е приел, че Тарифа на Община Септември за таксите за издаване на разрешително за водовземане и за таксите за водовземане от находище на минерална вода Варвара е незаконосъборазна, като приета без мотиви и в нарушение на принципа на пропорционалност и възстановяване на разходите, залегнал в §133, ал.10 от ПЗР ЗВ. На община Септември безвъзмездно е предоставено за управление и ползване КЕИ за срок от 25 години. Тарифата е приета на основание §133 ал. 10 т. 1 вр. ал. 9 т. 1 б.в. от ПЗР на ЗИД на Закона за водите, която разпорежда, че за находищата на минерална вода, предоставени за управление и ползване на общини, таксите за водовземане се определят с тарифа, приета от общинския съвет с решение. С оспорената Тарифата Общинският съвет е приел начин на изчисляване на таксата за водовземане във връзка с издадени разрешителни за водовземане. Оспорената Тарифа е издадена в изпълнение на чл. 21 ал. 1 т. 7 и ал. 2 ЗМСМА, с която на Общинския съвет са дадени изрични правомощия да регламентира обществените отношения, свързани с определянето и администрирането на местните такси като в изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. настоящият съдебен състав намира мотивите на първоинстанционния съд, с които се обосновава диспозитива за отмяна на оспорения ПНА за правилни и на осн. чл. 221 п АПК следва да препрати към същите. За да пристъпи към процедурата по чл. 221, ал.1 изр. второ, настоящият състав намира, че първоинстанционния съд е формирал правните си изводи на база преценка на събраните писмени доказателства и заключенията на назначените съдебни експертизи като е приел, че не са спазени принципите за възстановяване на разходите, тъй като в ценовата обосновка към проекта на подзаконовия нормативен акт са предвидени по високи разходи от реалните разходи. Съдът е обсъдил заключенията на експертите и обосновано е приел, че не е направен анализ на свободния ресурс от количеството разрешена за водовземане минерална вода и евентуалните допълнителни постъпления, липсва прогнозна разходна част, икономическата обосновка е непълна, не е ясно как е определена таксата за издаване разрешително за водовземане. Изводите на съда за нарушение на материалния закон се споделят изцяло. По изложените съображения Върховният административен съд