Решение № 168 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14724/2019 г.

Решение № 168 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14724/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Фондация "Еврофонд за преквалификация и нови работни места" със седалище и адрес на управление гр. София, чрез председателя й А. Чаушев, против решение № 6522 от 04.11.2019 г., постановено по адм. дело № 1937/2019 г. по описа на Административен съд - София–град, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Фондацията иск за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди от отменено, като незаконосъобразно, НП № 16-001531/05.06.2017 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив. Касаторът твърди, че решението е неправилно, иска отмяната му в оспорената му част и решаване на делото по същество. Ответната страна – Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е иск, предявен от Фондация "Еврофонд за преквалификация и нови работни места" срещу Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с правно основание чл. 1 и чл. 4 ЗОДОВ, с който ищецът е претендирал ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за понесени имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие отмяната, с влязло в сила съдебно решение, на НП № 16-001531/05.06.2017 г. издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, съдът е осъдил ИА "Главна инспекция по труда" да заплати на Фондация "Еврофонд за преквалификация и нови работни места" (Фондацията за настоящото изложение) сума в размер на 350 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатените разноски за адвокатско възнаграждение по КНАХД № 205/2017 г. по описа на Административен съд - Смолян и е отхвърлил исковата претенция в размер на 36 650 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърнен обществен престиж на Фондацията, както и пропуснати ползи поради невъзможността за събиране на пълния размер на таксите от обучаващите се курсисти, ведно със законната лихва от 05.06.2017 г. до приключване на съдебното производство. За да отхвърли иска за претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът от първата инстанция е приел, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е представил категорични и убедителни доказателства, от които да се направи обоснован извод за това, че твърдяната вреда – накърняване на обществения престиж на Фондацията и пропусната възможност за професионална реализация на обучаващото се лице - е в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения, като незаконосъобразен, административен акт. Въз основа на това е направил извод, че не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за да бъде ангажирана безвиновната отговорност на държавата. Правните си изводи съдът е обосновал с анализ на събраните по делото доказателства и възраженията на страните и е приел така предявеният иск, в частта относно претърпените неимуществени вреди, за недоказан, респ. неоснователен, и го е отхвърлил. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил вярно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят (арг. от нормата на чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК) Исковата претенция е с правно основание чл. 1, ал. 1 и чл. 4 ЗОДОВ, по силата на които държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата следва да се докаже, с всички допустими по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, наличието на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в условията на комулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган или негови длъжностни лица; 2. постановени при и по повод административна дейност; 3. Отменени по съответния законен ред; 4. настъпила вреда (имуществена или неимуществена) и нейния размер, както и 5. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/бездействие и причинената вреда. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки прави иска неоснователен и води до неговото отхвърляне. Доказателствената тежест за установяване наличието на посочените законови предпоставки лежи върху ищеца, който при условията на пълно и главно доказване следва да установи тяхното наличие, като в противен случай искът му би бил недоказан и неоснователен. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретния случай съдът от първата инстанция обосновано е приел, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и по отношение на твърдените неимуществени вреди не е доказал както техния размер, така и наличието на пряка и непосредствена връзка между тях и отменения, като незаконосъобразен, акт на администрацията на ИА "ГИТ". Поради това изводите му, че не следва да се ангажира отговорността на държавата по реда на специалния закон са законосъобразни. Ищецът, въпреки указанията, дадени му в определение от 10.09.2019 г. от съдията-докладчик, не е ангажирал доказателства за твърдените неимуществени вреди, като не ги е доказал нито по основание, нито по размер. Не е обосновал и причинната им връзка с отменения акт на администрацията на ИА "ГИТ". Поради това, като е направил извод че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ИА "Главна инспекция по труда" по иска, с който се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът е приложил правилно материалния закон. Мотивираният извод за неоснователността на иска е в съответствие с фактически установеното. След като ищецът не е ангажирал доказателства във връзка с твърденията си, то административния съд правилно е приел, че исковата претенция е недоказана и е отхвърлил иска. Отсъствието дори и на една от кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ прави иска неоснователен и това е достатъчно, и самостоятелно, основание за отхвърлянето му. В тази връзка не е необходимо разглеждането на останалите доводи на касатора по същество. При постановяване на атакуваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Приложимата специална разпоредба на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ в относимата и редакция не предвижда заплащане на юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение