Решение № 6223 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2462/2016 г.

Решение № 6223 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2462/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, съответно от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - П. и от Ж. Г. Ж. срещу Решение № 2622/23.12.2015 г., постановено по адм. дело № 2000/2015 г. по описа на Административен съд - П. С обжалваното решение, Административен съд (АС) - П. е отменил Ревизионен акт (РА) № Р-24-1403055-091-01 от 02.02.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - П., в частта потвърдена с Решение № 405 от 18.05.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П., относно установени дължими суми за довнасяне за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1188,41 лева, с прилежащи лихви - 714,79 лева и за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., изменил РА, в частта относно установен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г., като намалил задължението от 5 456,78 лева на 2 984,01 лева и прилежащите лихви от 2 665,02 лева на 1 405,03 лева и отхвърлил жалбата на Ж. Г. Ж. срещу РА, в останалата му част. Касаторът - директор на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП оспорва решението, в частта, с която е отменен РА, в частта на установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. и за ЗОВ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., ведно със съответните лихви, както и в частта на установеното задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. над 2 984,01 лева до 5 456,78 лева, ведно със съответните лихви, като излага доводи за неправилност на решението в тази част, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на Ж. Г. Ж. срещу ревизионния акт, в тази му част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Касаторът - Ж. Г. Ж. оспорва решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата и срещу РА, като излага доводи за неправилност на решението в съответната част, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда относно приходната част на паричния и поток, като счита, че неправилно в началното и салдо не са включени суми по дарение от дядо и - З. Д., а също така неправилно в приходната част на паричните и потоци не били включени дадените и в заем суми от В. Т. и Д. Т. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на РА, в тази част, като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховен административен съд, Осмо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" - П. е неоснователна, а жалбата на Ж. Г. Ж. е частично основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - П. е бил Ревизионен акт (РА) № Р-24-1403055-091-01 от 02.02.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - П., в частта потвърдена с Решение № 405 от 18.05.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - П., с който на Ж. Г. Ж. са установени допълнителни задължения, както следва: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1 188,41 лв., с прилежащи лихви - 714,79 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 5 456,78 лв., с прилежащи лихви - 2 665,02 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 568,78 лв., с прилежащи лихви - 219,08 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 1 574,44 лв., с прилежащи лихви - 443,29 лв.; вноски за ЗОВ за 2008 г.: ДОО в размер на 2 407,03 лв., с прилежащи лихви - 2 343,05 лв., ДЗПО - УПФ в размер на 707,95 лв., с прилежащи лихви - 689,13 лв., ЗО в размер на 849,54 лв., с прилежащи лихви - 510,96 лв.; вноски за ЗОВ за 2009 г.: ДОО в размер на 2 714,40 лв., с прилежащи лихви - 2 102,21 лв., ДЗПО - УПФ в размер на 1 044 лв., с прилежащи лихви - 807,42 лв., ЗО в размер на 1 670,40 лв., с прилежащи лихви - 826,52 лв.; вноски за ЗОВ за 2010 г.: ДОО в размер на 537,96 лв., с прилежащи лихви - 329,68 лв., ДЗПО - УПФ в размер на 217,80 лв., с прилежащи лихви - 1ЗЗ, 81 лв., ЗО в размер на ЗЗ1,68 лв., с прилежащи лихви - 142,60 лв.; вноски за ЗОВ за 2011 г.: ДОО в размер на 2 767,74 лв., с прилежащи лихви - 1 014,03 лв., ДЗПО - УПФ в размер на 1 063,92 лв., с прилежащи лихви - 386,07 лв., ЗО в размер на 1 551,07 лв., с прилежащи лихви - 448,84 лв. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Основанието за облагане по аналог е обосновано с констатациите на органите по приходите, че при извършена съпоставка на доходите и разходите на данъчно задълженото лице (ДЗЛ) са установени превишения на разходите спрямо доходите за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. С решението си, АС - П. е отменил РА № Р-24-1403055-091-01 от 02.02.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - П., в частта потвърдена с Решение № 405 от 18.05.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" -П., относно установени дължими суми за довнасяне за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1188,41 лева, с прилежащи лихви - 714,79 лева и за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., изменил РА, в частта относно установен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г., като намалил задължението от 5 456,78 лева на 2 984,01 лева и прилежащите лихви от 2 665,02 лева на 1 405,03 лева и отхвърлил жалбата на Ж. Г. Ж. срещу РА, в останалата му част. За да постанови този резултат, съдът е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. Относно приложението на материалния закон, след анализ на събраните доказателства, съдът е обосновал самостоятелни фактически констатации и правни изводи относно всички спорни въпроси по отношение установеното превишение на разходите над доходите на ДЗЛ за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г., каквито са били въпросите за: началното салдо към 01.01.2008 г., основанието за включване в началното салдо на сумата от 20 000 лева с произход дарение от З. М. - дядо на ревизираното лице, основание за включване в приходната част на паричните потоци на суми както следва: 20 000 евро, получени от С. М. З. по предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имот от 05.09.2008 г., 9 000 лева по договор за заем от 08.09.2009 г. със заемодател Л. Е. Т., 15 000 лева по договор за заем от 01.07.2010 г. със заемодател В. К. Т., и 5 000 евро, предоставени през 2011 г. по устна уговорка за заем с Д. И. Т. Съдът е приел, че доводите на ДЗЛ за различно от установеното с РА начално салдо и включване на допълнителни суми в приходната част на паричните потоци с произход заем от В. Т. и Д. Т. са неоснователни, а доводите за включване в приходната част на паричните потоци на суми, както следва: 20 000 евро, получени от С. М. З. и 9 000 лева - заем от Л. Е. Т., за основателни. В резултат на допълнително признатите приходи, съдът е приел, че следва да се извършат преизчисления на паричните потоци на ЗДЛ за 2008 г. и 2009 г., като в приходната им част се включат сумите от 20 000 евро и 9 000 лева, предоставени от С. З. и Л. Т. Позовал се е на заключение по назначена ССчЕ, във вариант втори, въз основа на което установил по години недостига на парични средства за ревизираните периоди, въз основа на което приел за установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в по-нисък размер от установените с РА, поради което изменил РА в тази му част, потвърдил РА, в частта на установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г. и тъй като за 2008 г. не се установил недостиг на парични средства, отменил РА в тази му част. За да отмени РА, в частите му, с които са определени за довнасяне задължителни осигурителни и здравно-осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., ведно със съответните лихви върху тях, АС - П. е приел неприложимост на особения процесуален ред по чл. 124а от ДОПК /нов - ДВ бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г./ за ревизираните периоди 2008 г. - 2010 г., поради липса на разпоредба, която да придава обратно действие на нормата на чл. 124а от ДОПК. За да потвърди РА, в частта, с която са определени за довнасяне задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за 2011 г., съдът е приел приложимост на особения процесуален ред по чл. 124а от ДОПК за 2011 г. и установен недостиг на парични средства за 2011 г. По жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" - П., настоящият съдебен състав счита, че същата е неоснователна по следните съображения: На първо место, в касационната жалба се твърди, че съдът неправилно приел за доказани приходи както следва: 20 000 евро, получени от С. М. З. и 9 000 лева - заем от Л. Е. Т., които включил в приходната част на паричните потоци на ревизираното лице през 2008 г. и 2009 г. В тази насока са изложени доводи, че съдът неправилно приел за доказани релевантните факти на предаването на сумите и възможността на лицата З. и Л. Т. да ги предоставят на ревизираното лице. Правилно първоинстанционния съд е приел, че предаването на сумата от 20 000 евро от С. З. на ревизираното лице Ж. се установява с представения в хода на ревизионното производство предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.09.2008 г., сключен между Ж., като продавач и З., като купувач. В този договор е уговорено, че сумата от 20 000 евро е получена от продавача при подписване на предварителния договор и служи като капаро за сключването на окончателния договор в нотариална форма. Вярно е, че самия превод на сумата не е станал по банков път, но при събраните по делото гласни и писмени доказателства безпротиворечиво се установява факта на предаването на сумата от 20 000 евро от С. З. на ревизираното лице Ж. Ж. на ръка на датата на подписване на предварителния договор - 05.09.2008 г. В тази насока е и установения факт, че С. З. е разполагала с посочената сума към датата на подписване на предварителния договор, за да може да я предостави на ревизираното лице, тъй като по делото е установено, че на 19.03.2008 г. същата е продала недвижим имот и в същия ден е получила по банкова сметка в "ОББ" АД сумата от 36 725 евро, а остатъчната наличност на тази сума към началото на м. октомври 2008 г. е в размер на 17 206,93 евро. Следователно, обоснован е извода на съда, че З. е изтеглила парични средства в брой от сметката си в размер на 20 000 евро и ги е предоставила на ревизираното лице Ж. на датата на подписване на предварителния договор - 05.09.2008 г. Правилно първоинстанционния съд е приел, че предаването на сумата от 9000 лева от Л. Т. на ревизираното лице Ж. се установява с представения в хода на ревизията договор за паричен заем от 08.09.2009 г., в който изрично е уговорено предаване на сумата при подписване на договора, поради което същия служи и като разписка за получаването на заема. Наред с това, обоснован е извода на съда, че Л. Т. е разполагала с посочената сума, тъй като е представила разписка за получаването и от дъщеря си В. Т. от същата дата - 08.09.2009 г., когато я предоставя на ревизираното лице. Доводите на касатора, че доходите на Л. Т. са под средния паричен разход на домакинство по статистически данни или, че последната не е предприела действия за връщане на предоставената от нея в заем сума, не могат да се противопоставят на гореустановените факти, че Л. Т. е получила от дъщеря си В. Т. сумата от 9 000 лева на 08.09.20009 г. и същия ден я предоставила на ревизираното лице. При липса на ангажирани доказателства от страна на приходната администрация, че Л. Т. е изразходвала получената сума за други цели, а не за даването им в заем, обосновано първоинстанционния съд е приел за доказан факта, че същата е разполагала със сумата от 9000 лева, за да я предостави на ревизираното лице. От друга страна, за да се приеме тезата на приходната администрация, следва да се игнорират събраните по делото писмени доказателства само въз основа на това, че същите не са с нотариална заверка на подписите, каквото изискване за доказване действителността на договора за заем не е нормативно предвидено. Наред с това в подкрепа на кредитираните от съда писмени доказателства са и събраните гласни такива, подробно обсъдени от първоинстанционния съд. По изложените съображения, настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че сумата от 20 000 евро следва да намери отражение в приходната част на паричния поток на ревизираното лице за 2008 г., а сумата от 9 000 лева следва да намери отражения в приходната част на паричния поток на ревизираното лице за 2009 г., което обуславя и правилност на оспореното решение, в частта, с която е отменен РА, в частта на установеното задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. и в частта, в която е изменен РА, в частта на установеното задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. На второ место, неоснователно е възражението на касатора, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, след като е приел за неприложима нормата на чл. 124а от ДОПК за данъчни периоди 2008 г., 2009 г., 2010 г. в резултат на което отменил РА, в частта на установените задължения за ЗОВ за тези периоди. Настоящата инстанция счита, че правилно първоинстанционния съд е приел, че нормата на чл. 124а от ДОПК /в сила от 15.02.2011 г./ е материалноправна и няма обратно действие, поради което същата не може да служи като основание за определяне на ЗОВ по реда на чл. 122 от ДОПК за периоди, преди влизането й в сила. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г. по описа на ОСС от I и II колегия на Върховния административен съд. Следователно, РА в частта относно ЗОВ за периоди до 14.02.2011 г. се явява незаконосъобразен. По изложените съображения, касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - П. е неоснователна, а обжалваното решение, като правилно в тази му част, следва да се остави в сила. По жалбата на Ж. Г. Ж., настоящият съдебен състав счита, че същата е частично основателна, по следните съображения: Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Доказателствената тежест е правилно разпределена от АС - П., като не се допуснати действия в процесуалната му дейност, засягащи правото на защита на ревизираното лице. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт са налице фактически установявания, обсъждане на събраните в хода на ревизията и на съдебното производство писмени и гласни доказателства, както и на заключението по ССчЕ. Изложени са съображения поради които съдът не е кредитирал с доверие събрани по делото доказателства, както и заключението на вещото лице по варианта, включващ в приходната част всички твърдени като получени суми от ревизираното лице, и съответно съображения за законосъобразно определяне на задълженията на лицето по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г., ведно със съответните лихви, както и на задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в по-нисък размер от установените с РА, което е дало основание за изменение на РА в тази му част. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилно приложение на материалния закон. За да приеме нулево начално салдо към 01.01.2008 г., първоинстанционния съд е приел за недоказано твърдението на ревизираното лице Ж., че е получила в края на 2007 г. сума в размер на 20 000 лева от дядо си - З. Д. Настоящата инстанция счита този извод за правилен с оглед липсата на доказателства за предаване и получаване на твърдяната сума от ревизираното лице. Недоказано е останало и твърдението, че дарителят Д. е разполагал с парични средства в размер на 20 000 лева в края на 2007 г., които да ги предостави на внучката си. В тази насока, правилно съдът е приел за установено, че декларираните от дарителя приживе доходи, тъй като към момента на ревизията е починал, са били в малки размери, поради което не е било възможно генериране на спестявания в посочения размер от 20 000 лева. Обосновано съдът е приел, че само въз основа на факта, че Д. е бил вписан като ЕТ в период до 1994 г., когато е продал фирмата на трето лице, не може да се приеме за доказано наличие на приходи от търговска дейност, при липса на доказателства за действително декларирани приходи, както и доказателства, че същите са били спестени в годините до 2007 г. Правилно АС - П. е приел за недоказани твърденията на ревизираното лице Ж. за включване в приходната част на паричните и потоци за 2010 г. и 2011 г. на получени от нея суми, както следва: 15 000 лева по договор за заем от 01.07.2010 г. със заемодател В. К. Т. и 5 000 евро, предоставени през 2011 г. по устна уговорка за заем с Д. И. Т. Правилно съдът е приел, че по делото не е установено заемодателката В. Т. да е разлагала с парични средства в размер на 15 000 лева през 2010 г., за да може да ги предостави на ревизираното лице по представения договор за заем от 01.07.2010 г. В хода на ревизията, В. Т. е декларирала, че е в отпуск по майчинство, неомъжена и без трудови доходи, като едновременно с това, за доказване наличието на парични средства за даването на заема е представила договор за ипотечен кредит от 25.06.2010 г., по силата на който "Банка ДСК" ЕАД и отпуска кредит в размер на 20 000 лева, обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот и при лихвен процент от 8,79 %. С оглед установения факт, че семейство Тодорови са били кредитополучатели по банкови кредити, сключени последователно във времето, като ипотеката, послужила за обезпечение на първия кредит е заличена след отпускането на втория кредит от 25.06.2010 г., обосновано съдът е приел, че при липса на доказателства за усвояване на кредита е вероятно използването му за погасяване на предходния кредит. По този начин, настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че тезата на ревизираното лице, че В. Т. е изтеглила ипотечен кредит от 20 000 лева при висока лихва, за да предостави безлихвен заем на ревизираното лице, освен че е нелогична е и опровергана. Правилно съдът е приел, че по делото не е установено заемодателката Д. Т. да е разлагала с парични средства в размер на 5 000 евро през 2011 г., за да може да ги предостави на ревизираното лице по устна уговорка за заем. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че не е доказана възможността на заемодателката за предоставяне в заем на парични средства, а отделно от това счита, че не е доказано и предаването на сумата по договор за заем, след като не е представен писмен документ за доказване на този факт. Само въз основа на гласни доказателства чрез разпит на св. Д. Т. не може да се приеме за доказан както факта на предаването на сумата, така и факта, че същата е разполагала с парични средства, за да ги предостави. Освен това следва да се отбележи, че ревизираното лице се стреми да докаже, че всички разходи които е направило за вноски в търговско дружество, при липса на доходи могат да се оправдаят с получаването на безлихвени заеми от приятели и познати, които пък заеми от друга страна не са декларирани и за получаването на които няма банкови документи. Този подход не следва да бъде безкрайно толериран и при положение, че настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за получени част от твърдените суми, за които са представени доказателства, необорени от приходната администрация, то също така следва да приеме, че сумата от 5 000 евро, за която не са представени доказателства за предаването и, както и сумата от 15 000 лева, по отношение на която е оборена тезата на ревизираното лице за получаването и не следва да се включват в приходната част на паричните потоци за 2010 г. и 2011 г. Предвид изложеното, правилно съдът не е кредитирал заключението по назначената ССчЕ по съображения за включването на суми, за които не е установено ДЗЛ да е получило и съхранявало. При липса на други конкретни доводи в касационната жалба за неправилност на решението, в частта на установения недостиг на парични средства за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. и размера на установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за тези години, настоящата инстанция счита, че правилно са разрешени и въпросите за правилността при определяне на паричните потоци на задълженото лице за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. и наличието на превишения на паричните разходи над получените приходи, а от там и въпроса за размера на дължимия данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. Решението е неправилно, в частта, в която е отхвърлена жалбата на Ж. срещу РА, в частта на установени задължения за ЗОВ за 2011 г. Както се посочи по-горе, нормата на чл. 124а от ДОПК /в сила от 15.02.2011 г./ е материалноправна и няма обратно действие, поради което същата не може да служи като основание за определяне на ЗОВ по реда на чл. 122 от ДОПК за периоди, преди влизането й в сила, поради което в нарушение на закона са установени задължения за ЗОВ за периода до 14.02.2011 г. Наред с това, РА е незаконосъобразен и относно задълженията за ЗОВ за периода 15.02.2011 г. - 31.12.2011 г. на основание, което е относимо за целия ревизиран период. В случая не е доказано от приходните органи, че определеният недостиг на основание чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК е в резултат на трудова дейност по аргумент от чл. 6, ал. 2, чл. 10, ал. 1 КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО. Констатациите на ревизионния акт са изградени на база предположение, което е недопустимо, тъй като не е налице законова презумпция, че недостигът на парични средства представлява доход от трудова дейност. В разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО законодателят изрично посочва, че осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход, като в процесния случай е следвало органите по приходите да обосноват по несъмнен начин, че недостигът на парични средства е вследствие на осъществявана трудова дейност от ревизираното лице, а това не е установено по никакъв начин. Сочената в ревизионния доклад, респ. в ревизионния акт презумпция за трудова дейност не се извлича нито от чл. 124а ДОПК, нито от посочените разпоредби на КСО. За да е налице такава, то тя трябва да е въздигната от законодателя в правна норма. Установеният в ревизионното производство недостиг, като превишение на разходите над доходите, е основание за облагане с подоходен данък, но липсва законова норма, с която изрично да се презумира, че установеният недостиг е именно от трудова дейност, за която се дължат и задължителни осигурителни вноски. Затова независимо, че част от ревизирания период попада във времевия обхват на чл. 124а ДОПК, а именно за периода 15.02.2011 г . - 31.12.2011 г., РА в частта на установените задължения за ЗОВ е незаконосъобразен, а като не е взел предвид, че не е установено по делото, че недостигът на парични средства, който е използван като данъчна основа за облагането е вследствие на упражнена от лицето трудова дейност, съдът е постановил решение при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено само в тази му част и вместо него спора да се реши по същество, като се отмени РА, в частта на установените задължения за ЗОВ за 2011 г. в общ размер от 5 382,73 лева, ведно с лихви в общ размер от 18848,94 лева. С оглед крайния изход на спора, решението е частично неправилно в частта за разноските, определени от първоинстанционния съд. При материален интерес от 37 720,45 лева и уважена част от жалбата в размер на 31 225,82 лева, жалбоподателката Ж. има право на разноски за първоинстанционното производство съразмерно уважената част от жалбата от действително направените такива в размер на 2370 лева или това е сумата от 1961,93 лева, от които с първоинстанционното решение са и присъдени такива в размер на 1471,49 лева, поради което допълнително следва да се присъдят разноски в размер на 490,44 лева. От друга страна, с оглед материалния интерес на делото и отхвърлената част от жалбата за сума в общ размер от 6494,63 лева, на дирекция "ОДОП" - П. се дължат разноски за първоинстанционното производство в размер на 286 лева, поради което решението следва да бъде отменено в частта на присъдените в полза на дирекция "ОДОП" - П. разноски над 286 лева до размера на 638 лева. Разноски за касационното производство на страните не следва да се присъждат, тъй като касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - П. е изцяло неоснователна, а от страна на касатора Ж., чиято жалба е частично основателна не са представени доказателства за действително направени разноски за адвокат. Предвид на изложеното Върховният административен съд, Осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,