Решение № 4365 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14775/2012 г.

Решение № 4365 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14775/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производство е по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на ЕТ "Илия Колев - 1994", подадена чрез адв. Иван Йовчев, против Решение № 2129 от 15.10.2012 г. на Административен съд гр. Пловдив, I отделение, IV състав по адм. д. № 764 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против ревизионен акт № 161103738 от 7.11.2011 г., издаден от ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково, потвърден с решение № 135 от 7.02.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 169 078,90 лева и лихви в размер на 14 734,50 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за уважаване на жалбата и отмяна на РА, както и присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, (с предишно наименование Д "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП), не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на търговеца против ревизионен акт № 161103738 от 7.11.2011 г., издаден от ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 135 от 7.02.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 169 078,90 лева и лихви в размер на 14 734,50 лева. За да постанови този резултат, съдът е установил, че при ревизията на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит по 15 фактури, издадени от "Прима 1" ЕООД, с предмет на доставките - "стъклени буркани", "консерви", "гъби и мед", в размер на 118 761,68 лева и по 18 фактури, издадени от "Щърбев трейд" ЕООД, с предмет на доставките - "стъклени буркани", "консерви и компоненти", в размер на 50 317,22 лева, на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. След анализ на приложените по делото доказателства, включително и заключенията на ССЕ и съдебна автотехническа експертиза, съдът е приел за законосъобразни констатациите на органите по приходите за липса на реално прехвърляне на собственост върху процесните стоки, тъй като не са представени оригиналите на фактурите, приемо-предавателните протоколи не отговарят по дати и вид стока на товарителниците, горивото на процесния товарен автомобил и товарно ремарке е отчетено за извършените от тях международни превози, а не за транспортирането на процесните стоки, доставчиците не доказват, че притежават стоките - предмет на процесните доставки, не се представят доказателства за последващата реализация на стоките. Според съдът при липса на безспорни и категорични доказателства за отделяне и предаване на стоките не може да бъде обоснован извод, че реално са осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, т.е., че е прехвърлено право на собственост върху процесните стоки и съответно е възникнало данъчно събитие, което да е основание за издаването на фактурите. Съдът е приел, че процесният РА не противоречи на практиката на Съда на европейските общности и по-конкретно на решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011, тъй като органите по приходите са отказали право на приспадане на данъчен кредит не поради пропуски, извършени само от доставчиците, но и поради такива, извършени от самото ревизирано лице, за което са изложени подробни съображения. Постановеното решение е правилно. Съдът коректно е установил фактическата обстановка по спора, направените изводи са в съответствие с релевантните по делото факти и при правилно прилагане на материалния закон. В случая спорът е концентриран върху наличието на реалност на процесните доставки на стоки. Поради факта, че става въпрос за родово определени вещи, съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността върху тях се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Определянето на стоката, предмет на доставката, може да стане с фактическото й отделяне в отделна опаковка, склад, транспортно средство или посредством индивидуализирането и по друг начин. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит е да докаже че са налице законоустановените положителни предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Една от тях е наличието на реално осъществена доставка. За преценката дали е извършена доставка, по конкретните фактури, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, при чието проявление възникват съответните правни последици. По аргумент на противното от разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС данъкът трябва да е начислен правомерно, което при систематично тълкуване във връзка с разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 ЗДДС означава, че доставката следва да е извършена, стоките да са получени, т.е. доставката да е реална. Обоснован се явява изводът на съда, че осъществяването на процесните доставки не е доказано, тъй като липсват доказателства за индивидуализирането на стоките и прехвърлянето на собствеността. Според касаторът неустановяването на произхода на стоките не е основание за непризнаването на право на приспадане на данъчен кредит. Действително при действието на новия ЗДДС /в сила от 1.01.2007 г./ произходът на стоката не е предпоставка, която следва да се изследва, за да се обвърже правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. В същото време не може да не се отчете обстоятелството, че когато е доказано неполучаване на стоките от преките доставчици както в случая, то остава неустановено и прехвърляне правото на собственост върху стоката на получателя, предвид изискването на чл. 6 ЗДДС. Наред с това следва да се посочи, че за да бъде осъществена доставката, съответно да бъде прехвърлено правото на собственост върху процесните стоки, това предполага притежаването на кадрови потенциал от страна на дружествата доставчици. В процесния казус от оборотната ведомост за доставчика "Прима 1" ЕООД е видно, че за ревизирания период в дружеството липсват записвания по счетоводни сметки 421 "Персонал", 604 "Разходи за заплати" и 605 "Разходи за осигуряване", както и търговецът не разполага с дълготрайни материални активи, необходими за осъществяване на стопанска дейност. По отношение на "Щърбев трейд" ЕООД през периода на издаване на процесните фактури (януари - март 2011 г.) е констатирано, че дружеството няма назначени по трудов договор лица, трудовите договори на работниците са били прекратени към 14.09.2009 г. Правилното счетоводно отразяване на сделките, редовно водената счетоводна отчетност сами по себе си не установяват по делото реалност на доставките. Не води до такъв извод относно доставките от "Прима 1" ЕООД приложеният по делото РА на този доставчик, включващ и процесния период м. 09. - м. 12. 2010 г. Необосновано е твърдението на касатора, че в цитираният РА на доставчика липсва констатация за промяна на основата за облагане по отношение на доставките извършени към ЕТ "Илия Колев - 1994". От приложеният РА и РД на "Прима 1" ЕООД е видно, че ревизията на дружеството е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, предвид наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, като за процесните периоди по отношение на извършените доставки - "ревизията е определила данъчна основа на облагаемите доставки в размер на 0, съгласно разпоредбата на чл. 85 ЗДДС" /л. 329 - 330/. По изложените съображения следва да бъде прието, че обжалваното решение не е засегнато от основание по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,