Решение № 16537 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 247/2011 г.

Решение № 16537 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 247/2011 г., V о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Веско Тонев Иванов от гр. Харманли срещу решение № 3469/04.11.2010 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 8062/2009 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на Иванов против Заповед № 4033/16.10.2009 г. на ВНД директор на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити в касационната жалба съображения касаторът моли обжалваното съдебно решение на АССГ да бъде отменено като неправилно, като, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени изцяло обжалваната заповед. Ответникът, директорът на ГД "Гранична полиция" при МВР, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за неоснователност на същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Веско Тонев Иванов от гр. Харманли против Заповед № 4033/16.10.2009 г. на ВНД директор на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в МВР. За да постанови този резултат, Административен съд - София град, след подробно обсъждане на доводите на жалбоподателя и на всички, събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, е приел, че на 02.09.2009 г. около 16.00 ч. Веско Иванов - полицай в 03 група "ОДГ" към ГПУ - Свиленград при РДГП - Елхово, управлявайки личния си автомобил "Опел вектра" с ДК № Х 6704 АС в гр. Харманли, на кръстовището на ул. "Ал. Стамболийски " и ул. "Балкан" не е спрял на знак "Стоп", с което е отнел предимство на л. а. "Форд Ескорт", управляван от гражданина Валентин Пенев и е предизвикал ПТП. При извършената проверка на място с техническо средство "Алкотест" - Дрегер 7410 служителите на КАТ са установили, че Иванов е шофирал лекия си автомобил след употреба на алкохол с концентрация 0,72 промила. На Иванов е взета кръвна проба като с протокол от химическа експертиза № 853/04.09.2009 г. е установена 0.76 промила концентрация на алкохол в кръвта. Деянието на Иванов - шофиране на МПС след употреба на алкохол с причинено в резултат на това ПТП е станало достояние на други лица като управляващия лекия автомобил гражданин Вл. Пенев и други служители на МВР - дежурните по КАТ полицаи и др. Съдът е приел, че с това свое поведение Иванов е нарушил т. 7, 8 и 17, букви "а" и "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата. Извършеното от Иванов съставлява тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, предполагащо налагането на най-тежкото предвидено в закона дисциплинарно наказание "уволнение". Върховният административен съд, пето отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Правилно АССГ е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на изискуемите административнопроизводствени правила - дисциплинарното производство е започнало със заповед за образуване по чл. 230 от ЗМВР, надлежно връчена на Иванов; изискани са писмените обяснения на Иванов, дисциплинарно разследващият орган е събрал всички относими и допустими в рамките на административното производство доказателства, изготвил е съответната обобщена справка, която е връчена на разследвания; на Иванов е разяснена в писмен вид възможността му да депозира допълнителни възражения по обобщената справка, каквито същият не е депозирал. След запознаване с писмените обяснения на дисциплинарно разследваното лице, дисциплинарнонаказващият орган е издал оспорената заповед. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на съдебното решение поради неотчитане на обстоятелството, че при издаване на административния акт дисциплинарнонаказващият орган не бил проверил наведените от Иванов факти преди налагане на наказанието му. Видно от представените в дисциплинарната преписка писмени обяснения на Иванов вх. № 11883/01.10.2009 г., дадени във връзка с образуваното срещу него дисциплинарно производство, носещи в горната си част гриф: "Приех писмените обяснения на служителя. ВТД директор ГДРП - име, подпис и дата: 16.10.2009 г.", административният орган, преди издаване на оспорения административен акт, се е запознал с наведените от Иванов в негова полза фактически и правни твърдения. Обстоятелството, че не е възприел същите за основателни, не влияят на спазването на административната процедура по издаване на обжалваната заповед. Правилно АССГ е приел, че издадената заповед е постановена в съответствие с действалите към датата на издаването й материалноправни разпоредби. Правилна е преценката на съда, че извършеното от Иванов деяние - управление на МПС след употреба на алкохол с установена концентрация в кръвта - 0.76 промила, в резултат на което е предизвикано ПТП с друг автомобил, съставлява нарушение на т. 7, т. 8 и т. 17 от Етичния кодекс. Обоснован е изводът на съда, че с това свое поведение - шофиране след употреба на алкохол, Иванов е нарушил етичното правило на т. 17 "а" и "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР като в качеството си на участник в движението не се е съобразил с основната забрана по Закона за движение по пътищата и Правилника за приложението му да не шофира МПС след консумация на алкохол. Фактът на управление на МПС след употреба на алкохол, в резултат на което е предизвикано ПТП, съставлява и нарушение по т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс. Шофирането след употреба на алкохол сочи на липса за чувство на дълг, отговорност и съвест от страна на хора, чийто професионален дълг изисква да служат на обществото и да контролират останалите членове на обществото да съблюдават законите и установения в държавата обществен ред. Извършеното от Иванов е проява, с която е накърнил доброто име на институцията, която представлява и, едновременно с това, е в нарушение на моралното му задължение да насърчава останалите членове на обществото да уважават закона. Същото деяние съставлява поведение, противоположно на понятието "даване на личен пример" за законосъобразно поведение - нарушение по т. 8 от Етичния кодекс. С поведението си Иванов е уронил престижа на заеманата от него служба, доколкото постъпката му е станала достояние на граждани - Валентин Пенев, водачът на лекия автомобил, участвал в пътнотранспортното произшествие, предизвикано от Иванов, на дежурните полицаи и на административнонаказващия орган в рамките на образуваното по случая производство по ЗАНН. Безспорно налице е "деяние, несъвместимо с етичните правила на държавните служители, с което се уронва престижът на службата" по см. на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, съставляващо" друго тежко нарушение на служебната дисциплина" по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, за което задължително се налага най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Правилно АССГ е приел, че горният извод не се променя от представеното пред него решение на РС - Харманли, с което е отменено съставеното срещу Иванов НП по същия случай, доколкото административнонаказателната отговорност за едно деяние е различна и отделна от предвидената дисциплинарна отговорност за същото, още повече, че наказателното постановление по ЗАНН не е отменено с мотиви, че не е извършено деянието или не е установено авторството му. С оглед гореизложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение